За нашето духовно поучение и усъвършенстване

Когато бях малко момче, родителите ми получиха подарък, който заплени брат ми Дейвид и мен. Подаръкът беше умален модел на златните плочи, които Джозеф Смит получава от ангела Мороний. Спомням си, че моделът имаше около 10 метални страници, изписани с думи. Обаче не тези страници привлякоха вниманието ни.

Бяхме отгледани с историите за Възстановяването. Знаехме историята и в Неделното училище пеехме за златни плочи, скрити далече в планината и дадени на Джозеф Смит от ангела Мороний¹. Докато любопитството в младите ни умове растеше, имаше нещо, което наистина искахме да видим – какво е написано на малка част от плочите, които бяха здраво запечатани с метални халки.

Плочите стояха на една малка маса в продължение на няколко дни, преди да се поддадем на любопитството. Въпреки, че ясно разбирахме, че това не са истинските плочи от Мороний, искахме да разгледаме запечатаната част. Няколко пъти с брат ми се опитахме с ножове за мазане, стари лъжици и всичко останало, което можехме да си представим, да разтворим леко запечатаните плочи, само за да надникнем в това, което имаше там, но не прекалено, за да не счупим малките халки. Бяхме достатъчно умни, да не оставяме следи от своето палаво момчешко любопитство. За наше разочарование и неудовлетвореност, опитите ни да „отворим запечатаните плочи“ не се увенчаха с успех.

Все още не знам какво имаше в запечатаната част, ако въобще е имало нещо. Но смущаващата част от нашата история е, че до ден днешен не знам какво беше написано на тази част от металните плочи, която беше предназначена за четене. Мога само да си представя, че тези страници са съдържали истории за Възстановяването и свидетелствата на Джозеф Смит, тримата и осемте очевидци, които са видели истинските плочи, дадени от Мороний.

От Сътворението на този свят нашият любящ Небесен Отец е давал насоки, напътствия и указания на Своите чеда чрез пророци. Неговите слова са записани от тези пророци и са запазени като Писания за нашето поучение и усъвършенстване. Нефи описва това по следния начин:

„Понеже душата ми се наслаждава на писанията и сърцето ми потъва в размисъл за тях, и ги пиша за поучението и ползата на децата ми.

Ето, душата ми се наслаждава в нещата Господни; и сърцето ми непрестанно потъва в размисъл за нещата, които съм видял и чул“².

В допълнение, през изминалите и през тази последна диспенсация на пълнотата на времената достойните членове на Господната Църква са благославяни с постоянното спътничество на Светия Дух, който помага за нашето духовно поучение и усъвършенстване.

Знаейки колко е усърден моят по-малък брат, предполагам, че най-вероятно е прочел всички слова, написани на плочите от модела в дома на родителите ни. Аз, обаче, пренебрегнах тези ясни и ценни истини и вместо това впрегнах всичките си сили в търсене на нещата, които не е трябвало да бъдат разкрити.

За съжаление процесът на поучаване и усъвършенстване може да бъде забавян или дори спиран от неразумни желания да надничаме в неразкритото. Такива действия могат да ни карат да се стремим към неща, които не е необходимо да бъдат разбрани в даден момент, като същевременно пренебрегваме красивите истини, разкрити за нас и нашите обстоятелства – истините, за които Нефи казва, че са за наше поучение и полза.

Братът на Нефи, Яков, учи: „Ето, велики и чудни са делата Господни! Колко неведоми са дълбочините на Неговите тайнства; и е невъзможно за човек да намери всичките Му пътища“³.

Думите на Яков ни учат, че не можем да имаме успех, ако надничаме в неразкритото или изискваме Божиите тайнства да ни бъдат разкривани. Вместо това тайнствата на Бог се разкриват пред нас само според Неговата воля и чрез силата на Светия Дух⁴.

Яков продължава:

„И никой човек не познава пътищата Му, освен ако те не му бъдат открити; затова, братя, не презирайте откровенията Божии.

Защото ето, чрез силата на Неговото слово човекът дойде на лицето на земята. … О, тогава, защо (Бог) да не може да заповяда на земята или създаденото от Неговите ръце по нейното лице, според волята и желанието Си?

Затова, братя, не се опитвайте да съветвате Господа, но вземайте съвет от ръката Му“⁵.

За да разбираме тайнствата Божии или всички неща, които могат да бъдат разбрани само чрез откровение, трябва да следваме примера на Нефи, който казва: „Бидейки извънредно млад, въпреки това едър на ръст, също имах голямо желание да познавам тайнствата Божии, затова призовах Господа; и ето, Той ме посети и смекчи сърцето ми, така че аз повярвах на всичките слова, изречени от баща ми“⁶. Самият Господ след това обяснява, че Нефи е упражнил вяра, търсил е усърдно, със смиреност на сърцето и е спазвал Неговите заповеди⁷.

