Подкрепяне на ръководителите на Църквата
Подкрепяте ли ръководителите на Църквата в един смрачаващ се свят, за да може да разпръсквате Светлината на Христа?
Топло приветстваме новопризованите висши ръководители, областни седемдесетници и прекрасното ново общо президентство на Неделното училище за деца. И най-искрено благодарим на освободените. Обичаме ви, всеки един от вас.
Мои скъпи братя и сестри, току що участвахме в едно наистина благословено преживяване чрез вдигане на ръце, за да подкрепим пророците, гледачите и останалите ръководители и висши служители, призовани от Бог в наши дни. Никога не съм възприемал лекомислено възможността да подкрепя и да бъда воден от Господните служители. А бидейки само от месеци в моето ново призование в Кворума на дванадесетте апостоли, аз съм смирен от вашия вот на подкрепа и доверие. Ценя вашата готовност да подкрепяте мен и всички тези чудесни ръководители.
Скоро след като бях подкрепен миналия октомври, аз пътувах до Пакистан, по задача, и докато бях там, се запознах с великолепните и отдадени светии в тази страна. Те са малко на брой, но огромни по дух. Скоро след като за върнах у дома, получих следната бележка от брат Шакийл Аршад, един скъп член, с когото се запознах по време на посещението ми: „Благодаря ви, старейшина Расбанд, че дойдохте в Пакистан. Искам да ви кажа, че ние … членовете на Църквата … ви подкрепяме и обичаме. Толкова голям късмет имахме, че бяхте тук и че ни говорихте. За мен и семейството ми бе златен денят, в който се запознахме с апостол“1.
Запознанството със светии като брат Аршад бе невероятно и смиряващо преживяване и, като използвам неговите думи, и за мен това бе „златен ден“.
През януари църковни ръководители участваха в едно излъчване, наречено „Лице в лице“, за младежите и техните ръководители и родители по целия свят. Излъчването бе предавано на живо по Интернет до много места в 146 страни, някои от местата имаха огромна публика в зали за причастие, а други бяха в отделни домове, в които по един младеж бе зрител. Като цяло, стотици хиляди се присъединиха.
Във връзка с огромната ни публика, сестра Бони Оскарсън, обща президентка на Младите жени, брат Стивън У. Оуен, общ президент на Младите мъже и аз, подкрепени от младежи като водещи, музиканти и други, отговаряхме на зададени от нашите младежи въпроси.
Целта ни бе да представим младежката тема за 2016 г., „Напредвайте с увереност в Христа“ от 2 където пише: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“2.
Като прочетохме стотици въпроси от наши младежи, какво научихме? Научихме, че нашите младежи обичат Господ, подкрепят техните ръководители и желаят отговори на въпросите си! Въпросите са показател за допълнително желание да се учат, за да се допълнят истините, които вече са си на мястото в нашите свидетелства и да бъдат по-добре подготвени да „напредват с увереност в Христа“.
Възстановяването на Евангелието започва с един младеж, Джозеф Смит, който задава въпрос. Много от ученията на Спасителя по време на Неговото служение започват с въпрос. Припомнете си въпроса Му към Петър: „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“3 И отговора на Петър: „Ти си Христос, Син на живия Бог“4. Трябва да си помагаме един друг, за да получаваме отговорите на Небесния Отец чрез напътствието на Духа.
По време на това излъчване аз казах на младежите:
„Ръководителите в тази Църква са запознати с вашите проблеми, грижи и трудности.
Ние имаме деца. Ние имаме внуци. Често се срещаме с младежи по целия свят. И се молим за вас, говорим за вас в най-свещените места и ви обичаме“5.
Бих искал да споделя една от многото реакции на това събитие.
Лиса от Гранде Преъри, Албърта, Канада, пише: „Лице в лице“ бе прекрасно. Каква сила бе добавена към свидетелството ми и моята убеденост в Евангелието. Много сме благословени да имаме вдъхновени ръководители, които са призовани да служат на толкова различни начини“6.
Лиз от Плезънт Гроув, Юта, пише относно една предишна публикация: „Благодарна съм за моята вяра и възможността да подкрепям Божия пророк и мъжете и жените, които служат с него“7.
Днес подкрепихме ръководители, които по божествено вдъхновение са призовани да ни учат и ръководят и които ни призовават да внимаваме за опасностите, които срещаме всеки ден – сред които повърхностно освещаване на Господния ден, заплахи към семейството, нападки срещу религиозната свобода и дори оспорване на откровението в последните дни. Братя и сестри, вслушваме ли се в съветите им?
Многократно по време на конференции, в събрания за причастие и в Неделното училище за деца сме пели съкровените думи: „С мен бъди, води ме в пътя“8. Какво означават за вас тези думи? Какво ви идва на ум, когато размишлявате върху тях? Чувствали ли сте влиянието на праведните ръководители, онези ученици на Исус Христос, които в миналото и сега продължават да докосват живота ви, които вървят по Господния път с вас? Те може да са близо до дома ви. Те може да са в местните ви конгрегации или да говорят от амвона на обща конференция. Тези ученици споделят с нас каква благословия е да имаме свидетелство за Господ Исус Христос, Ръководителят на тази Църква, Ръководителят на нашите души, Който е обещал: „дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“9.
