Учението на Христос

Единението на Христос създава условията, според които можем да разчитаме на „заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия“⁶, да „стане(м) съвършени (в Христа)“⁷, да получим всяко добро нещо⁸ и да се сдобием с вечен живот⁹.

От друга страна, учението на Христос е пътят – единственият път, чрез който всички благословии могат да станат достъпни за нас чрез Неговото Единение. Учението на Христос ни позволява да черпим от духовната сила, която ще ни извиси от настоящото ни духовно състояние до такова, при което да можем да станем съвършени като Спасителя¹⁰. За този процес на потворно раждане старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „За разлика от нашето физическо раждане, да бъдем родени отново е по-скоро процес, отколкото събитие. И да бъдем заети с този процес е основната цел на този живот“¹¹.

Нека разгледаме всеки аспект от учението на Христос.

Първо, вяра в Исус Христос и Неговото Единение. Пророците ни учат, че вярата се заражда, като чуем словата на Христа¹². Словата на Христа свидетелстват за Неговата единителна жертва и ни казват как можем да получим опрощение, благословии и възвисяване¹³.

След като чуем словата на Христа, ние упражняваме вяра, като избираме да следваме ученията и примера на Спасителя¹⁴. Нефи учи, че за да направим това, трябва да се уповаваме „изцяло на заслугите (на Христос), Който е могъщ да спасява“¹⁵. Тъй като Исус е бил Бог в доземното съществуване,¹⁶ живял е безгрешен живот¹⁷ и чрез Своето Единение е удовлетворил всички изисквания на правосъдието за вас и мен,¹⁸ Той притежава силата и ключовете да осъществи възкресението на всички човеци¹⁹ и направи възможно милостта да надделее над правосъдието при условие на покаяние²⁰. Веднъж разбрали, че можем да получим милост чрез заслугите на Христа, ние можем да „имаме вяра за покаяние“²¹. Следователно, да се уповаваме изцяло на заслугите на Христа означава да вярваме, че Той е направил необходимото за нашето спасение и след това да действаме според вярата си²².

Вярата също така ни кара да спрем да се тревожим толкова за онова, което мислят хората и да започнем да се интересуваме повече от това какво Бог мисли за нас.

Второ, покаяние. Самуил Ламанитът учи: „Ако повярвате в (Христовото) име, вие ще се покаете за всичките си грехове“²³. Покаянието е ценен дар от нашия Небесен Отец, който става възможен чрез жертвата на Неговия Единороден Син. Това е процесът, даден ни от Отца, чрез който ние променяме или трансформираме своите мисли, действия и самата си същност, за да ставаме все по-подобни на Спасителя²⁴. Това се отнася не само за големите грехове, но и за ежедневния процес на самооценка и усъвършенстване,²⁵ който ни помага да преодоляваме своите грехове, недостатъци, слабости и несъвършенства²⁶. Покаянието ни превръща в „истински последователи“ на Христос, а това ни изпълва с любов²⁷ и прогонва страховете ни²⁸. Покаянието не е резервен план в случай, че нашият план за съвършен живот се провали²⁹. Постоянният процес на покаяние е единственият път, който може да ни носи трайна радост и да ни позволи да се върнем да живеем с нашия Небесен Отец.

Чрез покаянието ние ставаме покорни и се подчиняваме на Божията воля. Но това не става просто така. Да осъзнаваме Божията благост и своята нищожност³⁰ заедно с нашите най-големи усилия да действаме според волята Божия,³¹ носи благодат в нашия живот³². Благодатта „е божествен източник на помощ или сила, дадени чрез милостта и любовта на Исус Христос, … за да вършим добри дела, които иначе биха били непосилни за нас, ако разчитахме само на собствените си сили“³³. Тъй като покаянието наистина е дадено, за да ставаме по-подобни на Спасителя, което самостоятелно не можем да правим, ние отчаяно се нуждаем от благодатта Му, за да правим необходимите промени в живота си.

Когато се покайваме, ние заменяме нашето старо неправедно поведение, слабости, несъвършенства и страхове с ново поведение и вяра, които ни приближават към Спасителя и ни помагат да ставаме като Него.

Трето, кръщение и причастие. Пророкът Мормон учи, че „първият плод на покаянието е кръщението“³⁴. За да бъде завършено, покаянието трябва да се придружава от обреда на кръщението, извършен от носител на Божията свещеническа власт. За членовете на Църквата заветите, сключени при кръщението и други случаи, се подновяват, когато вземаме от причастието³⁵.

Чрез обредите на кръщението и причастието, ние сключваме завет да спазваме заповедите на Отец и Сина, винаги да си спомняме за Христос и да желаем да вземем името Христово (или Неговото дело и качества³⁶) върху си³⁷. От Своя страна Спасителят сключва завет да прощава нашите грехове³⁸ и „да излива по-изобилно Духа Си върху (нас)“³⁹. Христос също така обещава да ни подготвя за вечен живот, като ни помага да ставаме като Него⁴⁰.

