Планини за изкачване

От президент Хенри Б. Айринг

Първи съветник в Първото Президентство


Ако имаме вяра в Исус Христос, както най-тежките, така и най-леките времена могат да се окажат благословия.

Веднъж чух президент Спенсър У. Кимбъл в сесия на конференцията да моли Бог да му даде планини за изкачване. Той каза: “Пред нас има големи предизвикателства и огромни възможности. Приветствам тези вълнуващи перспективи и желая по един смирен начин да кажа на Господ, “Дай ми тази планина, дай ми тези предизвикателства”1.

Сърцето ми се развълнува, защото познавах част от предизвикателствата и несгодите, които той вече бе преживял. Почувствах желание да приличам повече на него, да бъда един смел Божий служител. Една вечер скоро след това се помолих за изпитание да докажа своята смелост. Ясно помня този момент. Вечерта коленичих в моята стая с вяра, от която сърцето ми сякаш щеше да се пръсне.

След няколко дни на молитвата ми бе даден отговор. Най-тежкото изпитание на моя живот ме изненада и смири. То ми даде един двустранен урок. Първо, имах ясно доказателство, че Бог бе чул моята изпълнена с вяра молитва, след което й даде отговор. И второ, тогава едва започнах да научавам (и още уча) защо през онази нощ можех с такава увереност да чувствам голямата благословия, която може да произлезе от несгодата, като тя компенсира всяка загуба.

Несгодата, която се стовари върху мен през онзи далечен ден, изглежда дребна в сравнение със случилото се оттогава на мен и на хората, които обичам. Мнозина от вас сега преминават през физически, умствени и емоционални изпитания, които може да ви накарат да извикате подобно на един велик и предан Божий служител, когото добре познавах. Медицинската сестра го чула да възклицава с болка от болничното легло, “Цял живот съм се опитвал да бъда добър, защо ми се случва това?”

Знаете какъв отговор дава Господ на същия въпрос, отправен от Пророка Джозеф Смит в неговата затворническа килия:

“И ако бъдеш хвърлен в яма или в ръцете на убийци, и ти бъде наложена смъртна присъда, ако бъдеш хвърлен в бездната, ако бурните вълни заговорничат против теб, ако свирепите ветрове станат твой враг, ако небесата почернеят и всички елементи се обединят, за да преградят пътя, и най-вече, ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.

Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?

Ето защо остани в пътя си и свещеничеството ще остане с теб, защото техните предели са определени и те не могат да ги преминат. Дните ти се знаят и годините ти няма да бъдат изброени по-малко, ето защо не се бой от това, което човек може да стори, защото Бог ще бъде с теб во веки веков”2.

За мен няма по-добър отговор на въпроса защо имаме изпитания и какво следва да правим от словата на Самия Господ, Който за нас е преминал през изпитания по-ужасни от всичко, което можем да си представим.

Помните Неговите слова, с които Той ни съветва да се покайваме, подтиквани от вяра в Него:

“Ето защо Аз ти заповядвам да се покаеш, покай се, да не би да те поразя с жезъла на устата Ми и с яростта Ми, и с гнева Ми, и страданията ти да бъдат тежки, не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими.

Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.

При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки”3.

Вие и аз имаме вярата, че начинът да преминем и да се издигнем над изпитанията е да вярваме, че има “балсам в Галаад”4 и че Господ е обещал, “няма да … те изоставя”5. Точна на това ни учи президент Томас С. Монсън, за да помогне на нас и на хората, на които служим, да преодоляваме самотните и изключително трудни изпитания6.

Но президент Монсън също така мъдро учи, че за да се изгради една основа от вяра в реалността на тези обещания, е нужно време. Подобно на мен може да сте забелязвали нуждата от тази основа край леглото на човек, готов да се откаже от борбата да устои докрай. Ако основата от вяра не бъде вложена в сърцата ни, силата да устоим ще се разпадне.

Целта ми днес е да опиша какво знам за това как можем да положим тази непоклатима основа. Правя това с голямо смирение поради две причини. Първо, това, което кажа, би могло да обезсърчи хора, които се борят с големи несгоди и чувстват как тяхната основа от вяра се разпада. И второ, знам, че до края на моя живот ми предстоят още по-големи изпитания. Затова предлаганата от мен рецепта все още има да се доказва в моя собствен живот чрез устояване до края.

