Да се превръщаме в ученици на нашия Господ Исус Христос

Какво означава да сме ученици на нашия Господ Исус Христос? Ученикът е човек, който е кръстен и желае да вземе върху си името на Спасителя и да Го следва. Ученикът се стреми да става по-подобен на Него, като спазва Неговите заповеди в смъртността, подобно на чирак, който се стреми да стане като майстора.

Много хора чуват думата ученик и си мислят, че означава само „последовател“. Но истинското ученичество е състояние на съществуване. То предполага не само изучаване и прилагане на списък с лични качества. Учениците живеят така, че Христовите качества да са вплетени в самата им същност, подобно на духовен гоблен.

Чуйте поканата на апостол Петър да станем ученици на Спасителя:

„Положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,

към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – (търпение), към (търпението) си – благочестие,

към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов“¹.

Както виждате, бродирането на духовния гоблен на личното ученичество изисква повече от един конец. По времето на Спасителя има мнозина, които твърдят, че са праведни в един или друг аспект на живота си. Те практикуват това, което наричам „избирателно подчинение“. Например, те спазват заповедта да се въздържат от работа в Господния ден, но критикуват Спасителя, че изцелява през този свят ден². Те дават милостиня на бедните, но предлагат само излишъка си – това, от което те самите не се нуждаят³. Те постят, но с помрачени лица⁴. Те се молят, но само, за да ги виждат човеците⁵. Исус казва: „Те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен“⁶. Такива мъже и жени може да наблягат на усъвършенстването на конкретно качество или действие, но не стават непременно като Него в сърцата си.

За такива Исус заявява:

„В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли бесове в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име?

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“⁷.

Качествата на Спасителя, както ги разбираме, не са сценарий за следване или списък, който да отмятаме. Те са взаимно преплетени качества, допълващи се едно друго, които се развиват в нас чрез взаимоотношенията ни един с друг. С други думи, не можем да придобием едно Христово качество, без да придобием и повлияем на други качества. Когато едно качество става силно, такива стават и много други.

Във 2 Петър и в Учение и завети, раздел 4 научаваме, че вярата в Господ Исус Христос е основата. Ние измерваме вярата си чрез това, което ни подтиква да вършим – чрез подчинението ни. „Ако вие имате вяра в Мене – обещава Господ – ще имате сила да вършите всичко, което Ми е необходимо“⁸. Вярата е катализатор. Без дела, без добродетелен живот, вярата ни няма силата да задейства ученичеството. Тогава реално вярата е мъртва⁹.

И така, Петър обяснява: „Прибавете към вярата си добродетел“. Тази добродетел е повече от сексуална чистота. Тя е чистота и святост на ума и тялото. Добродетелта е и сила. Когато с вяра живеем според Евангелието, ще имаме силата да бъдем добродетелни във всички мисли, чувства и действия. Нашите умове стават по-възприемчиви за подтиците на Светия Дух и Светлината Христова¹⁰. Ние ставаме въплъщение на Христос не само с това, което казваме и вършим, но и с нашата същност.

Петър продължава: „Прибавете към (своята) добродетел (знание)“. Когато водим добродетелен живот, опознаваме Небесния Отец и Неговия Син по един специален начин. „Ако някой иска да върши… воля(та на Отца), ще познае… учението“¹¹. Това познание е лично свидетелство, придобито от личен опит. Познанието е това, което променя същността ни, така че нашата „светлина се придържа към (Неговата) светлина“, а нашата „добродетел обича (Неговата) добродетел“¹². Чрез добродетелния си живот ние изминаваме пътя от „аз вярвам“ до славното „аз знам“.

Петър ни увещава да добавим към „благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – (търпение)“. Като обуздаващи себе си ученици ние живеем според Евангелието по един уравновесен и стабилен начин. Ние не „бяга(ме) по-бързо, отколкото има(ме) сила“¹³. Всеки ден вървим напред, невъзпирани от пречистващите ни трудности на смъртността.

Като обуздаваме себе си по този начин, ние развиваме твърдост и упование в Господ. Способни сме да разчитаме на Неговия план за живота ни, въпреки че не можем да го виждаме с природните си очи¹⁴. Следователно, можем да „(мълчим) и зна(ем), че (Той е) Бог“¹⁵. Докато преминаваме през бурите на проблемите, ние питаме: „Какво желаеш да науча от това преживяване?“ С Неговия план и Неговите цели в сърцата си, ние напредваме, не само като устояваме на всичко, но и като устояваме с търпение и добре¹⁶.

Това търпение, както учи Петър, ни води към благочестие. Тъй като Отец проявява търпение към нас, Неговите чеда, ние започваме да сме търпеливи един към друг, а също и към себе си. Ние се радваме на свободата на избор на другите и на възможността, която тя им предоставя да израстват „ред по ред“¹⁷, „по-ярк(о) и по-ярк(о) до съвършения ден“¹⁸.

Същността ни се променя от себеобуздание към търпение и от търпение към благочестие. Придобиваме братолюбие, което е характерна черта на всички истински ученици. Подобно на добрия самарянин, ние прекосяваме пътя, за да служим на хората в нужда, дори и те да не са сред нашите приятели¹⁹. Благославяме онези, които ни проклинат. Вършим добро на онези, които ни гонят²⁰. Има ли някое качество, което е по-божествено или Христово?

Свидетелствам, че към положените усилия да се превръщаме в ученици на нашия Спасител, действително ни се прибавя, докато не бъдем „притежавани“ от Неговата любов²¹. Тази любов е определящото качество на Христовите ученици:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм“²².

Вярата, надеждата и любовта ни правят подходящи за Божието дело²³. „И така, остават тези трите… но най-голяма от тях е любовта“²⁴.

Братя и сестри, сега повече от всякога, не можем да сме „наполовина ученици“! Не можем да бъдем ученици само по една или друга точка от учението. За да бъдем силни в тези последни дни, ни е необходимо цялото съзвездие от качества, които са резултат от вярата в Христос, включително обсъжданите днес.

Когато искрено се стремим да бъдем истински ученици на Исус Христос, тези черти ще бъдат вплитани в нас, ще ни се добавят и ще се укрепват една друга в нас. Вече няма да има несъответствие между добротата, която показваме на враговете си, и добротата, която проявяваме към приятелите си. Ще бъдем толкова честни, когато никой не гледа, както когато ни гледат другите. Ще бъдем отдадени на Бог, както на площада, така и насаме.

Свидетелствам, че всеки може да бъде ученик на Спасителя. Ученичеството не се ограничава от възраст, пол, етнически произход или призование. Посредством личното ни ученичество, ние като светии от последните дни натрупваме обща сила, за да благославяме своите братя и сестри по света. Сега е времето да се посветим отново да бъдем с цялото си усърдие Негови ученици.

Братя и сестри, ние сме призовани да бъдем ученици на нашия Спасител. Нека тази конференция бъде вашата възможност да „започнете както в стари времена (и дойдете) при Господа с цялото си сърце“²⁵. Това е Неговата Църква. Давам своето специално свидетелство, че Той е жив. Нека Той ни благославя във вечния ни стремеж да се превръщаме в отдадени и доблестни ученици. В името на Исус Христос, амин.