Получете благословиите от вашите завети

Сестри, колко е прекрасно е да бъда с вас отново.

Наскоро срещнах една жена, която се подготвяше да се кръсти. Точно тази неделя тя дойде на църква, след като бе вървяла 3 км в гъста кал. Тя веднага отиде в тоалетната, смени калните си дрехи, изми се и облече официалните си дрехи. В събранието на Обществото за взаимопомощ тя разказа за обръщането си във вярата. Бях трогната от огромното й желание да стане чиста посредством покаяние и единителната жертва на Спасителя и от желанието й да се откаже от „стария си живот”, за да може да сключи свещени завети с Небесния ни Отец. Тя се бе разделила с приятеля си, предодоляваше пристрастяванията си, за да може да живее съгласно Словото на мъдростта, бе напуснала работата си в неделя, за да посещава църква и бе загубила приятелството на обични хора, когато обявила плановете си да се кръсти. Тя гореше от желание да се откаже от греховете си и да бъде чиста, за да може да почувства изкупителната любов на Спасителя. Онази сутрин аз бях вдъхновена от желанието й да стане и физически и духовно чиста.

Ние знаем, че много от вас са направили подобни жертви, когато сте почувствали свидетелството от Светия Дух и сте копнеели да се покаете, да се кръстите и да станете чисти. Може би по никое друго време не чувстваме божествената любов на Спасителя толкова изобилно, както когато се покаем и почувстваме любящите Му ръце да ни обгръщат, за да ни уверят, че Той ни обича и приема.

Преди няколко недели, като слушах молитвата за причастието, бях трогната от начина, по който свещеникът произнасяше всяка от думите с голяма прочувственост. По-късно аз се обадих на този свещеник, за да му благодаря за това, че помогна това причастие да се превърне в силно духовно преживяване за мен и за конгрегацията. Той не бе вкъщи, но майка му отговори: „О, той ще е много щастлив, че се обадихте! Тогава за първи път каза молитвата за причастието и ние се готвихме заедно, говорихме за важността на причастието и достойното подновяване на кръщелните ни завети със Спасителя”. Толкова обичам тази мила майка, за това, че е научила сина си за силата на кръщелните завети и възможността, която той има, да помага на членовете на района да чувстват тази сила.

Една друга майка, която познавам, седеше много години на църква сама с четирите си малки деца. Тъй като рядко можеше да се съсредоточи върху Спасителя по време на причастието, тя създаде план. Тя се опитваше да отделя време всяка събота в преглеждане на изминалата седмица и размисъл за заветите си и за това за какво трябва да се покае. „Тогава – каза тя – независимо от това какво се случва с децата ми в неделя, аз съм подготвена да взема от причастието, да подновя заветите си и да почувствам пречистващата сила на Единението”.

Защо Спасителят придава толкова голямо значение на причастието, скъпи сестри? Какво значение има в живота ни това ежеседмично подновяване на кръщелните ни завети? Разпознаваме ли способността на Спасителя да ни пречиства напълно всяка седмица, ако достойно и съсредоточено вземем от причастието? Президент Бойд К. Пакър свидетелства: „Именно това е обещанието на Евангелието на Исус Христос и Единението: … в края на (живота ни) да можем да преминем през завесата, покаяли се за своите грехове и пречистени чрез Христовата кръв”¹.

Нашето президентство чувства голяма радост, когато нашите сестри и семействата им сключват и спазват завети, но ни болят сърцата за онези от вас, които изпитвате големи изпитания в живота си поради нарушаването на завети от страна на любими хора. Пророкът Яков, брат на Нефи, бил помолен от Господ да говори на братята си относно праведните жени и деца в неговото време. Свидетелствам, че словата му са запазени специално за днешното време. Той ни говори все едно, че сам Спасителят ни говори. Яков е „натоварен с много по-голям(а) … загриженост”, докато свидетелства на съпрузите и бащите:

„И ме натъжава също и това, че трябва да използвам толкова строгост в словата си … в присъствието на жените и децата ви, чиито чувства пред Бога са извънредно нежни, целомъдрени и накърними. …

… Риданията на сърцата им се въздигат до Бога против вас. … Много сърца погинаха, пронизани от дълбоки рани”².

На спазващите заветите жени и деца в неговото и в днешно време Яков обещава:

„Погледнете към Бога с непоколебимост на разума, молете Му се с извънредна вяра и Той ще ви утеши в огорченията ви. …

… вдигнете главите си и приемете приятното слово Божие, угощавайте се с Неговата любов”³.

