При кого да отидем?

Преди няколко години семейството ми и аз посетихме Светите земи. Един от най-ярките ми спомени от това пътуване е посещението на горната стая в Ерусалим – традиционното място на Тайната вечеря.

Докато стояхме там, четох от Йоан 17, където Исус се моли на Своя Отец за учениците Си:

„Аз за тях се моля… да бъдат едно, както Ние сме едно …

И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“¹.

Бях много развълнуван, докато четях тези слова и започнах да се моля на това свято място завинаги да бъда едно с моето семейство и с моя Небесен Отец и Неговия Син.

Нашата скъпоценна връзка с нашите семейства, приятели, Господ и Неговата възстановена Църква е сред нещата, които са най-важни в живота. Тъй като тези връзки са толкова важни, те трябва да бъдат ценени, защитавани и подхранвани.

Една от най-съкрушителните истории в Писанията се случва, когато за „мнозина от учениците (на Господ)“ е трудно да приемат Неговите учения и доктрини и те „отстъп(ват) и не ход(ят) вече с Него“².

Когато тези ученици си тръгват, Исус се обръща към Дванадесетте и пита: „Да не искате и вие да си отидете?“³

Петър отговаря:

„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“⁴.

В този момент, когато другите се съсредоточават върху онова, което не могат да приемат, апостолите избират да се съсредоточат върху това, в което наистина вярват и знаят, и в резултат на това остават с Христос.

След време, в деня на Петдесетница дванадесетте получават дара на Светия Дух. Те стават смели в своето свидетелство за Христос и започват да разбират по-пълно ученията на Исус.

Днес не е по-различно. За някои поканата на Христос да вярват и да останат продължава да бъде тежка или трудна за приемане. За някои ученици е трудно да разберат дадено правило или учение на Църквата. Други имат притеснения относно нашата история или несъвършенствата на някои членове и ръководители от миналото и настоящето. А за трети е трудно да живеят според религия, която изисква толкова много. И накрая, някои хора са „уморени от вършене на добро“⁵. Поради тези и други причини, някои членове на Църквата са несигурни в своята вяра, навярно чудейки се дали не трябва да следват онези, които „отстъпиха и не ходеха вече“ с Исус.

Ако някой от вас е несигурен във вярата си, аз ви задавам същия въпрос, който Петър задава: „При кого (ще) отиде(те)?“ Ако изберете да станете неактивни или да напуснете възстановената Църква на Исус Христос на светиите от последните дни, къде ще отидете? Какво ще правите? Решението да „не ход(ите) вече“ с членовете на Църквата и избраните от Господ ръководители ще има дълготрайно влияние, което не винаги може да бъде разбрано веднага. Възможно е да има някое учение, някое правило, някаква част от историята, които противоречат на вашата вяра и може да усещате, че единственият начин да се справите с тази вътрешна борба сега е да „не ходите вече“ със светиите. Ако живеете толкова дълго, колкото мен, ще разберете, че има начин нещата да се разрешават сами. Вдъхновено проникновение или откровение могат да ви дадат разбиране по даден въпрос. Помнете, че Възстановяването не е събитие, а нещо, което се разкрива постепенно.

Никога не изоставяйте великите истини, разкрити чрез Пророка Джозеф Смит. Никога не спирайте да четете, да размишлявате и да прилагате ученията на Христос, съдържащи се в Книгата на Мормон.

Не пропускайте да отдавате достатъчно време на Господ чрез искрени опити да разберете това, което Той е разкрил. Както моя скъп приятел и бивш колега старейшина Нийл А. Максуел веднъж каза: „Не трябва да предполагаме,… че само, защото нещо е необяснимо за нас, то не може да бъде обяснено“⁶.

Затова, преди да вземете това духовно пагубно решение да напуснете, аз ви насърчавам да спрете и да помислите внимателно, преди да се откажете от това, което първоначално ви е довело до вашето свидетелство за възстановената Църква на Исус Христос. Спрете и помислете за това какво сте почувствали и защо сте го почувствали. Помислете за моментите, когато Светият Дух ви е свидетелствал за вечните истини.

Къде ще отидете, за да откриете други, които споделят вашата вяра в лични, любящи небесни родители, които ни учат как да се върнем в Тяхното вечно присъствие?

Къде ще отидете, за да бъдете учени за Спасителя, Който е вашият най-добър приятел, Който страда не само заради вашите грехове, но изстрада и „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“, за да може „сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“⁷, в това число, вярвам, и немощта от загубата на вяра?

