Да бъдем ревностно заети

Старейшина Пери, смятам, че сте най-младият 90-годишен член на Църквата. Обърнахте ли внимание как скочи от стола?

Мои обични братя и сестри, всеки път, когато вкуся пресен и узрял домат или ям зряла и сочна праскова, току-що откъсната от дървото, мислите ми се връщат 60 години назад, времето, когато моят баща имаше малка овощна градина с праскови в Холадей, Юта. Там той гледаше пчели, които да опрашват цветовете на прасковените дървета, които накрая раждаха огромни и вкусни праскови.

Татко обичаше своите деликатни пчели и се удивляваше как те с хиляди работеха заедно, за да преработят събрания от цветовете нектар в сладък, златист мед – една от най-питателните храни на природата. Всъщност диетолозите ни казват, че това е една от храните, които съдържат всички елементи, необходими за поддържането на живота – ензими, витамини, минерали и вода.

Баща ми все се опитваше да ме включи в работата с кошерите, аз, обаче, с удоволствие го оставях сам да се грижи за пчелите си. Но от онези дни научих повече за високо организирания кошер – колония от около 60 000 пчели.

Пчелите опрашват, събират нектар и превръщат нектара в мед. Тяхната удивителна дейност е вложена в гените им от нашия Творец. Изчислено е, че за да се направи само половин килограм мед, средно голям кошер от 20 000 до 60 000 пчели трябва заедно да посетят милиони цвята и да прелетят път, равен на два пъти земната обиколка. За краткия й живот от няколко седмици до четири месеца приносът на отделната пчела към кошера е само една дванадесета част от чаена лъжичка с мед.

Макар привидно незначителна, когато се сравни с общото количество, тази една дванадесета е жизнено важна за живота на кошера. Пчелите разчитат една на друга. Работата, която за няколко пчели би била невъзможна, става по-лека, защото всички пчели предано изпълняват своята част.

Кошерът винаги е бил важен символ в нашата църковна история. От Книгата на Мормон научаваме, че яредитите взели пчели със себе си (вж. Етер 2:3), когато преди хиляди години отпътували за американския континент. Бригъм Йънг избрал кошера за символ, който да насърчава и вдъхновява кооперативната енергия, която била необходима на пионерите, за да превърнат голата пустиня около езерото Солт Лейк в плодородните долини, които имаме днес. Ние сме благословени от тяхната колективна визия и трудолюбие.

Символът на кошера може да бъде открит както в интериора, така и в екстериора на много от нашите храмове. Подиумът, на който съм застанал, е изработен от орех, израснал в задния двор на президент Гордън Б. Хинкли и е украсен с издълбани образи на кошери.

Целият този символизъм иска да каже следното: велики неща се осъществяват и товари се вдигат чрез усилията на множество ръце, “ревностно заети в добро начинание” (У. и З. 58:27). Представете си какво биха могли да постигнат в света милионите светии от последните дни, ако действахме като кошер в нашата съсредоточена и концентрирана отдаденост на ученията на Господ Исус Христос.

Спасителят учи, че първата голяма заповед е следната:

“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. …

А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците” (Матея 22:37, 39–40).

Думите на Спасителя са прости – при все това значението им е дълбоко и изключително важно. Ние следва да обичаме Бог и да обичаме и да се грижим за своите ближни както за себе си. Представете си колко добро можем да свършим по света, ако всички се обединим в едно като последователи на Христос, ревностно заети в откликване на нуждите на другите и в служба на хората около нас – нашите семейства, нашите приятели, нашите съседи, нашите съграждани.

Както отбелязва посланието на Яков, службата е самото определение на чистото благочестие (вж.Яковово 1:27).

Четем за службата, която членовете на Църквата извършват по света и особено хуманитарната служба, отдавана при бедствия – пожари, наводнения, урагани, торнадо. Този така нужен и така ценен отклик при извънредни ситуации със сигурност трябва да продължи да бъде начин да носим един другиму тегобите си. Но как става това във всекидневния живот? Какъв би бил общият ефект на милиони малки постъпки на състрадание, всекидневно извършвани от нас поради нашата искрена християнска обич към другите? С течение на времето това би имало трансформиращо влияние над всички чеда на Небесния Отец чрез предаването на Неговата обич от нас. Днес нашият неспокоен свят има нужда от тази Христова обич повече от всякога и в бъдеще ще има нужда от нея дори повече.

Тези прости, всекидневни постъпки на служба може да не изглеждат много сами по себе си, но когато се погледнат цялостно, те стават като приноса от една дванадесета част от чаената лъжичка на отделната пчела. Има сила в нашата обич към Бог и Неговите чеда и когато тази обич осезаемо се изявява в милиони деяния на християнска добрина, тя ще подслажда и подхранва света с животоподдържащия нектар на вярата, надеждата и милосърдието.

