Жертва

Християнската вяра има традиции в жертването, включително върховната жертва. В ранните години на християнството Рим мъченически убил хиляди хора заради вярата им в Исус Христос. В по-късни векове, когато доктринални противоречия разделили християните, някои групи преследвали и дори убивали членове на други групи. Християните, убити от други християни, са най-трагичните мъченици на християнството.

Много християни доброволно са правили жертви, мотивирани от вяра в Христос и желанието да Му служат. Някои избирали да посветят целия си зрял живот в служба на Учителя. Тази благородна група включва хората от религиозните ордени на католическата църква и онези, които отдавали цял живот в служба като християнски мисионери в различните протестантски вероизповедания. Примерът им е едно предизвикателство и вдъхновение, но от повечето вярващи в Христа не се очаквало да посветят целия си живот на религиозна служба, нито пък те били в състояние да го сторят.

За повечето последователи на Христос нашите жертви включват онова, което можем да вършим всеки ден в обикновения си личен живот. В този план не знам за друга група, чиито членове да правят повече жертви от светиите от последните дни. Техните жертви – вашите жертви, мои братя и сестри, са в контраст с обичайните светски търсения на лично задоволство и изява.

Първият ми пример са нашите мормонски пионери. Тяхната епична жертва на живот, семейни взаимоотношения, домове и удобства са в основата на възстановеното Евангелие. Сара Рич говори какво е мотивирало онези пионери, когато описва съпруга си Чарлз, призован да служи на далечна мисия: “Това наистина бе време на изпитания и за мен, и за съпруга ми; но дългът ни призова да се разделим за известно време и знаейки, че се подчинявахме на Господната воля, ние чувствахме нуждата да жертваме собствените си чувства, за да помогнем за установяването на делото … помагайки в изграждането на царството Божие на земята”⁴.

Днес най-забележимата сила на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е безкористната служба и жертва на нейните членове. Преди повторното освещаване на наш храм един християнски свещеник попитал президент Гордън Б. Хинкли защо в него няма никакво представяне или изображение на кръста, най-срещаният символ на християнската вяра. Президент Хинкли отвърнал, че символите на нашата християнска вяра са “животът на нашите люде”⁵. Наистина, животът ни на служба и жертва е най-подходящата проява на отдадеността ни да служим на Учителя и нашите ближни.

Ние в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни нямаме професионално обучавано и заплащано свещеничество. В резултат непрофесионалните членове, които биват призовавани да ръководят и да служат на нашите конгрегации, трябва да носят целия товар на многото ни църковни събрания, програми и дейности. Те го вършат в над 14 000 конгрегации само в САЩ и Канада. Естествено, не сме единствените, които имат непрофесионални членове, които служат като учители и ръководители. Но количеството време, дарявано от нашите членове, за обучение и служба един на друг, е изключително голямо. Усилията ни всяко семейство в нашите конгрегации да бъде посещавано всеки месец от домашни учители, а всяка възрастна жена – от посещаващите учителки на Обществото за взаимопомощ, са пример за това. Не знаем за подобна сравнима служба в друга организация по света.

Най-добрият пример за уникална служба и жертва на Църквата е работата на нашите мисионери. В момента те наброяват над 50 000 млади мъже и жени и над 5 000 възрастни мъже и жени. Те посвещават 6 месеца до 2 години от живота си да проповядват Евангелието на Исус Христос и да оказват хуманитарна помощ в над 160 страни по света. Трудът им винаги включва жертва, включително годините, които отдават на Господното дело, както и жертвите, които правят, за да осигурят средства за издръжката си.

Онези, които остават у дома – родителите и други членове на семейството, също правят жертви, лишавайки се от компанията и службата на своите синове и дъщери, които изпращат като мисионери. Например един млад бразилец получил призование за мисия, докато работел да издържа братята и сестрите си, след като баща му и майка му починали. Един висш ръководител описал как тези деца се събрали на съвет и си припомнили как починалите им родители ги учели, че следва винаги да са готови да служат на Господ. Младият мъж приел мисионерското призование, а неговият 16-годишен брат поел отговорността да работи, за да издържа семейството⁶. Мнозина от нас знаят много други примери на жертва при отслужване на мисия или за издръжка на мисионер. Не знаем за друга подобна доброволна служба и жертва в никоя друга организация по света.

Често ни питат, “Как убеждавате вашите млади хора и вашите възрастни членове да зарежат учението или оттеглянето си в пенсия и да правят жертви по този начин?” Чувал съм мнозина да дават следното обяснение: “Като знам какво е сторил за мен моят Спасител – милостта Му да страда за моите грехове и да победи смъртта, та аз да мога да живея отново – се чувствам привилегирован да направя малката жертва, за която съм помолен, в Негова служба. Аз искам да споделя разбирането, което ми е дал Той”. Как ние убеждаваме такива последователи на Христа да служат? Както обяснява един пророк, “Просто ги молим”⁷.