Къде ще отидете, за да научите повече за плана на Небесния Отец за нашето вечно щастие и мир, план, който е изпълнен с чудесни възможности, учения и напътствия за нашия земен и вечен живот? Помнете, планът на спасение дава на земния живот смисъл, цел и посока.

Къде ще отидете, за да откриете пълна и вдъхновена организация на Църквата, чрез която вие бивате учени и подкрепяни от мъже и жени, които са дълбоко отдадени на служението на Господ чрез служене на вас и вашето семейство?

Къде ще отидете, за да откриете любящи пророци и апостоли, които са призовани от Бог, за да ви дават още един източник на съвет, разбиране, утеха и вдъхновение за трудностите в наши дни?

Къде ще отидете, за да откриете хора, които живеят според разкрита система от ценности и стандарти, които вие цените и желаете да предадете на своите деца и внуци?

И къде ще отидете, за да изпитате радостта, която идва чрез спасителните обреди и завети на храма?

Братя и сестри, да приемем и живеем според Евангелието на Христос може да бъде трудно. Винаги е било така и винаги ще бъде. Животът може да бъде като изкачване по стръмна и трудна пътека. Естествено и нормално нещо е от време на време да спираме по пътя, за да си поемем въздух, да преоценим посоката си и да преосмислим ритъма си. Не всеки има нужда да почива по пътя, но няма нищо лошо да сторите това, когато обстоятелствата ви го налагат. Всъщност, това може да бъде позитивно нещо за онези, които се възползват напълно от възможността да се освежат с живата вода на Евангелието на Христос.

Опасността идва, когато някой избере да се скита далече от пътя, който води към дървото на живота⁸. Понякога можем да изучаваме, да научаваме и да знаем, а понякога трябва да вярваме, да се доверяваме и да се надяваме.

В крайна сметка всеки един от нас трябва да отговори на въпроса на Спасителя: „Да не искате и вие да си отидете?“⁹. Всички ние трябва да търсим своя собствен отговор на този въпрос. За някои отговорът е лесен, а за други е труден. Не претендирам да знам защо вярата идва по-лесно при някои, отколкото при други. Просто съм благодарен да знам, че отговорите са винаги там и ако ги търсим, наистина търсим с истинско и пълно намерение на сърцето, накрая ще открием отговорите на въпросите си, като продължаваме по пътеката на Евангелието. По време на моето служение, съм опознал тези, които са се отклонили и се завръщат след изпитанието на вярата.

Моята искрена надежда е, че ще каним все повече Божии чеда да намират и остават на пътеката на Евангелието, за да могат и те „да вземат от плода, който (е) желателен повече от всички други плодове“¹⁰.

Моята сърдечна молба е да насърчаваме, приемаме, разбираме и обичаме онези, които имат изпитания на вярата. Никога не трябва да пренебрегваме някой от нашите братя и сестри. Ние всички сме на различен етап от пътя и трябва да си служим един на друг според възможностите си.

Също както трябва да приемаме с отворени обятия обърнатите във вярата, така трябва и да обгръщаме и подкрепяме онези, които имат въпроси и се колебаят в своя път.

Като използвам друга позната метафора, моля се всеки, който мисли да напусне „стария кораб Сион“, където Бог и Христос са на руля, да спре и да помисли внимателно, преди да го направи.

Моля знайте, че дори и силни бурни ветрове и вълни да блъскат този стар кораб, Спасителят е на борда и е способен да смъмри вятъра със Своята заповед: „Мълчи! Утихни!“ До тогава не трябва да се страхуваме, а трябва да имаме непоколебима вяра и да знаем, че „и вятърът и езерото Му се покоряват“¹¹.

Братя и сестри, обещавам ви в името на Господ, че Той никога няма да изостави Своята Църква и нито един от нас. Помнете отговора на Петър на въпроса на Спасителя и думите:

„При кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“¹².

Свидетелствам, че няма „дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа“¹³.

Свидетелствам също, че Исус Христос призовава апостоли и пророци в наши дни и в Своята възстановена църква с учения и заповеди като „убежище от бурята и от яростта“, които със сигурност ще се появят, освен ако хората по света не се покаят и не се върнат при Него¹⁴.

И още, свидетелствам, че Господ „кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена;... и всички са равни пред Бога“¹⁵.

Исус е нашият Спасител и Изкупител и Неговото възстановено Евангелие ще ни доведе безопасно обратно в присъствието на нашите небесни родители, ако останем на пътеката на Евангелието и следваме Неговите стъпки. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.