Като младеж работих за един предприемач, който полагаше основите за нови къщи. В лятната жега да се подготви земята за кофража, в който наливахме бетона за основите бе тежък труд. Тогава нямаше машини. Използвахме кирка и лопата. За онова време построяването на трайни основи на сграда бе трудна задача.

То изискваше също и търпение. След изливането на основите ние чакахме бетонът да изсъхне и да се стегне. Колкото и да ни се искаше работата да напредва, ние чакахме доста след изливането на бетона преди да махнем кофража.

А още по-впечатляващ за начинаещия строител бе бавният и отнемащ време процес на връзване на арматурното желязо в кофража, което придава здравина на завършените основи.

По същия начин почвата трябва да бъде внимателно подготвена за нашата основа от вяра, за да устои тя на бурите, които връхлитат живота на всеки. Тази здрава основа за вярата е личната почтеност.

Последователното избиране на правилното при всякакъв представен ни избор създава здрава основа под нашата вяра. Това може да започне в детството, тъй като всяка душа е родена с безусловния дар на Духа на Христос. С този Дух ние може да знаем кога сме постъпили правилно в Божиите очи и кога не.

Тези избори, стотици през повечето дни, подготвят здравата основа, на която да се построи зданието на вярата. Арматурата, около която се налива веществото на нашата вяра, е Евангелието на Исус Христос, с всичките му завети, обреди и принципи.

Един от ключовете към трайна вяра е правилно да преценим нужното време за стягане. Затова не беше мъдро така скоро да се моля да ми се дадат по-високи планини за изкачване и по-големи изпитания.

Стягането не е нещо, което с течение на времето става автоматично, а наистина отнема време. Да остарееш не е достатъчно. Нужно е с постоянство да служиш на Бог и околните с цяло сърце и душа, което превръща свидетелството за истината в несломима духовна сила.

Сега, желая да насърча хората, които се борят с трудни изпитания, които чувстват, че вярата им угасва под напора на проблемите. Самите проблеми могат да се окажат вашия начин да укрепите и накрая да придобиете непоклатима вяра. Мороний, синът на Мормон в Книгата на Мормон, ни разказва как може да се реализира тази благословия. Той излага простата и приятна истина, че като сме подтиквани дори от малък кълн вяра, Бог може да се погрижи за растежа му:

“И сега, аз, Мороний, бих желал да поговоря относно тези неща; аз бих желал да покажа на света, че вярата е нещо, за което се надяваме, но не виждаме; ето защо, не оспорвайте затова, че не виждате, защото няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана.

Защото именно чрез вяра Христос се яви на бащите ни, след като се вдигна от мъртвите; и Той им се показа, след като повярваха в Него; ето защо, трябваше да някои да имат вяра в Него, иначе Той нямаше да се покаже на света.

Но заради вярата на човеците Той се яви на света и прослави името на Отца, и приготви път, чрез който други да могат да се ползват от небесния дар, за да могат да се надяват на онези неща, които не са видели.

Ето защо, вие също можете да имате надежда и да получите дара, само ако имате вяра”7.

Тази най-скъпоценна частица вяра, вярата, която следва да съхранявате и упражнявате възможно най-добре, е вярата в Господ Исус Христос. Мороний учи за силата на вярата по следния начин: “Нито пък някой някога е извършвал чудеса, преди да е повярвал; ето защо, те вярваха първо в Сина Божий”8.

Веднъж разговарях с една жена, която бе получила чудото на достатъчно сила да преодолее невъобразими загуби, като просто повтаря отново и отново думите, “Спасителят живее, знам”9. Тази вяра и тези думи на свидетелство бяха останали в мъглата, която затулваше, но не изтриваше спомените от нейното детство.

Бях удивен, когато научих как друга жена бе простила на човек, който й е причинявал зло в продължение на години. Бях изненадан и я попитах защо бе избрала да прости и да забрави годините на злобно малтретиране.

Тя тихо каза, “Това бе най-трудното нещо, което някога съм правила, но просто знаех, че трябваше да го направя. Затова го направих”. Нейната вяра, че Спасителят ще й прости, ако тя прости на другите, я подготви с чувството на мир и надежда, когато срещна смъртта само месеци след като прости на своя неразкаял се враг.

Тя ме попита, “Какво ще бъде в небесата, когато стигна там?”

Аз й отговорих, “Познавайки твоята способност да упражняваш вяра и да прощаваш, за теб това ще бъде едно прекрасно посрещане”.

