Да бъдем християни по-подобни на Христос

Какво значи да бъдеш християнин?

Християнинът вярва в Господ Исус Христос, вярва, че Той буквално е Син Божий, изпратен от Отца Си да страда за нашите грехове в един върховен акт на обич, който познаваме като Единението.

Един християнин вярва, че чрез благодатта на Бог Отец и неговия Син Исус Христос ние можем да се покайваме, да прощаваме на другите, да спазваме заповедите и да наследим вечен живот.

Думата християнин означава, че сме взели върху си името на Христос. Правим това, като бъдем кръстени и получим дара на Светия Дух чрез полагане на ръце от хората, носители на властта на Неговото свещеничество.

Християнинът знае, че през вековете Божиите пророци винаги са свидетелствали за Исус Христос. Същият този Исус, придружен от Небесния Отец, се явява на Пророка Джозеф Смит през 1820 г. и възстановява Евангелието и организацията на Своята първоначална Църква.

Посредством Писанията и свидетелството на Джозеф Смит ние знаем, че Бог, нашият Небесен Отец, има славно и съвършено тяло от плът и кости. Исус Христос е Неговия Единороден Син в плътта. Светият Дух е Личност от духа, Чиято работа е да свидетелства за Отца и Сина. Божеството са три отделни и разграничени Личности, обединени в целта Си.

С тези учения като основа на нашата вяра, може ли да има каквото и да е съмнение или спор, че ние като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, сме християни? При все това за всеки християнин остава един простичък въпрос: какви християни сме ние? С други думи, как се справяме в усилията си да следваме Христос?

Помислете заедно с мен върху преживяването на двама ученици на Христос:

“И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него”¹.

Като християни днес ние имаме възможността да действаме веднага, незабавно и решително, точно както направили Петър и Андрей: “те оставиха мрежите си и отидоха след Него”². Ние също сме поканени да оставим своите мрежи, да отхвърлим светските навици, обичаи и традиции. Призовани сме също да изоставим греховете си. “(Исус) повика народа … и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва”³. Да се откажем от безбожното поведение е началото на покаянието, което носи голяма промяна в сърцето, докато “нямаме повече склонност да вършим зло”⁴.

Тази промяна, наречена обръщане във вярата, е възможна единствено чрез Спасителя. Исус обещава: “И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. … и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Азще сторя слабите им страни да станат силни”⁵. Когато станем нови създания в Христа, самата ни същност се променя и ние повече не желаем да се връщаме към старите си навици.

Дори така, верните християни винаги ще бъдат благославяни да преживяват трудности и разочарования. Когато тези пречистващи предизвикателства дойдат, ние можем да бъдем изкушени да се върнем към старите си навици. След разпъването на Спасителя Той се явява на жените и им казва, че братята ще Го намерят в Галилея. Когато Петър, главният апостол, се връща в Галилея, той се захваща с онова, което познавал – онова, което му било удобно да върши. “Отивам да ловя риба”⁶, обяснява той и взема със себе си няколко ученици.

Наистина, Петър и останалите били на риболов цяла нощ, без да хванат нито една риба. На другата сутрин Исус се явява на брега и им извиква през водата, “Хвърлете мрежата отдясно на ладията”. Учениците в ладията следват Неговите указания и бързо откриват, че мрежите им по чудотворен начин са препълнени с риба. Иоан незабавно познава гласа на Спасителя, а Петър на мига се хвърля във водата и плува към брега⁷.

На християните, които са се върнали към старите си, не така верни навици, казвам, обмислете верния пример на Петър. Не отлагайте. Елате, чуйте и разпознайте гласа на Учителя, Който зове. После веднага се върнете при Него и отново получете изобилните Му благословии.

Когато братята се връщат на брега, те виждат закуска от риба и хляб. “Дойдете да закусите”⁸, кани ги Спасителят. След като ги нахранва, Той три пъти пита Петър, “Симоне Ионов, любиш ли Ме?” Когато Петър потвърждава любовта си, Спасителят го умолява, “Паси агънцата Ми. … Паси овцете Ми”⁹.

Този е призивът на Христос към всеки християнин днес: “Паси агънцата Ми. … Паси овцете Ми” – споделяйте Моето Евангелие с млади и стари, въздигайте, благославяйте, утешавайте, насърчавайте, съграждайте ги, особено онези, мислят и вярват различно от нас. Ние храним агънцата Му у дома, живеейки според Евангелието: като спазваме заповедите, молим се, изучаваме Писанията и ревностно следваме примера Му, като показваме обич. Ние храним овцете Му в Църквата, като служим в свещенически кворуми и помощни организации. И храним овцете Му по света, като сме добри съседи християни, упражняваме чистата религия да посещаваме и служим на вдовицата, на сирачето, на бедния и всички, които са в нужда.

