Храмов стандарт

Докато наскоро участвах в обиколка на красивия храм Бригъм Сити Юта, си спомних за едно мое преживяване по време на службата ми като координатор на отворените врати, повторното освещаване и културното празненство на историческия храм Лаие Хаваи.

Няколко месеца преди завършването на обширната ремонтна дейност аз бях поканен на обиколка на храма с изпълнителния директор на Храмовия отдел, старейшина Уилям Р. Уокър и неговите колеги от Храмовия отдел. Също така с нас имаше няколко представители на фирмата общ изпълнител. Отчасти, целта на обиколката бе да се прегледа напредъка и качеството на изпълнената работа. В момента на обиколката около 85 процента от работата беше завършена.

Докато обикаляхме храма, аз наблюдавах и слушах старейшина Уокър и неговите колеги при тяхната инспекция на работата и разговора им с общия изпълнител. Видях как един от тях прекарваше ръка по стените, докато ходехме от стая в стая. След като на няколко пъти направи това, той потри пръсти и отиде при общия изпълнител, като каза, “По тази стена има песъчинки. Според храмовия стандарт не трябва да има песъчинки. Налага се повторно да шлайфате и полирате тази стена”. Изпълнителят покорно си взе бележки за всеки коментар.

Когато наближихме място в храма, което ще бъде видяно от малцина, същият човек ни спря и насочи вниманието ни към един наскоро поставен, красив прозорец от цветно стъкло. Този прозорец беше с размери около 60 на 180 сантиметра и в него бе вплетен мотив от малки геометрични фигури цветно стъкло. Той посочи малък 5-сантиметров квадрат от цветно стъкло, който сформираше част от мотива, и каза, “Този квадрат е крив”. Погледнах квадрата и на мен ми изглеждаше равномерно разположен. Обаче след по-близка проверка с измерителен уред в ръка можах да видя, че имаше дефект и че този малък квадрат наистина бе крив с 3 милиметра. След това бяха дадени напътствия на изпълнителя този прозорец да бъде сменен, защото не отговаряше на храмовия стандарт.

Признавам своята изненада, че цял един прозорец трябваше да бъде сменен заради толкова малък, едва забележим дефект. Със сигурност бе малко вероятно някой някога изобщо да обърне внимание на този прозорец, предвид изолираното му местоположение.

Докато се прибирах у дома през онзи ден, аз се замислих върху наученото от това преживяване – или по-скоро върху това, което мислех, че съм научил. Чак няколко седмици по-късно, когато бях поканен да обиколя вече завършения храм, моето разбиране на наученото от предишната обиколка се изясни.

Когато влязох в напълно ремонтирания храм Лаие Хаваи, останах силно впечатлен от неговата красота и качеството на изработка. Можете да си представите с какво очакване се доближих до “песъчливата” стена и “дефектния” прозорец. Дали изпълнителят повторно бе шлайфал и полирал стените? Прозорецът наистина ли бе сменен? Докато наближавах песъчливите стени, с изненада открих красиви тапети, залепени на стените. Първата ми мисъл бе, “Значи така изпълнителят се е справил с песъчинките – покрил ги е”. Но не, научих, че по план на тези стени е трябвало да има тапети. Зачудих се защо тези малки, едва забележими песъчинки бяха от значение, ако щяха да се покрият с тапет? След това с нетърпение се доближих до мястото, където се намираше дефектният прозорец, и с изненада открих огромно красиво растение в саксия, разположено точно пред прозореца. И пак си помислих, “Значи така изпълнителят се е справил с малкия крив квадрат – скрил го е”. Когато се приближих, отместих листата на растението и се усмихнах, като видях, че прозорецът наистина е бил сменен. Кривият преди малък квадрат вече бе разположен точно на мястото си в мотива. Научих, че според вътрешния план пред този прозорец трябва да има растение.

