Какво мисли Христос за мен?

Старейшина Нийл Л. Андерсън

От Кворума на дванадесетте апостоли


Като Го обичате, като Му се доверявате, като Му вярвате и Го следвате, вие ще чувствате Неговата любов и одобрение.

Един репортер от водещо бразилско списание проучил Църквата като част от подготовката за водеща новинарска статия1. Той изучил нашето учение и посетил центъра за обучение на мисионери и хуманитарните центрове. Той говорил с приятели на Църквата и с други хора, които не били толкова приятелски настроени. В своето интервю с мен репортерът изглеждаше искрено учуден, като ме попита, “Как някой би могъл да не ви счита за християни?” Знам, че той имаше предвид Църквата, но съзнанието ми възприе въпроса лично и аз усетих как тихо си задавам въпроса, “Моят живот отразява ли любовта и отдадеността, които чувствам към Спасителя?”

Исус пита фарисеите, “Какво мислите за Христа?”2 При последната оценка на нашето лично ученичество ние няма да бъдем съдени от приятели или врагове. По-скоро, както казва Павел, “ние всички ще застанем пред Божието съдилище”3. В този ден важните въпроси за всеки от нас ще бъдат: “Какво мисли Христос за мен?”

Въпреки Своята любов към цялото човечество Исус укорително се обръща към някои хора около Него като лицемери,4 безумци5 и беззаконници6. Той одобрително нарича други чада на царството7 и виделината на света8. С неодобрение се обръща към някои като ослепели9, безплодни,10 хвали други като чисти по сърце11 и такива, които гладуват и жадуват за правдата12. Тъгува, че има хора невярващи13 и от света,14 а други цени като избрани15 ученици,16 приятели17. И така всеки от нас пита, “Какво мисли Христос за мен?”

Президент Монсън е описал нашите дни като отдалечаващи се “от духовното … (с) ветровете на промяната, (които) вилнеят край нас и моралните устои на обществото (които продължават) да се разпадат пред очите ни”18. Това е време с нарастващо неверие и неуважение към Христос и Неговите учения.

В тази бурна среда ние се радваме да бъдем ученици на Исус Христос. Ние виждаме Господната ръка навсякъде около нас. Нашето местоназначение е ясно показано пред нас. “А това е вечен живот,” се моли Исус, “да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото Си изпратил”19. Да бъдем ученици в тези съдбовни последни дни ще има голямо значение за вечността.

Посланията, които чухме по време на тази конференция, са пътепоказатели от Господ в нашето пътуване на ученичеството. Докато слушахме през тези два дни, молейки се за духовно напътствие, и докато изучаваме и се молим за тези послания в предстоящите дни, Господ ни благославя със специално напътствие чрез дара на Светия Дух. Тези чувства ни обръщат още повече към Бог, покайващи се, вярващи и доверяващи се. Спасителят отвръща на нашите постъпки на вяра. “Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него”20.

Призивът на Исус “дойди и Ме следвай”21 не е само за онези, които са подготвени да се състезават в духовната Олимпиада. Всъщност, ученичеството въобще не е състезание, а покана към всички. Нашето пътуване в ученичеството не е спринт по пистата, нито пък е сравнимо с дълъг маратон. Това е траещо цял живот пътуване към един по-селестиален свят.

Тази покана е призив за всекидневни задължения. Исус казва: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”22. “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва”23. Ние може да не сме във форма всеки ден, но ако се опитваме, следното предложение на Исус е изпълнено с насърчение и надежда: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя”24.

Където и да се намирате по пътя на ученичеството, вие сте на правилния път, пътя към вечен живот. Заедно ние можем да си помагаме и да се подкрепяме един друг във великите и важни бъдещи дни. Каквито и да са трудностите, които ни се изпречват, слабостите, които ни ограничават, или невъзможните ситуации, които ни заобикалят, нека имаме вяра в Сина Божий, Който заявява, “Всичко е възможно за този, който вярва”25.

Нека да споделя два примера за ученичество в действие. Първият е от живота на президент Томас С. Монсън и дава израз на силата на обикновената доброта и учението на Исус, “А по-големият между вас нека ви бъде служител”26.

