Доверявайте се на Бог без колебание

Скъпи братя и сестри, искам да започна своето послание днес, като ви свидетелствам, че знам, че президент Томас С. Монсън е Божият пророк в наши дни. Неговите съветниците в Първото президентство и Дванадесетте апостоли са също пророци, гледачи и откровители. Те представляват Господ Исус Христос и имат правото да провъзгласяват Неговите промисъл и воля, така както те са им откривани. Свидетелствам, че следването на техните напътствия осигурява безопасност. Господ ги вдъхновява да наблягат на укрепването на нашата вяра в Небесния Отец, Неговия Син Исус Христос и в Неговото Единение, за да не се колебаем, когато се изправяме пред трудностите на нашето време.

В Книгата на Мормон четем за мъж на име Амон, който бил изпратен от земята Зарахемла в земята Лехий-Нефи, за да се осведоми за братята си. В земята Лехий-Нефи, той открива цар Лимхий и неговия народ, който е в робство на ламанитите. Цар Лимхий се насърчава от нещата, които Амон разказва за своя народ в Зарахемла. Сърцето му се изпълва с толкова голяма надежда и радост, че той събира своя народ при храма и казва:

„Ето защо, вдигнете главите си, ликувайте и се уповавайте на Бога. …

… Ако се обърнете към Господа с пълно намерение в сърцето … и Му служите с всичкото усърдие на разума, …Той ще ви избави от робство“¹.

Думите на Амон имат толкова дълбок ефект върху вярата на народа на цар Лимхий, че те сключват завет с Бог да Му служат и да спазват Неговите заповеди, независимо от своите трудни обстоятелства. Благодарение на своята вяра, те успяват да съставят план и да се избавят от ръцете на ламанитите².

Братя и сестри, моля вземете под внимание важността на поканата, която цар Лимхий отправя към своя народ и нейното значение за нас. Той казва: „Вдигнете главите си, ликувайте и се уповавайте на Бога“. С тези думи Лимхий кани своя народ да погледне с очи на вяра в бъдещето, да замести страха с породени от вяра оптимизъм и надежда и да не се колебае да се уповава на Бог, независимо от обстоятелствата.

Земният живот е период на проверка, в който ще бъдем изпитвани, за да се разбере дали ще вършим всички неща, които Господ, нашият Бог, ще ни заповяда³. Това ще изисква непоколебима вяра в Христос, дори и в моменти на големи трудности. Ще е необходимо да бързаме напред с увереност в Христа, водени от Духа, доверявайки се, че Бог ще осигурява нашите нужди⁴.

Към края на Своето земно служение, точно преди да бъде заловен, Спасителят учи Своите ученици: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“⁵.

Помислете с мен за момент – Исус Христос, Единородният Син на Отца, живя безгрешен живот и преодоля всички изкушения, болки, трудности и беди на света. Той проля капки кръв в Гетсиманската градина; Той изстрада неописуемо ужасна болка. Той взе върху си нашите болки и болести. Той е готов да помага – да помага на всеки от нас – с всяко бреме. Чрез Неговия живот, страдания, смърт и Възкресение, Той премахва всяка пречка за нашата радост и мир на тази земя. От Неговата единителна жертва могат да се възползват всички онези, които Го приемат и се отричат от себе си, както и всички, които носят кръста си всеки ден и Го следват като Негови истински ученици⁶. Ето защо, като упражняваме вяра в Исус Христос и в Неговото Единение, ние ще бъдем укрепвани, товарите ни ще стават по-леки и чрез Него ще побеждаваме света.

Братя и сестри, като размишляваме за силата и надеждата, които можем да получаваме от Спасителя, наистина имаме причина да вдигнем главите си, да ликуваме, да бързаме напред без колебание, „защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. … понеже (такъв човек) е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“⁷.