Защо стени с малко песъчинки и прозорец с лека асиметрия трябваше допълнително да се обработват и дори да бъдат сменяни, когато малко ще са човешките очи и ръце, които някога ще разберат за тях? Защо на изпълнителя бяха налагани толкова високи стандарти?

Докато излизах от храма в състояние на задълбочен размисъл, открих отговора, когато погледнах нагоре към новозавършения екстериор и видях следните думи: “Свят Господу, Дом на Господ”.

Храмовете на тази Църква са точно това, което е написано. Тези свети сгради са построени, за да ги ползваме, и сред стените им се изпълняват свети спасителни обреди. Но не трябва да има никакво съмнение на Кого принадлежат тези домове. Като налагаме взискателни стандарти в най-малките подробности при строежа им, ние показваме не само нашата обич и уважение към Господ Исус Христос, но показваме на всички наблюдатели, че почитаме и се покланяме на Стопанина на тези домове.

В откровението, с което се заповядва на Пророка Джозеф Смит да построи храм в Наву, Господ дава следното напътствие:

“Елате с всичкото си злато и сребро, и скъпоценни камъни, и с всичките си старинни неща, и с всички, които имат познание за старинни неща; … и (донесете) … всички ценни дървета на земята;

… и съградете дом за името Ми, за да обитава Всевишният в него”¹.

Така се следва един модел, установен от цар Соломон в Стария завет, когато той построява храм на Господ, като използва единствено най-добрите материали и изработка². Днес ние продължаваме да следваме този модел, с уместната умереност, при изграждането на храмовете на Църквата.

Научих, че макар смъртни очи може никога да не забележат или почувстват даден дефект, Господ знае нивото на нашите усилия и дали сме дали възможно най-доброто от себе си. Същото важи за нашите лични усилия да живеем достойно за благословиите на храма. Господ съветва:

“И доколкото хората Ми построят дом за Мен в името Господне и не допуснат нищо нечисто да дойде в него и да го оскверни, Моята слава ще почива на него.

Да, и Моето присъствие ще е там, защото Аз ще дойда в него и всички чисти по сърце, които дойдат в него, ще видят Бога.

Но ако той бъде осквернен, Аз не ще дойда в него и Моята слава няма да е там, защото Аз не ще дойда в несвети храмове”³.

Подобно на изпълнителя, когато разберем, че нещо в живота ни не отговаря на ученията Господни, когато усилията ни са били по-малко от най-доброто, на което сме способни, ние следва бързо да поправим всяко несъответствие със знанието, че не можем да скрием греховете си от Господ. Нужно е да помним, че “когато се опитваме да скриваме греховете си…, ето, небесата се оттеглят (и) Господният Дух се наскърбява”⁴.

Също така научих, че високите стандарти, според които се строят храмовете на тази Църква, са образец и символ за начина, по който следва да живеем живота си. Можем, всеки поотделно, да приложим ученията, които апостол Павел дава на ранната Църква със следните думи:

“Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие”⁵.

Всеки от нас е изработен от най-добрите материали и ние сме един удивителен продукт на божественото майсторство. Когато обаче прекрачим възрастта на отговорност и стъпим на бойното поле на греха и изкушението, скоро нашият храм може да има нужда от ремонт и подновяване. Може би в нас има стени, по които има песъчинки, и се налага да бъдат полирани, или някои от прозорците на нашите души трябва да бъдат сменени, за да можем да застанем на свети места. За радост, храмовият стандарт, който сме поканени да следваме, не е стандарт на съвършенството (въпреки, че се стремим към него), а стандарт на следването на заповедите и полагането на най-добрите ни усилия като ученици на Исус Христос. Моята молитва е всички ние да се стараем да живеем живот, достоен за благословиите на храма, като полагаме най-добри усилия, като правим нужните подобрения и премахваме дефектите и несъвършенствата, така че Духът Божий винаги да може да обитава в нас. В името на Исус Христос, амин.