Обърнати към Господа

Можем да научим много за свидетелството и обръщането във вярата от служението на апостол Петър.

Когато Исус идва на бреговете на Кесария Филипова, Той задава следния проникновен въпрос на учениците Си: “Според както вие казвате, Кой съм Аз?”

Петър отговаря незабавно и прямо:

“Ти си Христос, Син на живия Бог.

В отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” (Матея 16:15-17).

Видно от отговора на Петър и напътствието на Спасителя, свидетелството е лично знание на духовна истина, придобито чрез откровение. Свидетелството е дар от Бога и е достъпно за всички Негови чеда. Всеки искрено търсещ истината може да получи свидетелство, като упражнява нужната “частица вяра” в Исус Христос, за да изпита (вж. Алма 32:27) и опита добродетелта на словото (вж. Алма 31:5), да се отдаде “на убежденията на Светия Дух” (Мосия 3:19) и да се събуди в Бога (вж. Алма 5:7). Свидетелството носи повишена лична отговорност и е източник на цел, увереност и радост.

Търсенето на свидетелство за дадена духовна истина и придобиването му изисква питане, търсене и хлопане (вж. Матея 7:7; 3 Нефи 14:7) с искрено сърце, истинско намерение и вяра в Спасителя (вж. Мороний 10:4). Основните съставки на едно свидетелство са следните: да знаем, че Небесният Отец е жив и ни обича, че Исус Христос е наш Спасител и че пълнотата на Евангелието е била възстановена на земята в тези последни дни.

Когато учи учениците Си по време на Тайната вечеря, Спасителят казва на Петър:

“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска …, за да ви пресее като жито:

но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:31–32).

Интересно е, че този силен апостол е говорил и крачил до Учителя, бил е свидетел на много чудеса и е имал силно свидетелство за божествеността на Спасителя. При все това дори Петър се нуждае от допълнително напътствие от Исус относно обръщането и освещаващата сила на Светия Дух и неговото, на Петър, задължение да служи вярно.

Естеството на Евангелието на Исус Христос носи със себе си една фундаментална и трайна промяна в самата ни същност, която става възможна чрез Единението на Спасителя. Истинското обръщане предизвиква промяна във вярванията, сърцето и живота на човека, за да приеме той и да се подчини на волята Божия (вж. Деянията 3:19; 3 Нефи 9:20) и включва съзнателен ангажимент този човек да стане ученик на Христос.

Обръщането е едно увеличаване, задълбочаване и разширяване на основополагащата същина на свидетелството. То е резултат на откровение от Бог, придружено от лично покаяние, покорство и усърдие. Всеки искрен търсещ истината човек може да стане обърнат във вярата като изпита голяма промяна в сърцето и бъде роден от Бога (вж. Алма 5:12–14). Като почитаме обредите и заветите на спасението и възвисяването (вж. У. и З. 20:25), бързаме напред с увереност в Христа (вж. 2 Нефи 31:20) и устояваме с вяра докрай (вж. У. и З. 14:7), ние ставаме нови създания в Христа (вж. 2 Коринтяните 5:17). Обръщането във вярата е процес, при който ние принасяме себе си, нашата обич и вярност на Бог в благодарност за дара на свидетелството.

Книгата на Мормон е пълна с вдъхновяващи разкази за обръщане във вярата. Амаликий, потомък на Яков, заявява: “Аз бих желал да дойдете в Христа, Който е Светия Израилев, и да участвате в Неговото спасение и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение” (Омний 1:26).

Да знаем чрез силата на Светия Дух, че Исус е Христос е важно и нужно. Но да дойдем искрено при Него и да отдадем цялата си душа като принос изисква далеч повече от просто знание. Обръщането във вярата изисква цялото ни сърце, мощ, разум и сила (вж. У. и З. 4:2).

Людете на цар Вениамин откликват на проповедта му, като се провикнали в един глас, “вярваме на всичките слова, които си ни казал; и ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2). Да приемем казаните слова, да добием свидетелство за истинността им и да упражняваме вяра в Христос води до голяма промяна в сърцето и твърда решимост да се усъвършенстваме и да ставаме по-добри.

Обърнатите ламанити в книгата на Еламан са описани по следния начин: “(те) са в пътя на дълга си, ходят благоразумно пред Бога и съблюдават да спазват заповедите Му, и повеленията Му, и разпоредбите Му. …

… и се стремят с неуморно усърдие да доведат останалата част от своите братя до знанието за истината” (Еламан 15:5–6).

Както изтъкват тези примери, ключовите характеристики, свързани с обръщането във вярата, са голяма промяна в сърцата ни, склонност да вършим добро непрестанно, да вървим по пътя на дълга, да ходим благоразумно пред Бога, да спазваме заповедите и да служим с неуморно усърдие. Очевидно тези верни души са станали дълбоко отдадени на Господ и ученията Му.

За мнозина от нас обръщането е продължителен процес, не еднократно събитие в резултат на някакво силно или драматично преживяване. Ред по ред и правило след правило, постепенно и почти неусетно нашите мотиви, мисли, думи и дела се съгласуват с волята Божия. Обръщането към Господа изисква както постоянство, така и търпение.

Самуил Ламанита определя пет основни елемента за обръщането в Господа: (1) вяра в ученията и пророчествата на светите пророци, така както са записани в Писанията, (2) упражняване на вяра в Господ Исус Христос, (3) покаяние, (4) голяма промяна в сърцето и (5) да станем “постоянни и непоколебими във вярата” (вж. Еламан 15:7–8). Този е моделът, който води до обръщане във вярата.

