Да станем добри родители

Това лято имах едно много специално събитие – отбелязах 90-тия си рожден ден. Когато достигате до някои “километрични камъни” в живота си, е полезно и поучително да поразмишлявате над събитията и преживяванията от миналото. Вие, млади хора, които слушате или четете тази реч, може да не се впечатлявате от 90 години живот, но по времето, когато бях роден, да живееш толкова дълго се считаше за голямо постижение. Всеки ден съм благодарен на Небесния Отец, че ме е благословил с дълъг живот.

Толкова много неща се промениха, откакто се помня. Видях с очите си развитието на индустриалната и на информационната епоха. Масовото производство на автомобили, телефонът и самолетът бяха големите изобретения в ранните ми дни. Днес начинът, по които намираме, споделяме и използваме информация, се променя почти всеки ден. На тази възраст се удивявам на бързо променящия се свят, в който живеем всички ние. Толкова много от днешните пробиви и постижения вълнуват въображението с потенциала си да подобряват нашия живот.

През всичките бързо случващи се промени около нас ние искрено се молим и трудим, така че ценностите на Евангелието на Исус Христос да устоят. Някои от тях вече са под заплаха да бъдат загубени. Най-първи в списъка на тези ценности, и съответно главни цели на противника, са светостта на брака и върховната важност на семействата. Те осигуряват котва и сигурен пристан в дом, където всяко чедо на любящия Небесен Отец може да се намира под добро влияние и да придобие вечни ценности.

Собственото ми семейство, очакващо честването на моята 90-годишнина, започна да ми помага да си спомня и оценя преживяванията в моя дълъг живот. Например племенницата ми събра и сподели с мен няколко писма, които бях написал на родителите си преди 70 години от своя аванпост на морската пехота на остров Сайпан в Тихия океан по време на Втората световна война.

Едно от тези писма специално привлече вниманието ми. Бях го написал на майка си, за да бъде отворено и прочетено в Деня на майката през 1945 г. Бих искал да споделя няколко откъса с вас с надеждата, че ще видите защо винаги ще съм благодарен на моите любящи баща и майка за уроците, които научих от тяхното преподаване у дома. Родителите ми са най-отличния пример за добри родители, който помня, те гледаха на своя брак и доброто възпитаване на децата като на най-висш приоритет.

Моето писмо за Деня на майката през 1945 г. започваше така:

“Скъпа мамо,

През последните 4 години имах голямото нещастие да прекарвам Деня на майката далеч от теб. Всяка година исках да бъда с теб и да ти кажа просто колко те обичам и колко много мисля за теб, но тъй като това отново е невъзможно, ще трябва да направя следващото най-добро нещо и да изпратя мислите си с писмо.

Тази година повече от всякога преди мога просто да видя какво чудесната ми майка е правила за мен. Първо, липсват ми дребните неща, които ти обикновено правеше за мен. Когато ставах от леглото сутрин, никога не трябваше да се безпокоя дали ще намеря чиста риза и чорапи. Всичко, което трябваше да направя, бе да отворя шкафа и да ги намеря. В часовете за хранене винаги знаех, че ще намеря нещо, което обичам, сготвено по най-добрия възможен начин. Вечер винаги знаех, че ще имам чисти чаршафи в леглого си и точно толкова завивки, че да ми е много удобно. Да живее човек у дома е наистина огромно удоволствие”.

Когато прочетох тези два първи абзаца от писмото, бях шокиран колко сантиментално звучаха те. Вероятно животът в палатка и спането под противокомарна мрежа в походно легло бяха върнали мислите ми към моя толкова специален дом.

Писмото до моята майка продължаваше:

“Но още по-дълбока е обичта ми към теб поради примера, който ти ми даваше. Животът ставаше толкова приятен за нас като семейство, че ние искахме да вървим по твоите стъпки, да продължаваме да изпитваме същата радост, както беше в по-младите ни години. Ти винаги намираше време да заведеш семейството в каньона, ние можехме да разчитаме на теб за всичко, от катерене из планините до игра на топка с нас. Ти и татко никога не отидохте сами на ваканция. Семейството винаги бе с вас. Сега, когато съм далеч от къщи, винаги обичам да говоря за домашния си живот, защото той беше толкова приятен. Не бих могъл да пренебрегвам сега твоите поучения, защото постъпките ми биха накарали другите да мислят, че си ме възпитала зле. Животът е голямо предизвикателство за мене – да ме наричат синът на Нора Сон Пери. Аз съм много горд с тази титла и се надявам винаги да бъда достоен за нея.

Надявам се следващата година да ме завари при теб, за да ти покажа какъв хубав Ден на майката съм планирал да прекарам с теб през последните четири години.

Нека Господ те благослови за всичките удивителни неща, които си направила за този размирен свят.

Пращам ти всичката си обич, Том”¹.

Докато препрочитах писмото си, аз също размишлявах над културата в семейството, района, кола и общността, в които бях израсъл.