За мнозина призивът да бъдем християни може да изглежда твърде изискващ, дори прекален. Но не бива да се боим или да се чувстваме не на мястото си. Спасителят обещава, че ще ни направи способни да вършим делото Му. “Дойдете след Мене”, казва Той, “и Аз ще ви направя ловци на човеци”¹⁰. Като Го следваме, Той ни благославя с дарби, таланти и силата да вършим волята Му, като ни позволява да израстваме отвъд онова, което в момента можем да вършим с лекота, и да правим неща, които никога не сме мислили за възможни преди. Това може да означава да споделяме Евангелието със съседи, да спасяваме духовно изгубени хора, да отслужваме пълновременна мисия, да работим в храма, да отглеждаме деца със специални нужди, да обичаме блудния син, да служим на болен колега, да устояваме на неправилно разбиране или да изстрадваме несгода. Това означава да се подготвим да отвърнем на призованието Му, “Ще ида където Ти искаш, ще казвам както Ти искаш да кажа, ще върша това, което искаш да върша, ще бъда това, което Ти искаш да бъда”¹¹.

За да бъдем хората, които Небесният Отец желае да бъдем, ние следваме Исус Христос. Давам свидетелство, че Той постоянно ни призовава да Го следваме. Ако вие тъкмо научавате за християнската отдаденост на светиите от последните дни или известно време не сте участвали напълно в Църквата и искате отново да Го следвате – не бойте се! Първите ученици на Господ били само нови членове на Църквата, нови обърнати в Неговото Евангелие. Исус търпеливо учел всеки от тях. Той им помагал да изпълняват отговорностите си. Наричал ги Свои приятели и отдал живота Си за тях. И вече е направил същото за вас и за мен.

Давам свидетелство, че чрез Неговата безпределна любов и благодат ние можем да станем по-подобни на Христос християни. Обмислете следните Христови качества. Как се справяме с тяхното укрепване вътре в себе си?

Християнска любов. Спасителят ценял всеки един. Мил и състрадателен, Той изоставил деветдесетте и девет, за да намери едната¹², защото “вам и космите на главата са всички преброени”¹³ от Него.

Християнска вяра. Въпреки изкушенията, изпитанията и гоненията Спасителят уповавал в нашия Небесен Отец и избрал да бъде верен и покорен на Неговите заповеди.

Християнска жертва. През целия Си живот Спасителят давал от Своето време, енергия и най-вече, чрез Единението отдал Себе си, така че всички Божии чеда да могат да бъдат възкресени и да имат възможността да наследят вечен живот.

Християнска грижа. Подобно добрия самарянин, Спасителят постоянно протягал ръка да спасява, обича и подхранва хората около Него независимо от тяхната култура, вяра или обстоятелства.

Християнска служба. Независимо дали черпи вода от кладенеца, готви риба или мие прашни нозе, Спасителят прекарвал дните Си в служба на другите – да повдига уморените и да укрепва слабите.

Християнско търпение. В собствената Си печал и страдание Спасителят търпеливо чакал помощ от Отца Си. Търпелив към нас, Той ни изчаква да дойдем на себе си и да се върнем у дома при Него.

Християнски мир. През Своето служение Той искал разбирателство и проповядвал мир. Особено сред учениците Си Той учил, че християните не могат да спорят с други християни, независимо от различията им.

Християнска прошка. Той ни учи да благославяме онези, които ни проклинат. Показва ни пътя, като се моли хората, които Го разпънали, да бъдат опростени.

Християнско обръщане във вярата. Подобно на Петър и Андрея мнозина разпознават евангелската истина веднага щом я чуят. Те са мигновено обърнати. За други това може да трае по-дълго. В откровение, дадено чрез Джозеф Смит, Спасителят учи, “Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден”¹⁴, съвършеният ден на обръщането ни във вярата. Исус Христос е “светлината и Изкупителят на света, Духът на истината”¹⁵.

Християнско устояване докрай. През всичките Си дни Спасителят никога не се отказал да върши волята на Отца Си, а продължил в праведност, доброта, милост и истина до края на Своя земен живот.

Тези са някои от качествата на хората, които чуват и следват гласа на Спасителя. Като един от Неговите специални свидетели на земята давам своето християнско свидетелство, че Той днес ви призовава, “Дойди, следвай Ме”¹⁶. Елате, крачете по пътеката, която води към вечно щастие, радост и вечен живот в царството на нашия Небесен Отец. В името на Исус Христос, нашият Спасител и Изкупител, амин.