По същия начин цар Лимхий увещава: „Обърнете (се) към Господа с пълно намерение в сърцето, … и Му служ(е)те с всичкото усърдие на разума, и ако направите това, Той ще ви избави от робство според собствената Си воля и желание“⁸.

Вслушайте се в собствените думи на Спасителя, Който ни моли настойчиво:

„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. …

Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. …

Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично“⁹.

Бог ни благославя според нашата вяра¹⁰. Вярата е източникът на живот с божествена цел и вечна перспектива. Вярата е практически принцип, който ни вдъхновява към усърдие. Тя е жизнена сила, която се изразява в нашето позитивно отношение и желание доброволно да вършим всичко, което Бог и Исус Христос искат от нас. Тя ни кара да коленичим, да умоляваме Господ за напътствия, а след това да се изправяме и да действаме, уверени, че ще получим това, което е в съответствие с Неговата воля.

Преди години, докато служех като президент на мисия, приех обаждане от родителите на един от нашите обичани мисионери, с което ме информираха за смъртта на негова сестра. Спомням си, при деликатността на този момент, как обсъждах с мисионера удивителния Божий план за спасение на Неговите чеда и по какъв начин това знание щеше да му дава утеха.

Въпреки че бе поразен и натъжен от това нещастие, този мисионер – чрез своите сълзи и с вяра в Бог – изпита радост от живота на сестра си. Той показа непоколебима увереност в нежните милости Господни. Той решително ми каза, че ще продължи да служи с цялата си вяра и усърдие в мисията, за да бъде достоен за обещанията, които Бог е дал на него и семейството му. В този момент на нужда, този верен мисионер обърна сърцето си към Бог, довери Му се и поднови своята отдаденост да служи на Господ с вяра и с цялото си усърдие.

Братя и сестри, ако непоклатимото доверие в Бог и желанието да Му служим не са вкоренени в нас, изпълнените с болка преживявания на земния живот могат да ни накарат да се чувстваме обременени от тежък товар и да загубим мотивация да живеем изцяло според Евангелието. Без вяра, накрая ще загубим способността да вникваме в замисъла на нашия Бог за нещата, които ще дойдат по-нататък в живота ни¹¹.

В тези моменти на изпитание, противникът – който винаги дебне – се опитва да използва нашата логика и разсъждения срещу нас. Той се опитва да ни убеждава, че е безполезно да живеем според принципите на Евангелието. Моля помнете, че логиката на естествения човек „не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост“¹². Помнете, че Сатана „е враг Божий и се бори непрестанно срещу Него, и подканва и (ни) примамва да греши(м) и непрестанно да върши(м) онова, което е зло“¹³. Не бива да му позволяваме да ни мами, защото когато правим това, нашата вяра отслабва и ние губим способността да получаваме Господните благословии.

Ако сме непоклатими и непоколебими във вярата си, Господ ще увеличава нашата способност да преодоляваме предизвикателствата на живота. Ние ще можем да укротяваме негативните пориви и ще развиваме способност да преодоляваме дори изглеждащите на пръв поглед непреодолими пречки. Точно това позволило на народа на цар Лимхий да постигне зрелищното бягство от робството на ламанитите.

Братя и сестри, каня ви да се осланяте изцяло на Бог и на ученията на Неговите пророци. Каня ви да подновявате своите завети с Бог, да Му служите с цялото си сърце, въпреки сложните житейски ситуации. Свидетелствам, че чрез силата на вашата непоколебима вяра в Христос, ще се освобождавате от пленничеството на греха, съмнението, неверието, нещастието, страданието и ще получавате всички обещани от нашия любящ Небесен Отец благословии.

Свидетелствам, че Бог наистина съществува. Той е жив. Обича ни. Той чува нашите молитви в моменти на щастие и в моменти на съмнение, тъга и отчаяние. Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят на света. Той е Изкупителят.

Завършвам своите слова днес с думи от химна „Не сега, но през идните години“, който е поместен в португалския сборник с химни:

Казвам тези неща в святото име на Исус Христос, амин.