Сестри, свидетелствам за силата и влиянието на молитвата, когато изразяваме най-дълбоките си болки и желания пред нашия Небесен Отец, и отговорите, които се получават, докато се „угощаваме” с Писанията и словата на живите пророци.

Преди близо три години опустошителен пожар унищожи интериора на възлюбения, исторически табернакъл в Прово, Юта. Неговата загуба бе счетена за голяма трагедия както за общността, така и за членовете на Църквата. Мнозина се чудеха: „Защо Господ позволи това да се случи? Със сигурност Той можеше да предотврати пожара или да спре разрушението от него”.

Десет месеца по-късно, по време на октомврийската обща конференция през 2011 г., се чу доловимо удивление, когато президент Томас С. Монсън обяви, че почти унищоженият табернакъл ще бъде превърнат в свят храм — дом на Господ! Изведнъж успяхме да разберем това, което Господ винаги е знаел! Той не бе причинил пожара, но Той позволи на пожара да унищожи интериора. Той видя Табернакъла като величествен храм — постоянен дом за сключването на свещени, вечни завети⁴.

Мои скъпи сестри, Господ позволява да бъдем изпитвани, понякога до максимума на способностите ни. Виждали сме как животът на любими наши хора — а и може би нашия собствен — буквално се срива и сме се чудили защо един любящ и грижовен Небесен Отец позволява такива неща да се случват. Но Той не ни оставя в пепелта, Той е застанал с отворени обятия, нетърпеливо приканващ ни да дойдем при Него. Той изгражда живота ни да се превърне във великолепен храм, където духът Му да може вечно да обитава.

В Учение и Завети 58:3–4 Господ ни казва:

“Вие не можете да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания.

След многото изпитания идват благословиите. Затова идва денят, когато ще бъдете увенчани с много слава”.

Сестри, свидетелствам, че Господ има план за живота на всяка от нас. Нищо случващо се не представлява шок или изненада за Него. Той е всезнаещ и всеобичащ. Той силно желае да ни помогне, да ни утеши, да облекчи болката ни, когато разчитаме на силата на Единението и почитаме заветите си. Изпитанията и трудностите, които срещаме, може да са именно нещата, които да ни насочат да дойдем при Него и да се придържаме за заветите си, за да може да се завърнем в Неговото присъствие и да получим всичко, което Той има.

През изминалата година се нуждаех и исках да чувствам по-дълбоко любовта на Господ, да получавам лично откровение, за да получа по-добро разбиране относно храмовите ми завети и тегобите ми да бъдат облекчени. Докато се молех конкретно за тези благословии, аз чувствах как Духът ме насочва да отида в храма и да слушам по-внимателно всяка дума от благословиите, които ми се казват. Свидетелствам, че като се вслушвах по-внимателно и се опитвах да упражнявам вярата си, Господ бе милостив към мен и ми помогна тегобите ми да станат по-леки. Той ми помогна да чувствам по-голям мир относно молитвите, които все още не са получили отговор. Ние обвързваме Господ да спазва обещанията Си, когато ние спазваме заветите си и упражняваме вярата си⁵. Идвайте в храма, скъпи сестри, и изисквайте своите благословии!

Бих искала да спомена още един начин, който може да ни даде увереност и вяра. Понякога ние като жени имаме склонността да сме твърде критични към себе си. В такива моменти ние трябва да търсим Духа и да питаме “Така ли желае Господ да мисля за себе си или Сатана се опитва да ме победи?” Помнете естеството на нашия Небесен Отец, чиято любов е съвършена и безкрайна⁶. Той желае да ни изгради, а не да ни разруши.

Като членове на Църквата ние понякога чувстваме, че трябва да сме част от „идеалното семейство светии от последните дни”, за да можем да бъдем приети от Господ. Често се чувстваме не така добри като някой друг или неподходящи за царството, когато чувстваме, че не пасваме. Скъпи сестри, когато всичко свърши, това, което ще е от значение за Небесния ни Отец, е доколко сме спазвали заветите си и доколко сме се опитвали да следваме примера на нашия Спасител Исус Христос.

Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. Поради Неговата единителна жертва ние можем да бъдем пречиствани ежеседмично, ако достойно вземаме от Неговото причастие. Като подновяваме и почитаме заветите си, тегобите ни могат стават по-леки и можем да бъдем пречиствани и укрепвани, така че в края на живота си да бъдем счетени за достойни да получим възвисяване и вечен живот. Свидетелствам за тези неща в името на нашия възлюбен Спасител Исус Христос, амин.