Достатъчно добър ли съм? Ще успея ли?

Скъпи сестри и братя, голяма благословия е за нас да се съберем, за да бъдем учени от Господните служители. Не е ли чудесно по колко много начини нашият любящ Небесен Отец ни напътства и благославя? Той наистина желае да се завърнем при Него.

Чрез поредица от нежни милости, като млад доктор, току-що завършил медицински университет, аз бях приет като стажант по педиатрия в много добра и конкурента програма. Когато се запознах с останалите стажанти имах чувството, че съм най-слабо интелигентният и най-малко подготвен от всички. Помислих си, че няма как да бъда на нивото на останалите от групата.

В началото на третия месец, късно една вечер аз седях в отделението на старшата сестра в болницата, едновременно оплаквайки себе си и заспивайки, докато се опитвах да попълня документите за приемане на малко момче с пневмония. Никога не бях се чувствал толкова обезкуражен през живота си. Нямах никаква представа как да лекувам пневмония при десет годишно дете. Започнах да се чудя какво правя там.

Точно в този момент един от старшите специализанти сложи ръка на рамото ми. Попита ме как съм и аз излях безсилието и страховете си. Неговият отговор промени живота ми. Той ми каза колко се гордеят с мен той и всички останали старши специализанти и как те били сигурни, че ще стана отличен доктор. Накратко, той вярваше в мен в момент, когато дори аз не вярвах в себе си.

Също както при моето преживяване, нашите членове често питат: „Достатъчно добър/добра ли съм като човек?“ или „Наистина ли ще успея да вляза в селестиалното царство?“. Разбира се, няма такова нещо като „достатъчно добър“. Никой от нас не би могъл да „постигне“ или да „заслужи“ някога своето спасение, но е нормално да се чудим дали Господ ни приема – това е моето разбиране по тези въпроси.

Понякога, когато ходим на църква, ние се чувстваме обезкуражени дори от искрените покани да се подобрим. Мислим си на ум: „Не мога да правя всички тези неща“ или „Никога няма да съм толкова добър/добра, колкото всички тези хора“. Може би ние всички се чувстваме така, както аз онази нощ в болницата.

Моля ви, мои обични братя и сестри, трябва да спрем са се сравняваме с другите. Измъчваме се безсмислено, като се състезаваме и се сравняваме. Ние грешно определяме собствената си стойност според нещата, които имаме или нямаме, и според мненията на околните. Ако трябва да сравняваме, нека сравняваме къде сме били в миналото и къде сме днес – и дори какви искаме да бъдем в бъдеще. Единственото мнение за нас, което е от значение, е това какво нашият Небесен Отец мисли за нас. Моля ви попитайте Го какво мисли за вас. Той ще ни обича и поправя, но никога няма да ни обезсърчи; това е номер на Сатана.

Позволете ми да бъда директен и ясен. Отговорите на въпросите „Достатъчно добър/добра ли съм?“ и „Ще успея ли?“ са „Да! Вие ще бъдете достатъчно добри“ и „Да, вие ще успеете, стига да продължавате да се покайвате и не се оправдавате или бунтувате“. Богът на небесата не е безсърдечен рефер, който търси някакво оправдание, за да ни изгони от играта. Той е нашият съвършен любящ Отец, който се стреми повече от всичко друго да върне всички Свои чеда у дома и те да живеят с Него като семейства завинаги. Той наистина даде Своя Единороден Син, за да не погинем, а да имаме вечен живот¹! Моля вярвайте и черпете надежда и успокоение от тази вечна истина. Нашият Небесен Отец е направил всичко да успеем! Това е Неговото дело и Неговата слава².

Обичам начина, по който президент Гордън Б. Хинкли проповядваше този принцип. Чувал съм го да казва в няколко случая: „Братя и сестри, всичко, което Господ очаква от нас, е да се опитваме, но трябва наистина да се опитваме!“³

„Наистина да се опитваме“ означава да правим най-доброто, което можем, като признаваме къде трябва да се подобрим, и след това да се опитваме отново. Като постоянно правим това, ние се доближаваме все по-близо до Господ, усещаме Неговия Дух все повече и повече⁴ и получаваме повече от Неговата благодат, или помощ⁵.

Понякога си мисля, че ние не осъзнаваме колко много Господ желае да ни помага. Обичам словата на старейшина Дейвид А. Беднар, който казва:

„Повечето от нас ясно разбират, че Единението е за грешници. Не съм толкова сигурен обаче, че ние знаем и разбираме, че Единението е също и за светии. …

… Единението ни осигурява помощ да преодоляваме и избягваме лошото, да вършим добро и да ставаме добри. …

„… Именно чрез благодатта на Господ отделните хора… получават сила и помощ да вършат добри дела, което те иначе не биха били в състояние да свършат. … Тази благодат е една подпомагаща сила,…“ (Bible Dictionary, „Grace“, курсив добавен)… или небесна помощ, от (която) всеки от нас отчаяно се нуждае, за да отговори на условията за приемане в селестиалното царство“⁶.

