Доблестни в свидетелството за Исус

Ние силно ценим познанието от всякакъв вид и вярваме, че „славата Божия е разум“⁶. Но ние знаем, че предпочитаната стратегия на противника е да отклонява хората от Бог и да ги препъва, като набляга на човешките философии, вместо на Спасителя и Неговите учения.

Апостол Павел е доблестен свидетел за Исус Христос, поради едно чудодейно и повратно преживяване със Спасителя.⁷ Уникалният произход на Павел го подготвя да разбира хора от различни култури. Той обича „искрената простота“ на солуняните и „състрадателното съчувствие“ на филипяните⁸. В началото му е по-трудно да разбира интелектуалните и изтънчени гърци. В Атина, на Ареопага той пробва да използва философски подход и бива отхвърлен. Той решава просто да преподава на коринтяните „учението на Христос разпнат“⁹. По думите на апостол Павел:

„И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила;

За да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила“¹⁰.

Някои от най-великолепните истории в Писанията за Спасителя и Неговата мисия са изложени в 1 Коринтяните. Една глава – 15 – стана световно известна чрез изпълненията на ораторията на Джордж Фридерик Хендел, Месия¹¹. Тя съдържа дълбоки учения за Спасителя. В третата част на Месия, незабавно след „хора Алелуя“ повечето от използваните стихове са от 1 Коринтяните 15. В някои от тези стихове Павел красиво описва някои от нещата, които е направил Спасителят:

„(Защото) сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.

 Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. …

О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? …

Но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“¹².

Ние знаем, че Вероотстъпничеството се случи отчасти поради това, че човешките философии бяха поставени на по-високо място от основното и важно учение на Христос. Вместо да се преподава простотата на посланието на Спасителя, много ясни и ценни истини бяха променени или изгубени. Всъщност, християнството възприе някои гръцки философски традиции, за да съгласува вярванията на хората със съществуващата им култура. Историкът Уил Дюран пише: „Християнството не унищожи езичеството; то го прие. Гръцката култура бе на умиране, но придоби нов живот чрез онези, които възприеха части от нея“¹³. В миналото, както и днес, някои хора отхвърлят Евангелието на Исус Христос, защото, според тях, то не притежава достатъчно интелектуална изтънченост.

В зората на Възстановяването мнозина поне твърдят, че следват ученията на Спасителя. Много страни се считат за християнски нации. Но дори и тогава има пророчество за по-големи трудности в днешно време.

Хибър Ч. Кимбъл е един от първите дванадесет апостола на тази диспенсация и първи съветник на президент Бригъм Йънг. Той предупреждава: „Идват времена, когато… ще бъде трудно да различим лицето на светията от лицето на врага на Божия народ. Тогава… трябва да внимаваме за голямото сито, защото ще има време на голямо отсяване и мнозина ще отпаднат“. Той заключава, че „предстои ТЕСТ“¹⁴.

Днес влиянието на християнството в много страни, включително в Съединените щати, е намаляло значително. Когато няма религиозни убеждения, няма чувство за отговорност пред Бог. Съответно, трудно е да се установяват общоприети ценности за това как да живеем. Философиите, които са сериозно възприети, често си противоречат една на друга.

За съжаление, това се случва и с някои членове на Църквата, които се отклоняват от това, което знаят, че е правилно, и биват повлиявани от популярните тенденции на деня – много от които определено не са праведни.

В съответствие с пророчеството на Хибър Ч. Кимбъл, старейшина Нийл A. Максуел казва през 1982 г.: „Голяма част от отсяването ще се случи поради пропуски при праведното поведение, за които не е извършено покаяние. Някои ще се откажат, вместо да се държат здраво до края. Някои ще бъдат измамени от вероотстъпници. Други пък ще бъдат обидени, защото във всяка диспенсация има препъни-камъни!“¹⁵

Един от уникалните и обезпокояващи аспекти днес е, че мнозина се занимават с греховно поведение, но отказват да го считат за греховно. Те не изпитват съжаление или готовност да признаят, че поведението им е нравствено погрешно. Дори някои, които твърдят, че вярват в Отца и Сина, погрешно твърдят, че един любящ Отец в небесата не трябва да изисква последствия за поведение, което е в разрез с Неговите заповеди.

Очевидно това е убеждението на Кориантон, сина на Алма-младши в Книгата на Мормон. Той се впуска в сериозно безнравствено поведение и Алма му дава съвети. Благословени сме, че великият пророк Алма, който лично е преживял „най-тъмната пропаст (и) чудната Божия светлина“,¹⁶ записва напътствията, които дава. В 39-ата глава на Алма, четем как той съветва този син за процеса на покаяние и после обяснява как Христос ще дойде, за да отнеме греха. Той изяснява на Кориантон необходимостта от покаяние, защото „нищо нечисто не може да наследи царството Божие“¹⁷.