Преди почти 20 години президент Монсън говори на обща конференция за една 12-годишна млада жена, която страдала от рак. Той разказа за нейната смелост и за добротата на нейните приятели, които я носили до планината Тимпаногос в централна Юта.

Преди няколко години аз се запознах с Джейми Палмър Бринтън, и чух историята от различна перспектива – перспективата на това, което президент Монсън направил за нея.

Джейми се запознала с президент Монсън през март 1993 г., ден след като й казали, че образуванието на коляното й било скоротечен рак на костите. С баща й, който се включил, президент Монсън отслужил свещеническа благословия, обещавайки, “Исус ще бъде от дясната ти страна, и от лявата ти страна, за да те насърчава”.

“Като си тръгвах от неговия офис в този ден”, казва Джейми, “аз отвързах един балон, който беше завързан за моята инвалидна количка, и му го дадох. “Ти си най-добрият!”, пишело на балона в ярки букви”.

По време на лечението с химиотерапия и операцията за спасяване на крайниците президент Монсън не я забравил. Джейми казва, “Президент Монсън беше пример за това какъв трябва да бъде истинският ученик на Христос. (Той) ме издигна от тъгата към велика и постоянна надежда”. Три години след първата им среща Джейми отново стояла в кабинета на президент Монсън. Когато срещата свършила, той направил нещо, което Джейми никога няма да забрави. Типично за грижовността на президент Монсън, той я изненадал със съвсем същият балон, който тя му била дала преди три години. “Ти си най-добрата!”, заявявал балона. Той го запазил, знаейки че тя ще се върне в неговия кабинет, когато се излекува от рака. Четиринадесет години след първата им среща, президент Монсън бракосъчетал Джейми Палмър и Джейсън Бринтън в храма Солт Лейк27.

Ние можем да научим толкова много от ученичеството на президент Монсън. Той често подсеща висшите ръководители да помнят следния простичък въпрос: “Какво би направил Исус?”

Исус казал на началника на синагогата, “Не бой се, само вярвай”28. Ученичеството е да Му вярваме по време на мир, както и да Му вярваме по време на трудности, когато нашата болка и страх са успокоени от убеждението, че Той ни обича и спазва Своите обещания.

Наскоро се запознах с едно семейство, което е прекрасен пример за това как да вярваме в Него. Олган и Солин Сейнтелус от Порт-о-Пренс, Хаити ми разказаха своята история.

На 12 януари 2010 г., Олган бил на работа, а Солин била на църква, когато унищожителното земетресение разтърсило Хаити. Трите им деца, Ганси, на 5 г., Анджи, на 3 г. и Гансли на 1 г., били вкъщи в апартамента им с техен приятел.

Навсякъде имало огромни поражения. Както си спомняте, десетки хиляди души загубиха живота си през този януари в Хаити. Олган и Солин изтичали по най-бързия начин до техния апартамент, за да намерят децата. Триетажният блок, където живеели семейство Сейн-телус, се бил срутил.

Децата не успели да избягат. За една напълно разрушена сграда не се очаквало да има спасителна акция.

Олган и Солин били служили като пълновременни мисионери и били женени в храма. Те вярвали в Спасителят и в Неговите обещания за тях. При все това сърцата им били съкрушени. Те плакали неудържимо.

Олган ми каза, че в най-черния си час започнал да се моли. “Небесни Отче, ако е волята Ти, да може поне едно от децата ми да е живо. Моля Те, моля Те да ни помогнеш”. Отново и отново той обикалял около сградата, молейки се за вдъхновение. Съседите се опитвали да го утешат и да му помогнат да приеме загубата на своите деца. Олган продължавал да обикаля около развалините на срутената сграда, с надежда и с молитва. Тогава се случило истинско чудо. Олган чул почти неуловим бебешки плач. Това бил плачът на неговото бебе.

В продължение на часове съседите като обезумели разкопавали отломките, рискувайки собствения си живот. В нощната тъмнина, през пронизващите звуци на чуковете и длетата, спасителите чули друг звук. Те спрели чукането и се заслушали. Не могли да повярват какво чуват. Било малко дете, което пеело. Петгодишният Ганси по-късно казал, че знаел, че баща му ще го чуе, ако пее. Под тежестта на смазващият бетон, който по-късно причинил ампутация на ръката му, Ганси пеел неговата любима песен, “Чедо на Бога съм”29.