Помня как президент Томас С. Монсън разказа историята за това как е бил поканен в дома на коловия си президент, Пол С. Чайлд, за да се подготви да получи Мелхиседековото свещеничество. Каква специална благословия има този колов президент, който тогава не знаел, че учи един млад носител на Аароновото свещеничество, който някой ден щял да стане Божий пророк10.
Имал съм моите поучителни мигове със скъпия ни пророк, президент Монсън. Безспорно е за ума и сърцето ми, че той е Господният пророк на земята; смирено съм приемал напътствията му, когато той е получавал откровение и е действал съгласно него. Той ни учи да помагаме, да се защитаваме един друг, да се спасяваме един друг. Същото е било проповядвано при Водите на Мормон. Желаещите „да бъд(ат) … наречени Негов народ“, са готови да „нос(ят) един другиму тегобите си“, „да скърб(ят) с онези, които скърбят“ и „да бъд(ат) свидетели Божии“11.
Днес аз стоя пред вас като свидетел за Бог Вечния Отец и Неговия Син, Исус Христос. Знам, че нашият Спасител ни обича и насочва Своите служители, всички нас, за можем да реализираме великите Му цели на тази земя12.
Като напредваме, избирайки да следваме напътствията и предупрежденията на нашите ръководители, ние избираме да следваме Господ, докато светът отива в друга посока. Ние избираме да се държим здраво за железния прът, да бъдем светии от последните дни, да вършим Господното дело и да бъдем изпълнени „с извънредно велика радост“13.
Все по-наложителният въпрос днес е ясен: подкрепяте ли ръководителите на Църквата в един смрачаващ се свят, за да може да разпръсквате Светлината на Христа?
Взаимоотношенията с ръководителите са изключително важен приоритет. Независимо от своята възраст, разстоянието, на което се намират, или кога са докоснали живота ни, влиянието на ръководителите отразяват думите на американския поет Едуин Маркам, който казва следното:
Съдбата ни прави братя;
никой не върви по пътя си сам;
всичко, което даваме в живота на околните,
се връща в нашия собствен14.
Шакийл Аршад, моят приятел от Пакистан, укрепи мен, неговия брат и приятел. Мнозина от вас са направили същото. Когато помагаме на някой друг, ние доказваме следните силни слова: „Никой не върви по пътя си сам“.
Най-вече, ние се нуждаем от нашия Спасител и Господ, Исус Христос. Една от историите в Писанията, която винаги ме е впечатлявала духовно, е когато Господ Исус Христос върви по водата, за да се срещне с учениците Си, които плават с лодка по Галилейското езеро. Те са ръководители, наскоро призовани, като мнозина от нас на подиума днес. Разказът е записан в Матей:
„А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.
И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха … и от страх извикаха.
А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“15.
Петър чува този прекрасен насърчителен призив от Господ.
„И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
А (Исус) каза: Ела!“16
Доста смело. Петър е рибар и знае колко опасно може да бъде езерото. Но той е решен да следва Исус – денем и нощем, в лодка или на сушата.
Представям си как Петър скача от лодката, без да чака повторна покана, и започва да върви по водата. Наистина, Писанията гласят: „(той) вървеше по водата, за да иде при Исус“17. С усилването на силата на вятъра и блъскането на вълни в краката му, Петър „(се) уплаши и като потъваше, извика: Господи, избави ме!
И Исус веднага протегна ръка(та Си), хвана го“18.
Толкова въздействащ урок. Господ е готов да му помогне, както и на вас и на мен. Той протяга ръката Си и издърпва Петър при Него в безопасност.
Нуждаел съм се толкова много пъти от Спасителя и от Неговата избавяща ръка. Нуждая се от Него сега повече от всякога; така е и с всеки един от вас. Понякога съм имал увереността да скоча от лодката на непознато място, символично казано, и съм осъзнавал, че не мога да се справя сам.
Както обсъдихме по време на „Лице в лице“, Господ често протяга ръка към нас чрез нашите близки и ръководители, канейки ни да дойдем при Него – точно както протяга ръка, за да спаси Петър.
Вие също многократно ще можете да откликвате на честата покана: „елате в Христа“19. Не ли точно това целта на земния живот? Призивът може да включва да дойдем, за да спасим близък, да дойдем да отслужим мисия, да се върнем в Църквата, да посетим светия храм и, както чухме нашите прекрасни младежи в събитието „Лице в лице“, да дойдем и да отговорим на нечии въпрос. След време всеки от нас ще чуе призива: „Ела си у дома“.
Моля се да протягаме ръка и да хващаме ръката, която Спасителят ни подава, често чрез божествено призовани ръководители и чрез нашите близки, и да се вслушваме в призива Му да дойдем.
Знам, че Исус Христос е жив; обичам Го и знам с цялото си сърце, че Той обича всеки от нас. Той е нашият велик Пример и божественият ръководител на всички чеда на Отца. За това давам тържественото си свидетелство, в името на Исус Христос, амин.