Какво трябва да направим, за да станем като отдадените пчели и тази отдаденост да стане част от живота ни? Мнозина от нас прилежно посещаваме църковните си събрания. Работим усилено в призованията си, особено в неделя. Това със сигурност е похвално. Но дали нашите умове и сърца са също толкова ревностно заети с добри неща през останалата част от седмицата? Дали само външно изпълняваме нещата или сме наистина обърнати в Евангелието на Исус Христос? Как да вземем вложеното в умовете ни семе на вярата и да го посадим надълбоко в плодородната почва на нашите души? Как да извършим голямата промяна в сърцето си, която според Алма е основополагаща за нашето вечно щастие и мир? (вж. Алма 5:12–21).

Помнете, медът съдържа всички вещества, необходими за поддържането на смъртния живот. И Евангелието на Исус Христос е единствения начин да се получи вечен живот. Само когато нашето свидетелство премине през нашия разум и навлезе дълбоко в сърцето ни, нашата мотивация да обичаме и служим става подобна на тази на Спасителя. Тогава и само тогава ние ставаме коренно обърнати ученици на Христос, на които е дадена силата на Духа да достигат до сърцата на нашите ближни.

Когато сърцата ни вече не са така притеглени от нещата от света, ние няма повече да се стремим към почестите на човеците, нито само да задоволяваме гордостта си (вж. У. и З. 121:35–37). Вместо това ние развиваме следните посочени от Исус качества:

• Ние сме благи, кротки и дълготръпеливи (вж. У. и З. 121:41).

• Ние сме добри, без лицемерие и хитрост (вж. У. и З. 121:42).

• Изпитваме милосърдие към всички човеци (вж. У. и З. 121:45).

• Нашите мисли са винаги добродетелни (вж. У. и З. 121:45).

• Ние повече нямаме склонност да вършим зло (вж. Мосия 5:2).

• Светият Дух е наш постоянен спътник и ученията на свещеничеството поръсват душата ни като небесна роса (вж. У. и З. 121:45–46).

Сега, братя и сестри, не насърчавам религиозна ревност и фанатизъм. Точно обратното! Просто предлагам да направим следващата крачка в нашето пълно обръщане в Христовото Евангелие, като вложим ученията му дълбоко в сърцата и душите си, така че да действаме и живеем с постоянство – и цялостност – според вярата, която изповядваме.

Тази цялостност опростява живота ни и увеличава нашата чувствителност към Духа и нуждите на околните. Тя осигурява радост в живота ни и мир в душите ни – радостта и мира, които ни спохождат, когато се покайваме от греховете си и следваме Спасителя чрез спазване на Неговите заповеди.

Как да направим тази промяна? Как насаждаме дълбоко тази Христова обич в сърцата си? Има една проста всекидневна дейност, която може да влияе на живота на всеки член на Църквата, включително на вас, момчета и момичета, на вас, млади мъже и жени, на вас, несемейни младежи и на вас, бащи и майки.

Тази проста дейност е следната: Във вашата сутрешна молитва през всеки нов ден молете Небесния Отец да ви напътства да се възползвате от възможностите да служите на някое от Неговите скъпоценни чеда. След това изживейте деня със сърце, изпълнено с вяра и обич, търсейки човек, на когото да помогнете. Останете съсредоточени върху това, точно както пчелите се съсредоточават върху цветовете, от които събират нектар и прашец. Ако правите това, вашата духовна чувствителност ще се изостря, и ще откривате такива възможности да служите, каквито преди това не сте смятали за възможни.

Президент Томас С. Монсън учи, че в много случаи Небесният Отец отговаря на молитвите на друг човек чрез нас – чрез вас и мен – чрез нашите добри думи и дела, чрез нашите прости деяния на служба и обич.

А президент Спенсър У. Кимбъл казва: “Бог наистина ни обръща внимание и бди над нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек. Ето защо е жизнено важно да служим един на друг” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., стр. 82).

Знам, че ако правите това – у дома, на училище, на работа и на църква – Духът ще ви напътства и вие ще можете да знаете кои хора се нуждаят от точно тази служба, която вероятно само вие ще можете да отдадете. Ще бъдете подтиквани от Духа и изключително мотивирани да опрашвате света с чистата любов Христова и Неговото Евангелие.

И помнете, подобно на дадената на кошера една дванадесета част от чаена лъжичка мед, ако ние умножим действията си с десетки хиляди и дори милиони вдъхновени от молитва усилия да споделяме Божията обич с Неговите чеда чрез християнска служба, ще се получи натрупваща се сила за добро, която ще дава Христовата светлина на този все по-мрачен свят. Обединени, ние ще дадем обич и състрадание на нашето собствено семейство и на самотните, бедните, отчаяните, и на децата на нашия Небесен Отец, които търсят истината и мира.

Моята смирена молитва е ние, братя и сестри, във всекидневните си молитви да търсим вдъхновение да откриваме хора, на които да отдаваме съдържателна служба, включваща службата на споделяне на истината и свидетелството на Евангелието. В края на всеки ден нека да можем да отговаряме с “да” в отговор на въпросите: “Днес направих ли нещо добро в света? Насърчих ли изпаднал в беда?” (Химни, № 141).

Това е Божие дело. Да го вършим така вярно и отдадено, както малките пчели вършат своето дело, се моля смирено в името на Исус Христос, амин.