Свидетелството е начало и предпоставка за трайното обръщане във вярата. Свидетелството е началото на пътуването; не е крайния пункт. Силното свидетелство е основата, на която се базира обръщането във вярата.

Свидетелството само по себе си не е и няма да е достатъчно да ни защити в бурята от мрак и нечестие на последните дни, в които живеем. Свидетелството е важно и нужно, но не достатъчно да осигури духовната сила и защита, от които се нуждаем. Някои членове на Църквата със свидетелства са се разколебавали и отпадали. Духовното им знание и отдаденост не са били достатъчни за предизвикателствата пред тях.

Един важен урок за връзката между свидетелство и обръщане във вярата е виден в мисионерските усилия на синовете на Мосия.

“Всички, които бяха доведени до знание за истината чрез проповядването на Амон и братята му, според духа на откровението и пророчеството и силата Божия, която вършеше чудеса чрез тях – да, … както жив е Господ, тези ламанити, които повярваха в техните проповеди и бяха обърнати към Господа, никога не отпаднаха.

Защото те станаха един праведен народ; защото те положиха оръжията на бунта си, за да не се борят никога повече против Бога …

Сега, тези са, които бяха обърнати към Господа” (Алма 23:6–8).

Два основни елемента са описани в тези стихове: (1) знанието за истината, което може да бъде тълкувано като свидетелство, и (2) обърнати към Господа, което аз разбирам като обръщане към Спасителя и Евангелието Му. Така въздействащата комбинация от свидетелство и обръщане към Господа раждат постоянство и непоколебимост и осигуряват духовна защита.

Те никога не отпадат и полагат оръжията на бунта си – за да не се борят никога повече против Бога. Да положим такива грижливо пазени “оръжия на бунта” като егоизъм, гордост и непокорство изисква далеч повече от вяра и знание. Убеденост, смирение, покаяние и покорство предхождат полагането на нашите оръжия на бунта. Дали вие и аз все още имаме оръжия на бунта, които ни пречат да се обърнем към Господ? Ако да, трябва да се покаем сега.

Забележете, че ламанитите не били обърнати към мисионерите, които ги учели, нито към отличните църковни програми. Те не били обърнати към личностите на своите водачи, нито към опазване на културното наследство или традициите на бащите си. Те били обърнати към Господа – към Него като Спасител и към Неговата божественост и учение – и те никога не отпаднали.

Свидетелството е духовно знание за истина, получено чрез силата на Светия Дух. Цялостното обръщане във вярата е постоянна отдаденост на дадената чрез откровение истина, която сме получили – с охотно сърце и за праведни цели. Знанието, че Евангелието е истинно е съществено за едно свидетелство. Същността на обръщането във вярата е да бъдем последователно верни на Евангелието. Ние следва да знаем, че Евангелието е истинно, и да сме му предани.

Сега искам да използвам една от многото възможни тълкувания на притчата за 10-те девици, за да подчертая връзката между свидетелство и обръщане. Десет девици, пет разумни и пет неразумни, взели светилниците си и тръгнали да посрещнат младоженеца. Моля, мислете за използваните светилници като за светилници на свидетелството. Неразумните взели своите светилници на свидетелство, но без масло за тях. Считайте маслото като масло на обръщането във вярата.

“Но разумните, заедно със светилниците (на обръщането във вярата) си взеха и масло в съдовете си (на свидетелството).

И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът (иде!) излизайте да го посрещнете!

Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си (на свидетелството).

А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло (тъкмо маслото на обръщането), защото нашите светилници (на свидетелството) угасват.

А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете” (Матея 25:4–9).

Дали петте разумни девици били подтиквани от егоизъм и не желаели да споделят, или правилно посочили, че маслото на обръщането във вярата не може да бъде заемано? Може ли духовната сила, произтичаща от последователно подчинение на заповедите, да бъде дадена на друг? Може ли знанието, придобито чрез усърдно изучаване и размишление над Писанията да бъде предадено на някой, който има нужда от него? Може ли мирът, който дава Евангелието на верните светии от последните дни, да бъде предаден на някой, който изпитва несгода или тежко предизвикателство? Ясният отговор на всеки един от тези въпроси е не.

Както правилно подчертават разумните девици, всеки от нас трябва да си купи. Тези вдъхновени жени не описват делова сделка; не, те наблягат на личната ни отговорност да поддържаме светилниците на свидетелството си запалени и да имаме достатъчен запас от маслото на обръщането във вярата. Скъпоценното масло се придобива капка по капка – “ред по ред (и) правило след правило” (2 Нефи 28:30), търпеливо и с постоянство. Няма бърз начин; не е възможно внезапно извънредно усилие за подготовка в последния миг.

“Затова бъдете верни, като се молите винаги, като държите светилниците си приготвени и запалени, и имате масло с вас, та да може да сте готови за пришествието на Младоженеца” (У. и З. 33:17).

Обещавам ви, че когато постигнем знание за истината и сме обърнати към Господа, ще останем постоянни и непоколебими и никога няма да отпаднем. Ще оставим с желание своите оръжия на бунта. Ще бъдем благословени с ярка светлина от своите светилници на свидетелството и с достатъчен запас от маслото на обръщането във вярата. И докато всеки от нас става все по-пълно обърнат във вярата, ние ще укрепваме своите семейства, приятели и познати. За тези истини свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.