Културата се дефинира като начина на живот на дадена група хора. Съществува една уникална евангелска култура, система от ценности, очаквания и практики, общи за всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тази евангелска култура или начин на живот произтича от плана на спасението, Божиите заповеди и ученията на живите пророци. Тя се проявява в начина, по който възпитаваме семействата си и живеем живота си.

Първото напътствие към Адам за неговата земна отговорност се намира в Битие 2:24: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът”.

Обвързването на мъжа и жената така, че да бъдат законно венчани е не само подготовка за бъдещите поколения, които ще наследят земята, но и носи най-голямата радост и удовлетворение, които могат да бъдат открити в това земно съществуване. Това важи с особена сила, когато силите на свещеничеството обявяват брака за валиден за време и за цялата вечност. Децата, родени в такъв брак, се радват на сигурност, каквато няма никъде другаде.

Уроците, преподавани у дома от добри родители, стават все по-важни в днешния свят, където влиянието на противника е толкова разпространено. Както знаем, той се опитва да подкопае и унищожи самата основа на нашето общество – семейството. По един умен и грижливо замаскиран начин той атакува предаността към семейния живот по цял свят и подкопава културата и заветите на верните светии от последните дни. Родителите трябва ясно да осъзнаят, че обучението у дома е най-свята и важна отговорност. Макар други институции като Църквата и училището могат да помогнат на родителите да “възпита(т) детето … в подходящия за него път” (Притчи 22:6), това е отговорност главно на родителите. Съгласно великия план на щастие именно на добрите родители е поверена грижата и развитието на децата на нашия Небесен Отец.

В нашето забележително родителско настойничество има много начини, по които добрите родители могат да получат нужната помощ и подкрепа за преподаване Евангелието на Исус Христос на своите деца. Позволете ми да предложа пет неща, които могат да правят родителите, за да изградят силна семейна култура:

Първо, родителите могат искрено да се молят на нашия Небесен Отец за помощ да обичат, разбират и напътстват децата, които Той им е изпратил.

Второ, те могат да провеждат семейна молитва, изучаване на Писанията и семейни домашни вечери и да се хранят заедно толкова често, колкото това е възможно, като превърнат времето за храна във време за общуване и преподаване на ценности.

Трето, родителите могат изцяло да се възползват от църковната мрежа за подпомагане, общувайки с учителките на своите деца в НУД, с младежките ръководители и президентствата на кворуми. Като общуват с хората, призовани и отделени да работят с децата им, родителите могат да придадат съществено разбиране към специалните и конкретни нужди на дадено дете.

Четвърто, родителите могат често да споделят свидетелствата си със своите деца, като ги ангажират да спазват Божиите заповеди и да обещават благословиите, които нашият Небесен Отец обещава на Своите верни чеда.

Пето, ние можем да организираме семействата си въз основа на ясни, прости семейни правила и очаквания, благотворни семейни традиции и дейности, и “семейна икономика”, където децата имат отговорности за домакинството и могат да получават периодично парични суми, за да се научат да водят бюджет, да пестят и да плащат десятък от заработените пари.

Тези предложения за създаване на по-здрави семейни култури работят в тандем с културата на Църквата. Укрепените ни семейни култури ще дават защита на децата ни от “огнените стрели на противника” (1 Нефи 15:24), вградени в културата на техните връстници, на звездите, на кредита и бизнеса, на Интернет и средствата за информация, на които култури те са постоянно изложени. Това ще помогне на децата ни да живеят в света и да не бъдат от света (вж. Иоана 15:19).

Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи: “Задължение на родителите е преподават на децата си спасителните принципи на Евангелието на Исус Христос, така че те да знаят защо се кръщават и да може в сърцата им да има желание да продължат да спазват заповедите Божии след като се кръстят, за да могат да се завърнат в Неговото присъствие. Вие, мои добри братя и сестри, желаете ли да бъдете заедно със семействата си, с вашите деца? Желаете ли да бъдете запечатани с вашите бащи и майки преди вас…? Ако е така, трябва да започнете да учите децата си още от люлката. Вие следва да ги учите чрез пример и чрез поучение”².

Прокламацията за семейството казва:

“Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. “Наследство от Господа са чедата” (Псалми 127:3). Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят…

… По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности майките и бащите са задължени да си помагат като равностойни партньори”³.

Вярвам, че по божествен промисъл ролята на майката се съсредоточава върху подхранването и обучението на следващото поколение. Но е прекрасно човек да вижда съпрузи и съпруги, изработили истинско партньорство, където те смесват въздействието си над своите деца и общуват ефективно с тях.

Яростната атака на нечестието върху нашите деца е по-изкусна и по-ефикасна от всякога. Изграждането на силна семейна култура прибавя още един защитен пояс за нашите деца срещу влиянието на света.

Бог да ви благослови, добри майки и бащи в Сион. Той е поверил на вашата грижа Своите вечни деца. Като родители ние ставаме партньори с Бог, присъединяваме се към Него в осъществяването на Неговото дело и слава сред Неговите деца. Наше свято задължение е да направим най-доброто, на което сме способни. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.