Да се пази свещено

Около 1 500 години преди Христа един пастир бил привлечен към горящ храст на склона на планината Хорив. Божествената среща дала началото на преобразяването на Моисей от пастир в пророк и на неговото дело от водене на стада в събирането на Израил. 1 300 години по-късно един млад привилегирован свещеник в царския двор бил запленен от свидетелството на осъден пророк. С тази среща започнала еволюцията на Алма, който от чиновник се превърнал в Божий служител. Почти 2 000 години по-късно едно 14-годишно момче влязло в гората, за да търси отговор на искрен въпрос. Срещата на Джозеф Смит в горичката го поставила на пътеката на пророчеството и възстановяването.

Животът на Моисей, Алма и Джозеф Смит се променил от тези срещи с божественото. Тези преживявания ги укрепили, за да останат верни на Господ и Неговото дело през живота си, въпреки съкрушителното противопоставяне и последвалите тежки изпитания.

Нашите божествени преживявания може да не са толкова директни или драматични, нито пък предизвикателствата ни да са толкова обезсърчаващи. Както при пророците обаче нашата сила да издържим с вяра зависи от това да разпознаваме, да помним и да пазим свещено полученото свише.

Днес властта, ключовете и обредите са били възстановени на земята. Има също Свети писания и специални свидетели. Онези, които търсят Бог, могат да бъдат кръстени за опрощение на греховете и потвърдени “чрез полагане на ръце за кръщаване с огън и Светия Дух” (У. и З. 20:41). След като получим тези възстановени дарове, нашите срещи с божественото най-вече ще включват третия член на Божеството, Светия Дух.

Като търсим светлина и истина, ние чувстваме тихият, мек глас да шепне на нашите духове. Чувствата – впечатленията – са толкова естествени и неуловими, че можем да ги пренебрегнем или да ги отдадем на разума или интуицията. Тези индивидуални послания свидетелстват за личната обич на Бог към всяко едно от Неговите чеда и техните лични мисии в земния живот. Всекидневното размишление и записване на впечатленията, които получаваме от Духа имат двойната цел да ни помогнат (1) да разпознаем своите лични срещи с божественото и (2) да запазим разказа за тях за себе си и за нашето потомство. Като ги записваме, ние признаваме своята благодарност към Бог, тъй като “в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко” (У. и З. 59:21).

Относно това, което получаваме от Светият Дух, Господ ни казва, “Помнете, че онова, което идва свише, е свещено” (У. и З. 63:64). Неговото изявление е повече от напомняне, това е и определение, и обяснение. Светлината и знанието от небесата са свещени. Свещени са, тъй като небесата са техния източник.

Свещен означава достоен за благоговение и уважение. Като класифицира нещо като свещено, Господ ни сигнализира, че това има по-голяма стойност и приоритет от другите неща. Към свещените неща трябва да се отнасяме с повече грижа, да им отдаваме по-голяма почит и уважение. Свещеното заема най-високо място в йерархията на небесните ценности.

Това, което е свещено за Бог, става свещено за нас само чрез упражняване на правото на избор; всеки човек трябва да приеме и пази свещено това, което Бог определя като свещено. Той изпраща светлина и знания от небесата. Той ни кани да ги приемем и пазим свещени.

Но “има противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11). Противоположното на свещеното е пошлото или светското – това, което е преходно или материално. Светското постоянно се конкурира със свещеното за нашето внимание и приоритети. Светските знания са необходими за нашия всекидневен материален живот. Нещо повече, Господ ни заповядва да търсим знания и мъдрост, да изучаваме и да намираме поука в най-добрите книги, и да се запознаем с наречия, езици и хора (вж. У. и З. 88:118; 90:15). По този начин изборите, свързани със свещеното и светското, са избори на относителен приоритет, а не на изключителност, “да си учен е добре, ако (ние) се вслушва(ме) в съветите Божии” (2 Нефи 9:29; курсив добавен).

