Първо наблюдавай, после служи

Едно от най-големите доказателства, което имаме, че нашият обичан пророк президент Томас С. Монсън е Господният избран служител, е че той се е научил да следва примера на Спасителя – да служи индивидуално, един по един. Онези от нас, които са влезли в кръщелните води, са сключили завет да вършат същото. Ние сме сключили завет винаги да си спомняме Спасителя и да спазваме заповедите Му¹, а Той казва, “Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих”².

Забележете как следните думи на президент Монсън съдържат същата покана: “Ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта … Ние сме Господните ръце тук на земята, със задача да служим и помагаме на Неговите деца. Той разчита на всеки от нас”³.

Чухте ли – поканата да се обичаме един друг? За някои хора службата един по един, следвайки примера на Спасителя, не идва лесно. Но с практика всеки от нас може да стане по-подобен на Спасителя, докато служим на Божиите чеда. За да можем по-добре да се обичаме един друг, бих предложила да запомним 4 думи: “Първо наблюдавай, после служи”.

Преди почти 40 години съпругът ми и аз отидохме в храма за нашата среща в петък вечер. Бяхме женени съвсем отскоро и аз се чувствах нервна, защото това беше едва второто мое храмовото поклонение като младоженка. Една сестра, седнала до мен, трябва да го е забелязала. Тя се наведе и прошепна благоговейно, “Не се безпокойте. Аз ще ви помогна”. Страховете ми се уталожиха и бях в състояние да се наслаждавам на остатъка от храмовата сесия. Тя първо наблюдаваше, после служеше.

Ние всички сме поканени да следваме ученията на Исус и да служим на другите. Тази покана не се ограничава само до приличащите на ангели сестри. Като споделям няколко всекидневни примера за членове, научили се първо да наблюдават и после да служат, вслушвайте се за ученията на Исус, които илюстрират те.

Едно 6-годишно дете от НУД казва: “Когато ме избраха да бъда човека, който помага в клас, можех да си избера приятел, който да работи с мен. Избрах (едно момче от класа, което се държеше грубо с мен), защото никой от другите не го избираше. Исках да го накарам да се чувства добре”⁴.

Какво забелязало това дете? Забелязало, че грубиянът на класа никога не бил избиран. Какво направило то, за да служи? Просто го избрало да му бъде приятел – на помагача на класа. Исус учи, “Обичайте неприятелите си, (благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят)”⁵.

В един район носителите на Аароновото свещеничество първо наблюдавали и сега служат по един значим начин. Всяка седмица младите мъже идват рано и стоят пред сградата за събрания в дъжд, сняг или изнурителна жега, чакайки пристигането на многобройните възрастни членове от своя район. Те изнасят инвалидните колички и проходилките от колите, предлагат здраво рамо за опора и търпеливо съпровождат белокосите възрастни в сградата. Те наистина изпълняват дълга си към Бога. Като наблюдават и после служат, те са жив пример за учението на Спасителя: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”⁶. С прилагането на новата програма за младежите очите на тези млади мъже несъмнено ще се отворят за още повече възможности да служат по Христовия начин.

Да наблюдаваме и да служим понякога изисква голямо усилие. Една вдъхновена млада жена на име Александрия забелязала, че братовчедка й Мадисън не можела да изпълни своите изисквания за Личен напредък, защото страдала от тежка форма на аутизъм. Александрия събрала младите жени в своя район, посъветвала се с ръководителките си и те решили да направят за Мади нещо, което тя сама не могла да стори за себе си. Всяка от младите жени изпълнила като заместник по една част от дейностите и проектите за Личен напредък, за да позволят на Мади да получи своя собствен медальон⁷.

Тези млади жени ще се развиват в ролите на майки и сестри в Обществото за взаимопомощ, защото се учат първо да наблюдават, после да служат по различни милосърдни начини.

Президент Монсън ни напомня, че милосърдието, “чистата любов Христова”⁸ – с други думи да наблюдаваме и да служим – се проявява, “когато възрастната вдовица се помни и се завежда на дейности на района и на Обществото за взаимопомощ” и “когато седналата сама сестра в Обществото за взаимопомощ чуе поканата, “Ела, седни при нас”⁹. Тук важи златното правило: “Всичко, което искате човеците да правят на вас, правете и вие на тях”¹⁰.

Един наблюдателен съпруг служил по два важни начина. Той разказва:

“Помагах на съпругата си една неделя в нейния клас в НУД, пълен с енергични 7-годишни деца. Когато дойде времето за споделяне, забелязах, че едно от децата се сгуши в стола си и явно не се чувстваше добре. Духът ми нашепна, че тя се нуждае от утеха, тъй че седнах до нея и тихичко попитах какво не е наред. Тя не ми отговори, … тъй че започнах тихичко да й пея.