Други жертви, произтичащи от мисионерската служба, са жертвите на хората, които постъпват според ученията на мисионерите и стават членове на Църквата. За мнозина обърнати във вярата тези жертви са твърде значителни, като включват загуба на приятели и на семейни взаимоотношения.

Преди много години тази конференция чу за един млад мъж, който открил възстановеното Евангелие, докато учел в САЩ. Когато завръщането в родината му наближило, президент Гордън Б. Хинкли го попитал какво ще стане с него, когато се завърне у дома като християнин. “Моето семейство ще бъде разочаровано”, отвърнал младият мъж. “Те може да ме отхвърлят и да ме смятат за мъртъв. Що се отнася до моето бъдеще и кариера, всички възможности могат да се затворят пред мен”.

“Склонен ли си да платиш толкова висока цена за Евангелието?” попитал президент Гордън Б. Хинкли.

През сълзи младият мъж отвърнал, “То е истинно, нали?” Когато това му било потвърдено, той отвърнал, “Тогава какво друго има значение?”⁸ Това е духът на жертвата сред много от нашите нови членове.

Други примери на служба и жертва се явяват в живота на верните членове, които служат в нашите храмове. Храмовата служба е уникална за светиите от последните дни, но значимостта на тази жертва следва да е разбираема за всички християни. Светиите от последните дни нямат традиция да служат в манастир, но все пак ние можем да разберем и почетем жертвата на онези, чиято християнска вяра ги е мотивирала да посветят живота си на такава религиозна дейност.

На тази конференция само преди една година президент Томас С. Монсън сподели един пример във връзка с храмовата служба. Един баща, верен светия от последните дни на отдалечен тихоокеански остров работил тежък физически труд на далечно място в течение на шест години, за да спечели парите, нужни да заведе съпругата си и 10-те си деца за брак и запечатване за вечността в храма Нова Зеландия. Президент Монсън обясни, “Хората, които разбират произлизащите от храма вечни благословии, знаят, че няма жертва, която да е твърде голяма, нито цена, която да е твърде висока, нито трудност, която да е твърде тежка при получаването на тези благословии”⁹.

Благодарен съм за чудесните примери на християнска любов, служба и жертва, които съм виждал сред светиите от последните дни. Аз ви виждам как упражнявате своите църковни призования, често с цената на големи жертви на време и средства. Виждам ви да служите на мисии за своя собствена сметка. Виждам ви с желание да отдавате професионалните си умения в служба на вашите ближни. Виждам ви да се грижите за бедните, като полагате лично усилие и подкрепяте църковните програми за благосъстояние и хуманитарна помощ¹⁰. Всичко това е потвърдено от едно общонационално проучване, което заключава, че активните членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “служат доброволно и даряват значително повече от средния американец и дори са по-щедри по отношение на време и средства от най-посветените (20 процента) на религиозните хора в Америка”¹¹.

Подобни примери да даваме на другите укрепват всички ни. Те ни напомнят за учението на Спасителя:

“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си …

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери” (Матея 16:24–25).

Вероятно най-познатите и най-важни примери на безкористна служба и жертва се извършват в нашите семейства. Майки се посвещават на възпитанието и отглеждането на децата си. Съпрузи се посвещават на издръжката на своите съпруги и деца. Жертвите, включени във вечно значимата служба на нашите семейства, са твърде многобройни за споменаване и твърде познати, за да бъдат споменавани.

Виждал съм също безкористни светии от последните дни да осиновяват деца, включително такива със специални нужди, и да се стремят да осигуряват на деца под държавно попечителство надеждата и възможностите, които са им били отказани по-рано. Виждам ви как се грижите за членове на семейства и за съседи, които страдат от вродени дефекти, умствени и физически болести и от последиците на напредналата възраст. Господ също ви вижда и кара пророците Си да заявяват, че “като правите жертви един за друг и за вашите деца, Господ ще ви благославя”¹².

Вярвам, че светиите от последните дни, които отдават безкористна служба и правят жертви, благоговейно подражавайки така на нашия Спасител, се доближават до вечните ценности в по-голяма степен от всяка друга група хора. Светиите от последните дни гледат на своите жертви от време и средства като на част от ученичеството и подготовката да бъдат достойни за вечността. Това е една истина, открита в Lectures on Faith, която учи, че “религия, която не изисква жертването на всички неща, никога няма да има достатъчна сила да произведе онази вяра, която е необходима за живот и спасение. … Тъкмо чрез такава жертва и само чрез нея Бог е сторил човекът да може да се радва на вечен живот”¹³.

Тъкмо както единителната жертва на Исус Христос е в центъра на плана на спасението, ние, учениците и следовниците на Христос, трябва да принасяме собствените си жертви, за да постигнем бъднините, които се отреждат според този план.

Знам, че Исус Христос е Единородния Син на Бог, Вечният Отец. Знам, че поради Неговата единителна жертва ние имаме уверението за безсмъртие и възможността за вечен живот. Той е наш Господ, наш Спасител и Изкупител, и аз свидетелствам за Него, в името на Исус Христос, амин.