Дъглас Д. Холмс, първи съветник в Общото президентство на Младите мъже, пише: „Обредите на кръщението и причастието символизират едновременно крайния резултат и процеса на повторното раждане. При кръщението ние погребваме стария човек от плът и се вдигаме за нов живот⁴¹. Причастието ни учи, че тази промяна се случва стъпка по стъпка, малко по малко, седмица след седмица и ние се преобразяваме, като се покайваме, сключваме завети, получаваме все повече благословии от Духа (ставаме подобни на Спасителя)“⁴².

Обредите и заветите са съществени в учението на Христос. Когато достойно приемаме обредите на свещеничеството и спазваме съответните завети, силата на божествеността става видна в нашия живот⁴³. Старейшина Д. Тод Кристоферсън обяснява, че „тази „сила на божествеността“ се реализира в личността и чрез влиянието на Светия Дух“⁴⁴.

Четвърто, дарът на Светия Дух. След кръщението получаваме дара на Светия Дух чрез обреда на потвърждаването⁴⁵. Получаването на този дар ни позволява да имаме постоянното спътничество на Бог⁴⁶ и неспирен достъп до благодатта, която всъщност идва с Неговото влияние.

Като наш постоянен спътник, Светият Дух ни дава допълнителна сила да спазваме сключените от нас завети⁴⁷. Той също така ни освещава,⁴⁸ което означава, че ни прави „свободни от греха, чисти, неопетнени и свети чрез Единението на Исус Христос“⁴⁹. Процесът на освещаване не само ни очиства, но и ни надарява с необходимите ни духовни дарове или божествените качества на Спасителя⁵⁰ и променя самата ни същност по такъв начин,⁵¹ че „да нямаме повече склонност да вършим зло“⁵². Всеки път, когато приемаме Светия Дух в живота си чрез вяра, покаяние, обреди, служение по примера на Христос и други праведни начинания, ние се променяме, докато стъпка по стъпка, малко по малко станем като Христос⁵³.

Пето, устояване до края. Пророкът Нефи учи, че, след като получим дара на Светия Дух, ние трябва „да устоим до края, следвайки примера на Сина на живия Бог“⁵⁴. Старейшина Дейл Г. Ренлънд описва процеса на устояване до края по следния начин: „Можем да бъдем усъвършенствани, като постоянно и непрекъснато … упражняваме вяра в (Христос), покайваме се, вземаме от причастието, за да подновяваме заветите и благословиите на кръщението и за да получаваме Светия Дух за постоянен спътник в по-голяма степен. Като правим това, ние ставаме по-подобни на Христос и устояваме до края“⁵⁵.

С други думи, приемането на Светия Дух и промяната в нас, до която то води, затвърждава нашата вяра. Нарастващата вяра води до допълнително покаяние. И докато символично жертваме сърцата и греховете си на олтара на причастието, ние получаваме Светия Дух в по-голяма степен. Получаването в по-голяма степен от Светия Дух още повече ни придвижва в процеса на повторното раждане. Докато продължаваме в този процес и приемаме всички спасителни обреди и завети на Евангелието, ние получаваме „благодат след благодат“, докато не получим пълнота⁵⁶.

Братя и сестри, като прилагаме учението на Христос в своя живот, ние сме благославяни както материално, така и духовно, дори в трудностите. Рано или късно ние ще можем да се „хванем за всяко добро нещо“⁵⁷. Свидетелствам, че този процес се е осъществявал и продължава да се осъществява в моя живот, стъпка по стъпка, малко по малко.

Но по-важното е, че ние трябва да прилагаме учението на Христос в своя живот, тъй като то ни осигурява единствения път обратно към нашия Небесен Отец. Това е единственият начин да приемем Спасителя и да станем Негови синове и дъщери⁵⁸. Всъщност, единственият начин да бъдем изкупени от греха и да напредваме духовно, е да прилагаме учението на Христос в своя живот⁵⁹. Или, както учи апостол Йоан: „който … не пребъдва в Христовото учение, няма Бога“⁶⁰. И Самият Исус казва на Дванадесетте от нефитите, че ако не упражняваме вяра в Христос, не се покайваме, не бъдем кръстени и не устоим до края, ще бъдем „отсечен(и) и хвърлен(и) в огъня, откъдето не може(м) да се върне(м) повече“⁶¹.

И така, как можем да прилагаме учението на Христос в по-пълна степен в своя живот? Един от начините е да полагаме съзнателни усилия всяка седмица да се подготвяме за причастието, като отделяме време с молитва да обмисляме какво най-много трябва да подобрим. След това можем да жертваме на олтара на причастието поне едно нещо, което ни пречи да бъдем като Исус Христос, да се молим с вяра за помощ и необходимите ни духовни дарове и да сключваме завет да бъдем по-добри през следващата седмица⁶². Като правим това, Светият Дух ще докосва живота ни в по-голяма степен и ще имаме допълнителна сила да преодоляваме своите недостатъци.

Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят на света и че Неговото е единственото име, чрез което можем да бъдем спасени⁶³. Всички добри неща са възможни единствено чрез Него⁶⁴. Но всъщност, за да се „хванем за всяко добро нещо“,⁶⁵ включително вечния живот, ние трябва постоянно да прилагаме учението на Христос в живота си. В святото име на Исус Христос, амин.