Имам още едно насърчение за хората, които си задават въпроса дали тяхната вяра в Исус Христос ще бъде достатъчна да успеят да устоят до края. Бил съм благословен да познавам мнозина от вас, слушателите на тази конференция, когато бяхте по-млади, енергични, по-надарени от повечето хора около вас, и въпреки това избирахте да правите това, което би направил Спасителят. Сред вашето изобилие винаги намирахте начини да помагате и да се грижите за хората, които можехте да игнорирате или да ги гледате пренебрежително от висотата на вашето място в живота.

Когато дойдат трудните изпитания, вярата да им устоите ще се намери, като тя е била незабележимо изградена, докато сте действали подтиквани от чистата любов Христова, служейки и прощавайки така, както би направил Спасителя. Вие изграждате основа от вяра, като обичате така, както обичал Спасителят, и като служите от Негово име. Вашата вяра в Него ви е подтиквала към деяния на милосърдие, които ще ви дават надежда.

Никога не е твърде късно да се укрепи основата от вяра. Винаги има време за това. С вяра в Спасителя, вие можете да се покаете и да молите за опрощение. Има човек, на когото да простите. Има човек, на когото да благодарите. Има човек, на когото да служите и на когото да помогнете. Можете да правите тези неща където и да се намирате и колкото и изоставени да се чувствате.

Не мога да обещая край на вашите житейски несгоди. Не мога да ви кажа, че изпитанията ще ви се струват краткотрайни. Една от отличителните черти на житейските изпитания е начинът, по който те сякаш забавят часовниците и ги карат почти да спрат.

За това има причини. Познаването на тези причини не дава много утеха, но може да ви даде чувство на търпение. Тези причини произлизат от следния факт: в Своята съвършена любов към вас, Небесният Отец и Спасителят желаят да можете да живеете с Тях във вечни семейства. Единствено хората, съвършено пречистени чрез Единението на Исус Христос, могат да постигнат това.

Моята майка се бори с рака почти 10 години. Терапиите, операциите и окончателното й приковаване на легло бяха някои от нейните изпитания.

Помня какво каза моя баща, когато тя издъхна, “Едно малко момиче се прибра у дома да си почине”.

Един от говорителите на нейното погребение бе президент Спенсър У. Кимбъл. Сред казаните думи по памет цитирам следните: “Някои от вас може да са сметнали, че Милдред страда така дълго и толкова много защото е извършила простъпка, причинила изпитанията”. След това той каза, “Това не е така; Господ поиска да я усъвършенства още малко”. Помня как тогава си мислех, “Ако една толкова добра жена трябваше да бъде усъвършенствана така, мен какво ли ме чака?”

Ако имаме вяра в Исус Христос, както най-тежките, така и най-леките времена могат да се окажат благословия. При всички обстоятелства ние можем да избираме правилното и да следваме напътствието на Духа. Разполагаме с Евангелието на Исус Христос, което да оформя и направлява живота ни, ако изберем това. И когато пророци ни откриват нашето място в плана на спасение, ние можем да живеем със съвършена надежда и чувство на мир. Никога не трябва да чувстваме, че сме сами и необичани в Господната служба, защото никога не сме. Можем да чувстваме Божията любов. Спасителят е обещал ангели от дясната ни страна и от лявата, които да ни подкрепят10. Той винаги спазва обещанията си.

Свидетелствам, че Бог Отец е жив и че Неговият Възлюбен Син е наш Изкупител. Светият Дух е потвърждавал истината на тази конференция и ще прави това отново, когато слушате и по-късно изучвате посланията на Господните упълномощени служители, които са тук. Президент Томас С. Монсън е Господния пророк за целия свят. Господ бди над вас. Бог Отец е жив. Неговият Възлюбен Син Исус Христос е наш Изкупител. Неговата обич не изгасва. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Покажи Справки

  1.  

    1. Спенсър У. Кимбъл, “Give Me This Mountain,” Ensign, ноем. 1979 г., стр. 79.

  2.  

    2.  Учение и Завети 122:7–9.

  3.  

    3.  Учение и Завети 19:15–19.

  4.  

    4.  Еремия 8:22.

  5.  

    5.  Исус Навиев 1:5.

  6.  

    6. Вж. Томас С. Монсън, “Look to God and Live,” Ensign, May 1998 г., стр. 52–54.

  7.  

    7.  Етер 12:6–9.

  8.  

    8.  Етер 12:18.

  9.  

    9. “Спасителят живее, знам”, Химни, no. 86.

  10.  

    10. Вж. Учение и Завети 84:88.