С напредването на часовете, сред тъмнината, смъртта и отчаянието за толкова много други скъпоценни синове и дъщери Божии в Хаити, семейство Сейнтелус получили чудо. Ганси, Анджи и Гансли били открити живи под изравнената със земята сграда30.

Чудесата не винаги са толкова незабавни. И понякога ние сме угрижени защо чудото, за което се молим тъй искрено, не се случва тук и сега. Но като се доверяваме на Спасителя, обещаните чудеса ще се случат. Било в този живот или в следващия, всичко ще бъде оправено. Спасителят заявява: “Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”31. “В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света”32.

Свидетелствам, че като Го обичате, като Му се доверявате, като Му вярвате и Го следвате, вие ще чувствате Неговата любов и одобрение. Когато питате, “Какво мисли Христос за мен?”, вие ще знаете, че сте Негови ученици, че сте Негови приятели. Чрез Неговата благодат Той ще направи за вас това, което вие не можете да направите за себе си.

С нетърпение очакваме заключителните бележки на нашия обичан пророк. Президент Томас С. Монсън беше ръкоположен за апостол на Господ Исус Христос, когато бях на 12 г. В продължение на повече от 48 г. ние бяхме благославяни да го слушаме да свидетелства за Исус Христос. Свидетелствам, че сега той е старшият апостол на Спасителя на земята.

С огромна обич и възхищение към многобройните ученици на Исус Христос, които не са членове на тази Църква, ние смирено заявяваме, че ангелите са се върнали на земята в наши дни. Църквата на Исус Христос, както Той я е установил в древността, е възстановена, със силата, обредите и благословиите от Небесата. Книгата на Мормон е още едно свидетелство за Исус Христос.

Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят на света. Той страда и умря за нашите грехове и възкръсна на третият ден. Той е възкресен. В един бъдещ ден всяко коляно ще се преклони и всеки език ще признае, че Той е Христос33. В този ден нашето притеснение няма да бъде, “Другите считат ли ме християнин?” По това време очите ще гледат в Него и душите ни ще бъдат приковани към въпроса, “Какво мисли Христос за мен?” Той е жив. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Покажи Справки

  1.  

    1. Вж. André Petry, “Entre a Fé e a Urna”, Veja, 2 ноем. 2011 г., стр. 96.

  2.  

    2.  Матея 22:42.

  3.  

    3.  Римляните 14:10.

  4.  

    4. Вж. Матея 6:2.

  5.  

    5. Вж. Матея 23:17.

  6.  

    6. Вж. Матея 7:23.

  7.  

    7. Вж. Матея 13:38.

  8.  

    8. Вж. Матея 5:14.

  9.  

    9. Вж. Матея 15:14.

  10.  

    10. Вж. Матея 13:22.

  11.  

    11. Вж. Матея 5:8.

  12.  

    12. Вж. Матея 5:6.

  13.  

    13. Вж. Матея 17:17.

  14.  

    14. Вж. Иоана 8:23.

  15.  

    15. Вж. Иоана 6:70.

  16.  

    16. Вж. Иоана 13:35.

  17.  

    17. Вж. Иоана 15:13.

  18.  

    18. Томас С. Монсън, “Застанете на свети места”, Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 83, 86.

  19.  

    19.  Иоана 17:3.

  20.  

    20.  Иоана 14:23.

  21.  

    21.  Лука 18; 22.

  22.  

    22.  Иоана 14:15.

  23.  

    23.  Лука 9:23.

  24.  

    24.  Матея 11:28.

  25.  

    25.  Марка 9:23.

  26.  

    26.  Матея 23:11.

  27.  

    27. Jami Brinton, писмо до автора, 27 ян. 2012 г.

  28.  

    28.  Марка 5:36.

  29.  

    29. “Чедо на Бога съм” Химни, стр. 186.

  30.  

    30. От разговор с Олган и Солин Сентелус на 10 фев. 2012 г., вж. също Дженифър Самюелс, “Family Reunited in Miami after Trauma in Haiti,” Church News, 30 ян. 2010 г., стр. 6.

  31.  

    31.  Иоана 14:27.

  32.  

    32.  Иоана 16:33.

  33.  

    33. Вж. Римляните 14:11.