Всичко, което ние трябва да сторим, за да получим тази небесна помощ, е да я поискаме и след това да действаме според праведните подтици, които получаваме.

Чудесната новина е, че ако искрено сме се разкаяли, нашите минали грехове няма да ни попречат да бъдем възвисени. Мороний ни разказва за прегрешителите по негово време: „Но винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с искрено чувство, на тях им биваше прощавано“⁷.

И Сам Господ казва за грешника:

„Ако той изповяда греховете си пред тебе и Мене, и се разкае искрено в сърцето си, на него ще простиш и Аз също ще му простя.

Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“⁸.

Ако искрено се покайваме, Бог наистина ще ни опрощава, дори когато сме извършвали един и същ грях отново и отново. Както казва старейшина Джефри Р. Холанд: „Колкото и възможности да мислите че сте изпуснали, колкото и грешки да смятате, че сте допуснали… , аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не можете да бъдете достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“⁹.

Това по никакъв начин не означава, че грехът е приемлив. Грехът винаги има последствия. Грехът винаги вреди и наранява както грешника, така и онези, засегнати от неговия или нейния грях. Истинското покаяние никога не е лесно¹⁰. Освен това, моля разберете, че макар Бог да премахва вината и петното на нашите грехове, когато ние искрено се покайваме, Той може да не премахне веднага всички последствия от нашите грехове. Понякога те могат да останат с нас до края на живота ни. А най-ужасният вид грях е преднамереният грях, при който човек си казва: „Аз мога да съгреша сега и да се покая след това“. Вярвам, че това е сериозна подигравка със саможертвата и страданията на Исус Христос.

Самият Господ заявява: „Защото Аз, Господ, не мога да гледам на греха и с най-малка степен на позволение“¹¹.

А Алма заявява: „Ето, аз ти казвам, че нечестието никога не е било щастие“¹².

Една от причините, поради които изявлението на Алма е особено вярно, е че с повторното извършване на грях ние се отдалечаваме от Духа, обезсърчаваме се и след това спираме да се покайваме. Но повтарям, благодарение на Единението на Спасителя, ние можем да се покаем и да бъдем напълно опростени, стига нашето покаяние да е искрено.

Това, което не можем да правим, е да се оправдаваме, вместо да се покайваме. Няма да подейства да се оправдаваме за греховете си, като казваме: „Бог знае, че просто ми е много трудно, затова ме приема такъв, какъвто съм“. „Наистина да се опитваме“ означава да се стараем дотогава, докато отговаряме напълно на стандартите на Господ, които са ясно определени във въпросите, които ни се задават, за да получим храмова препоръка.

Другото нещо, което със сигурност ще ни държи далеч от небесата и ще ни лишава от помощта, от която се нуждаем сега, е бунтът. От книгата на Моисей научаваме, че Сатана е прогонен от небесата поради бунт¹³. Ние се бунтуваме всеки път, когато казваме в сърцето си: „Нямам нужда от Бог и не трябва да се покайвам“.

Като педиатър в интензивно отделение знам, че ако се отхвърли животоспасяващо лечение, това ненужно може да доведе до физическа смърт. По подобен начин, когато се бунтуваме срещу Бог, ние отхвърляме единствените помощ и надежда, давани от Исус Христос, което води до духовна смърт. Никой от нас не може да се справи само със собствени сили. Никой от нас не ще бъде „достатъчно добър“ някога, освен чрез заслугите и милостта на Исус Христос,¹⁴ но тъй като Бог уважава нашата свобода на избор, ние не можем да бъдем спасени без нашите собствени усилия. Така се постига баланс между благодат и дела. Можем да имаме надежда в Христос, защото Той иска да ни помогне и да ни промени. Всъщност, Той вече ви помага. Само поспрете, помислете и разпознайте Неговата помощ във вашия живот.

Свидетелствам пред вас, че ако наистина се опитвате и не се оправдавате или бунтувате – покайвате се често и се молите за благодатта (или помощта) на Христос – вие със сигурност ще бъдете „достатъчно добри“, тоест, приети Господ; ще бъдете приети в селестиалното царство, като бъдете съвършени в Христос; и ще получите благословиите, славата и радостта, които Бог желае за всяко от Своите скъпи чеда – в това число по-конкретно за вас и мен. Свидетелствам, че Бог е жив и че желае да се завърнем у дома. Свидетелствам, че Исус е жив. В святото име на Исус Христос, амин.