НУД разучаваше една нова песен и когато ние запяхме “Ако слушам със сърцето си, чувам гласа на Спасителя”, започнах да усещам как невероятна светлина и топлина изпълват душата ми. … получих лично свидетелство за любовта на нашия Спасител към нея … и към мен. … научих, че ние сме ръцете на (Спасителя), когато служим на отделния човек”¹¹.

Този подобен на Христа брат не само забелязал нуждата да помогне на съпругата си в клас, пълен с енергични 7-годишни деца; той помогнал и на едно дете в нужда. Той следвал Спасителя, Който учи, “делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също”¹².

Неотдавна едно наводнение откри много възможности за учениците на Исус Христос първо да наблюдават, после да служат. Мъже, жени, юноши и деца видяха унищожени предприятия и домове и оставиха всичко, за да помагат в почистването и възстановяването на повредени сгради. Някои забелязаха нуждата да помогнат с тежката задача да изперат прането. Други усърдно избърсваха снимки, документи, писма и други важни книжа и после грижливо ги окачваха да съхнат, за да спасят каквото могат. Да наблюдаваш и после да служиш не винаги е удобно и не винаги се вписва в нашия собствен график.

Какво по-добро място първо да наблюдаваш и после да служиш от дома? Илюстрира го един пример от живота на старейшина Ричард Г. Скот:

“Една нощ малкият ни син Ричард, който имаше сърдечно заболяване, се събуди с плач. … Обикновено за плачещо дете се грижеше съпругата ми, но този път казах, “Аз ще се погрижа за него”.

Поради неговото заболяване, когато почнеше да плаче, сърчицето му забиваше много бързо. Освен това повръщаше всичко, което бе изял, и изпоцапваше чаршафите. През онази нощ го гушнах и се опитах да успокоя биещото му сърце и плача му, докато сменях дрешките му и слагах нови чаршафи. Държах го в ръце, докато заспа. Тогава не знаех, че щеше почине само след няколко месеца. Винаги ще помня как го държах в ръце през онази нощ”¹³.

Исус казва, “и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга”¹⁴.

Понякога биваме изкушени да служим по начина, по който искаме ние, а не по начина, нужен в момента. Когато старейшина Робърт Д. Хейлз преподава принципа на пестеливия живот, той споделя един пример как купил подарък за съпругата си. Тя го попитала, “Това за мен ли го купуваш или за себе си?”¹⁵ Ако приложим този въпрос към себе си, докато служим, и се запитаме, “Това заради Спасителя ли го правя, или за себе си?”, нашата служба ще бъде по-подобна на служението на Спасителя. Спасителят пита – и ние също следва да го направим – “Какво искате да ви сторя?”¹⁶

Бързах насам-натам, капнала и с прекалено много задачи в списъка, които да свърша. Надявах се в онзи ден да отида до храма, но просто почувствах, че съм прекалено заета. В момента, когато тази мисъл, че съм прекалено заета за храмовата служба, мина през ума ми, това пробуди у мен съзнанието какво трябва да свърша най-напред. Незабавно напуснах офиса си и се отправих към храма Солт Лейк, питайки се кога ще наваксам времето, което пропусках. За щастие Господ бе търпелив и милостив, и в онзи ден ми преподаде един хубав урок.

Докато седях в залата за сесии, една млада сестра се наклони и благоговейно прошепна, “Наистина ми е нервно. Това е едва втората ми сесия в храма. Бихте ли ми помогнали, моля?” Как би могла тя да знае, че точно това са думите, които имах нужда да чуя? Тя не знаеше, но Небесният Отец – да. Той беше наблюдавал най-голямата ми потребност. Аз имах нужда да служа. Той подтикна тази смирена сестра да ми служи, като ме покани да й служа аз. Уверявам ви, аз бях човекът, който извлече най-много полза.

Изказвам най-дълбоката си благодарност на многото подобни на Христос хора, които през годините са служили на моето семейство. Изразявам специална признателност на обичния ми съпруг и семейство, които служат безкористно и с голяма обич.

Нека всички да можем първо да наблюдаваме, после да служим. Като го правим, ние спазваме своите завети, и службата ни, подобно на тази на президент Монсън, ще бъде доказателство за нашето ученичество. Знам, че Спасителят е жив. Неговото Единение ни позволява да живеем според ученията Му. Знам, че президент Монсън е наш пророк днес. В името на Исус Христос, амин.