Битката за приоритети между свещеното и светското в сърцето на всеки човек може да бъде илюстрирана от преживяването на Моисей при горящия храст. Там Моисей получил своето свещено призование от Иехова да избави чедата на Израил от робство. Обаче в началото светското му познание за властта в Египет и фараона го накарали да се съмнява. В крайна сметка, Моисей упражнил вяра в Господното слово, като подчинил светското си знание и се доверил на свещеното. Това доверие му осигурило силата на преодолее светските изпитания и да изведе Израил от Египет.

След като избягал от армията на Ной, само за да попадне в робство в ръцете на Амулон, Алма би могъл да се усъмни в божественото свидетелство, което бил получил, докато слушал Авинадий. Обаче той се доверил на свещеното и получил сила да устои и накрая избегнал временните си изпитания.

Джозеф Смит се сблъскал с подобна дилема в първите дни при превеждането на Книгата на Мормон. Той знаел за свещеното естество на плочите и работата по превода. При все това, той бил убеден от Мартин Харис да даде приоритет на светските грижи под формата на приятелство и финанси, противно на свещените инструкции. В резултат ръкописът с превода бил изгубен. Господ порицал Джозеф за предаването на “това, което (е) свещено – на нечестие”(У. и З. 10:9) и го лишил за известно време от плочите и дара да превежда. Когато приоритетите на Джозеф били правилно възстановени, свещените неща били върнати и работата продължила.

Книгата на Мормон дава други примери за борбата да дадем приоритет на свещени неща. Тя говори за вярващите, чиято вяра ги отвела до дървото на живота, за да вкусят от неговия свещен плод, любовта Божия. Тогава подигравките на хората във величественото и обширно здание ги накарали да прехвърлят вниманието си от свещеното към светското. (вж. 1 Нефи 8:11, 24–28.) По-късно нефитите избрали гордостта и отхвърлили духа на пророчеството и откровението, “подиграваха се с това, което беше свято”(Еламан 4:12). Дори някои свидетели на знаменията и чудесата, свързани с раждането на Господ, избрали да отхвърлят тези свещени проявления от Небесата за сметка на светските обяснения (вж. 3 Нефи 2:1–3).

Днес битката продължава. Светските гласове се увеличават по обем и интензивност. Те все повече настояват вярващите да изоставят вярванията, които светът счита за нерационални и неразумни. Понеже “сега виждаме нещата неясно, като в огледало”(1 Коринтяните 13:12 и “не разбирам(е) значението на всички неща” (1 Нефи 11:17), може понякога да се чувстваме уязвими и да имаме нужда от повече духовни проявления. Господ казва на Оливър Каудъри:

“Ако желаеш допълнително доказателство, насочи мислите си към нощта, когато Ме призова в сърцето си, та да можеш да узнаеш истината за тези неща.

Не говорех ли мир на ума ти относно този въпрос? Какво по-велико доказателство можеш да имаш от това на Бога?” (У. и З. 6:22–23).

Господ напомня на Оливър и на нас да разчитаме на вече получените свещени лични свидетелства, когато нашата вяра е изправена пред предизвикателства. Подобно на Моисей, Алма и Джозеф преди нас, тези срещи с божественото служат за духовни устои, които да ни защитават и в моменти на изпитание да ни водят в правилна посока.

Свещеното не може да бъде отхвърляно избирателно. На онези, които изберат да изоставят свещените неща, умът им ще бъде помрачен (вж. У. и З. 84:54) и, освен ако не се покаят, светлината ще им бъде отнета (вж. У. и З. 1:33). Без котвата на свещеното, те ще бъдат без морална посока в светското море. От друга страна, онези които пазят свещените неща, получават обещания: “Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден”(У. и З. 50:24).

Нека Господ ни благославя винаги и постоянно да признаваме, помним и пазим свещено полученото свише. Свидетелствам, че като правим това, ние ще имаме силата да издържим изпитанията и да преодолеем предизвикателствата на съвремието. В името на Исус Христос, амин.