Примерът на Нефи за търсене на познание включва: (1) искрено желание, (2) смирение, (3) молитва, (4) упование в пророка и упражняване на (5) вяра, (6) усърдие и (7) подчинение. Този метод за търсене е коренно различен от моето „надничане в неразкритото“ или опитите ми да изискам разбиране за неща, които следва да бъдат разкривани според Господния план и чрез силата на Светия Дух.

В наши дни сме свикнали да очакваме, че знанието може и трябва да бъде получавано моментално, а когато информацията не е широко позната или общодостъпна, често бива отхвърляна или подлагана на съмнение. Поради изобилието от информация някои хора несъзнателно приемат за достоверни достъпните източници с неизвестен произход, отколкото да разчитат на установения от Господ модел за получаване на лично откровение. Яков може би описва нашите дни, когато казва: „Но ето, (те) бяха коравовратен народ; и те презираха ясните слова… и търсеха неща, които не можеха да разберат. Затова поради слепотата им, която слепота дойде от гледането им оттатък знака, те трябва непременно да паднат; защото Бог им е отнел яснотата Си и им е предал много неща, които те не могат да разберат, защото те го пожелаха“⁸.

Коренно различен е примерът на президент Дитер Ф. Ухтдорф. Той говори за мисионери, но словата му се отнасят по същия начин за всички, които търсят духовни истини. Той казва: „Когато… мисионерите имат вяра в Исус Христос, те се доверяват на Господ дотолкова, че следват Неговите заповеди, дори когато не разбират напълно причините за тях. Тяхната вяра се проявява чрез усърдие и работа“⁹.

По време на последната обща конференция през април старейшина Далин илия, за да бъдат прозрачни данните, които имаме, но след всичко, което можем да публикуваме, нашите членове понякога все още имат основни въпроси, които не могат да бъдат разрешени чрез изучаване. … Някои неща могат да бъдат научени само чрез вяра“¹⁰.

Пророците в древността преподават същия принцип, разкривайки, че с времето човешката същност не се променя и че Господният модел на изучаване е вечно актуален. Замислете се над следната притча от Стария завет: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум“¹¹.

Имайки предвид Господ, Исайя обяснява: „Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища“¹².

Нефи добавя още едно свидетелство, като заявява: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам навеки“¹³.

Вярата и упованието в Господ изискват да признаваме, че Неговата мъдрост е по-висша от нашата. Ние също така трябва да признаваме, че Неговият план ни осигурява най-великия потенциал за духовно поучение и усъвършенстване.

Никой не очаква от нас „да има(ме) съвършено знание за нещата“ през този земен живот. Вместо това от нас се очаква да „се надява(ме) на неща, които не се виждат, но са истинни“¹⁴.

Дори със своята велика вяра Нефи признава колко е ограничено разбирането му, когато отговаря на ангела, който го пита: „Познаваш ли благоволението Божие?“ Нефи отговаря: „Аз зная, че Той обича чедата Си; но при все това аз не разбирам значението на всички неща“¹⁵.

Подобно на него, Алма казва на своя син Еламан: „Сега обаче, тези тайнства не са ми още открити напълно; ето защо, аз ще се въздържа“¹⁶.

Свидетелствам, че нашият Небесен Отец обича Своите чеда и също както Нефи и Алма, аз не знам значението на всички неща. Нито имам нужда да знам всички неща и също ще се въздържам и търпеливо ще чакам Господ със знанието, че „имам всички свидетелства за това, че тези неща са истинни; и (вие) също има(те) всички свидетелства, че те са истинни …

… Писанията са положени пред (вас), да, и всички неща свидетелстват, че има Бог; да, тъкмо земята и всичко по нейното лице, да, и движението ѝ, и всичките планети, които се движат в обичайната си форма, свидетелстват, че има един Върховен Творец“¹⁷.

Когато признаваме, че сме творения на мъдър и отдаден Отец в небесата, „о тогава“, защо да не Му позволим да ръководи нашето духовно поучение и усъвършенстване „според (Неговата) воля и желание“, а не според нашите?¹⁸

Той живее. Исус Христос е Неговият Единороден Син и Изкупителят на човечеството. Поради Христовото безпределно Единение, Той има мъдростта и предузнанието да ни води в тези последни дни. Джозеф Смит е Неговият пророк, избран да възстанови в пълнота Неговото царство на земята. Томас С. Монсън е Неговият жив пророк днес и говори от Негово име. За това давам своето искрено свидетелство, в името на Исус Христос, амин.