Да вършим правилните неща в правилното време, без бавене

В наши дни много хора живеят сред тъга и в голямо объркване. Те не намират отговори на въпросите си и не са в състояние да посрещат нуждите си. Някои са загубили чувство за щастие и радост. Пророците заявяват, че истинското щастие се намира, когато следваме примера и ученията на Христос. Той е наш спасител, Той е наш Учител и е съвършеният Пример.

Животът Му бил живот на служба. Когато служим на своя ближен, ние помагаме на хората, които са в нужда. В хода на това можем да намерим решения на собствените си затруднения. Като подражаваме на Спасителя, ние показваме любовта си към нашия Небесен Отец и към Неговия Син Исус Христос и ставаме по-подобни на Тях.

Цар Вениамин говори за ценността на службата, като казва, “когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог”¹. Всеки има възможности да отдава служба и да показва обич.

Президент Томас С. Монсън ни моли да отидем “на помощ” и да служим на другите. Мисионерът казал: “Ще открием, че тези, на които служим, които са почувствали чрез нашата работа докосването на ръката на Спасителя, някак си не могат да обяснят промяната, която настъпва в живота им. Имаме желание да служим вярно, да крачим смирено и да живеем живот, по-подобен на този на Спасителя. След като са получили духовно зрение и са зърнали обещанията за вечността, те повтарят думите, които слепецът казал на Исус, Който му възвърнал зрението, “Едно зная, че сляп бях, а сега виждам”².

Всеки ден ние имаме възможността да оказваме помощ и да служим – да вършим правилните неща в правилното време, без забавяне. Помислете за многото хора, които се затрудняват да си намерят работа или са болни, които се чувстват самотни, които дори мислят, че са загубили всичко. Какво можете да направите, за да помогнете? Представете си как съсед, застигнат от дъжда с повредена кола, ви се обади за помощ. Кое е правилното нещо, което да направите за него? Кога е правилното време да го направите?

Спомням си случай, когато отидохме цялото семейство в центъра на Мексико Сити, за да купим дрехи за двете ни деца. Те бяха съвсем малки. По-големият ни син бе само на две години, а по-малкия на една. Улицата бе препълнена с хора. Докато пазарувахме, водейки децата за ръка, спряхме за миг да погледнем нещо и без да го осъзнаваме, изгубихме по-големия ни син! Не знаехме как, но той не беше с нас. Без да се бавим и миг, хукнахме да го търсим. Търсехме го и го викахме, изпитвайки голяма мъка, като си мислехме, че може да сме го изгубили завинаги. Наум умолявахме Небесният Отец да ни помогне да го открием.

След малко го открихме. Стоеше си там, невинно разглеждайки играчките през витрината на един магазин. Ние го запрегръщахме и целувахме, и се зарекохме усърдно да бдим над децата си, та никога да не изгубим някое от тях отново. Научихме, че за да тръгнем да спасяваме сина ни не ни трябваха събрания за планиране. Просто действахме, излизайки да търсим загубения. Научихме също, че синът ни никога дори не си даде сметка, че се е загубил.

Братя и сестри, може да има много хора, които по някаква причина са изгубени от погледа ни и не знаят, че са изгубени. Ако се бавим, може да ги изгубим завинаги.

За мнозина, които се нуждаят от помощта ни, не е нужно да създаваме нови програми или да предприемаме действия, които са сложни или скъпи. Те се нуждаят само от решимостта ни да служим – да вършим правилните неща в правилното време, без бавене.

Когато Спасителят се явил на хората от Книгата на Мормон, Той ни дава велик пример да не чакаме и да оказваме помощ на онези, които са загубили чувство за щастие и радост. Учейки хората, Той вижда, че не са в състояние да разберат думите Му. Приканва ги да си отидат по домовете и да размишляват над нещата, които им е казал. Поканва ги да се молят на Отца и да се приготвят да дойдат отново на другия ден, когато Той щял да се върне да ги учи³.

Като завършва, Той поглежда множеството и ги вижда да плачат, защото копнеели Той да остане с тях.

“И той им каза: Ето, сърцето Ми е изпълнено със състрадание към вас.

“Имате ли болни сред вас? Доведете ги тук. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тук и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам и сърцето Ми е изпълнено с милост”⁴.

И те довеждат при Него своите болни, и Той ги изцелява. Множеството коленичи в нозете Му и Му се покланя, и целува нозете Му, “И измиха нозете Му със сълзите си”. После Той заповядва да Му доведат малките си деца и ги благославя едно по едно⁵. Този е образецът, който ни дава Той. Той обича всички ни, но никога не губи от погледа Си никого.

Знам, че нашият Небесен Отец ни обича, разбира и е търпелив. Неговият Син, Исус Христос, ни обича по подобен начин. Те ни предоставят помощ чрез пророците Си. Научил съм, че има голяма сигурност в това да следваш пророците. “Помощта” продължава да идва. Президент Монсън казва: “Господ очаква да мислим. Той очаква да действаме. Той очаква да се трудим. Той очаква нашите свидетелства. Той очаква да нашата отдаденост”⁶.

Имаме отговорност и голяма възможност. Толкова много хора се нуждаят отново да опитат сладостта на щастието и радостта чрез активност в Църквата. Това щастие иде чрез получаване на обредите, сключване на свети завети и тяхното спазване. Господ има нужда от нас, за да им помогнем. Нека вършим правилните неща в правилното време, без бавене.

Свидетелствам, че Бог е жив и Той е нашия Отец. Исус Христос е жив и е отдал живота Си, за да можем ние да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец. Знам, че Той е нашия Спасител. Знам, че Тяхната безгранична доброта се проявява постоянно. Давам свидетелство, че президент Томас С. Монсън е техен пророк и че това е единствената истинна Църква на лицето на земята. Знам, че Пророкът Джозеф Смит е пророк на Възстановяването. Свидетелствам, че Книгата на Мормон е словото Божие. Тя ни дава напътствие и примери, които да следваме, за да станем по-подобни на Бог и Неговия Възлюбен Син. Заявявам това в името на нашия Господ Исус Христос, амин.