От всички Писания Алма 42 глава съдържа част от най-величественото учение за Единението. Алма помага на Кориантон да разбере, че не е „несправедливо, че грешникът ще бъде предаден на състояние на окаяност“¹⁸. Той обаче отбелязва, че като се започне от Адам, милостивият Бог е предоставил „промеждутък за покаяние“, защото без покаяние „великият план за спасение щеше да бъде осуетен“¹⁹. Алма също така пояснява, че Божият план е „план на щастието“²⁰.

Ученията на Алма са най-поучителни: „Защото ето, правосъдието изпълнява всичките си изисквания, както и милостта има право над всичко, което ѝ принадлежи; и тъй само истински покаялите се са спасени“²¹. Погледнати в истинската им светлина, славните благословии на покаянието и придържането към ученията на Спасителя са изключително важни. Не е нечестно да бъдем директни, както е и Алма с Кориантон, относно последствията от греховните избори и липсата на покаяние. Често се казва: „Рано или късно, всеки ще си получи заслуженото“²².

Забележителната и селестиална благословия на Единението на Спасителя е, че чрез покаяние греховното поведение бива заличено. След покаянието на Кориантон, Алма заключава: „не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение, ще те доведе до покаяние“²³.

Пророкът Яков говори за древните юдеи като за „коравовратен народ, (които) презираха ясните слова и убиваха пророците, и търсиха неща, които не можеха да разберат. Затова, поради слепотата им, която слепота дойде от гледането им оттатък знака, те трябва непременно да паднат“²⁴.

Макар и да има много примери за гледане оттатък знака,²⁵ един значим пример в днешно време е екстремизмът. Евангелски екстремизъм е налице, когато някой издига определен евангелски принцип над други, също така важни принципи и заема позиция, която е в разрез с ученията на църковните ръководители. Пример за това е, когато човек настоява за допълнения, промени или основно наблягане на част от Словото на мъдростта. Друг е скъпата подготовка за „варианти за края на света“. И в двата примера околните биват насърчавани да приемат лични тълкувания. „Ако превръщаме даден закон за здравето или друг някакъв принцип във форма на религиозен фанатизъм, ние гледаме оттатък знака“²⁶.

Господ заявява следното относно важните учения: „Всеки, който известява повече или по-малко от това, същият не е с Мен“²⁷. Когато издигаме даден принцип по начин, който намалява отдадеността ни на други, също така важни принципи или заемаме позиция, която е в разрез или добавя към ученията на църковните ръководители, ние гледаме оттатък знака.

Освен това, някои членове издигат каузи, много от които добри, до ниво, превъзхождащо това на основните евангелски учения. Те поставят на първо място отдадеността си към каузата и понижават до второ място своята отдаденост към Спасителя и Неговите учения. Ако издигаме каквото и да е над нашата отдаденост към Спасителя, ако с поведението си Го признаваме само като още един учител, а не божественият Божий Син, то ние гледаме оттатък знака. Знакът е Исус Христос!

76-и раздел на Учение и завети пояснява, че да сме „доблестни в свидетелството за Исус“²⁸ е простият, важен тест между онези, които ще наследят благословиите на селестиалното царство и онези, които ще са в по-нисшето терестриално царство. За да бъдем доблестни, ние трябва както да се съсредоточим върху силата на Исус Христос и Неговата единителна жертва да преодолеем смъртта и чрез нашето покаяние да ни пречисти от греха, така и да следваме учението на Христос²⁹. Нуждаем се и от светлината, и от познанието за живота и ученията на Спасителя, за да ни насочват по пътя на завета, включително свещените обреди на храма. Трябва да сме непоколебими в Христос, да се угощаваме с Неговото слово и да устоим до края³⁰.

За да бъдем доблестни в свидетелството си за Исус, ние трябва да избягваме препъни-камъните, които спъват и възпрепятстват напредъка на много мъже и жени, които иначе са достойни за почит. Нека вземем решението винаги да Му служим. В стремежа си към познание трябва да избягваме човешките философии, които намаляват отдадеността ни към Спасителя. Трябва да гледаме на греха в истинската му светлина и чрез покаяние да приемаме Единението на Спасителя. Трябва да избягваме да гледаме отвъд знака и да се съсредоточаваме върху Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител и да следваме Неговото учение.

Баща ми гледаше на стълба като на средство за осигуряване на електроенергия, светлина и изобилна вода за готвене и чистене. Той бе стъпало към подобряването на живота му.

Един автор предлага препъни-камъните да бъдат превърнати в „стъпала към благороден характер и към Небесата“³¹.

За нас, да сме доблестни в свидетелството си за Исус е стъпало към това да заслужим благодатта на Спасителя и селестиалното царство. Исус Христос е единственото име под небесата, чрез което можем да бъдем спасени³². Давам увереното си свидетелство за Неговата божественост и Неговата върховна роля в плана на Отца. В името на Исус Христос, амин.