Основи от вяра

Това беше една прекрасна обща конференция. Ние наистина бяхме добре поучени. Ако общата конференция има една основна цел, то тя е да изгражда вяра в Бог Отец и нашия Спасител, Господ Исус Христос.

Ще говоря за основите от тази вяра.

Личните основи, подобно на много достойни занимания, обикновено се градят бавно – слой по слой, преживяване след преживяване, трудност след трудност, провал след провал и успех след успех. Едно от най-обичаните преживявания, свързани с тялото, е прохождането на бебето. Чудесно е да се види. Това безценно изражение на лицето – съчетание от решителност, радост, изненада и постижение – е наистина въздействащо събитие.

В нашето семейство има събитие от подобен характер, което се откроява от останалите. Когато нашият най-малък син беше на около четири години, той влезе в къщата и радостно, с голяма гордост, обяви на семейството: „Аз вече мога да правя всичко. Мога да връзвам, да карам и да закопчавам цип“. Разбрахме, че той ни казва, че може да си завързва обувките, може да кара своята триколка и че може да си закопчава ципа на якето. Ние всички се смяхме, но си дадохме сметка, че за него това бяха изумителни постижения. Той мислеше, че се е превърнал в напълно развита личност и е пораснал.

Физическото, умственото и духовното развитие имат много прилики. Физическото развитие е доста лесно да се види. Ние започваме с бебешки стъпки и напредваме ден след ден, година след година, растейки и развивайки се, докато достигнем крайния си физически ръст. Темпът на развитие е различен за всеки човек.

Когато гледаме някой велик атлет или музикално изпълнение, ние често казваме, че този човек е много надарен, което обикновено е така. Но изпълнението е резултат на години подготовка и практика. Един добре известен автор, Малкъм Гладуел, е нарекъл това 10 000-часовото правило. Изследователите са определили, че това е необходимото количество практика за спортни занимания, музикални изпълнения, академична компетентност, професионални работни умения, медицинска или правна експертиза и т.н Един от тези изследователи твърди, „че е необходимо да се практикува нещо в продължение на десет хиляди часа, за да се достигне нивото на майсторство, съответстващо на експерт от световна величина – във всяко нещо“¹.

Повечето хора осъзнават, че такава подготовка и практика са много важни, за да се постигне най-доброто физическо или умствено изпълнение.

За съжаление, в един нарастващо бездуховен свят, все по-малко внимание се обръща на размера на духовното развитие, който ни е необходим, за да ставаме по-подобни на Христа и да създаваме основите, които водят до трайна вяра. Склонни сме да наблягаме на моментите на върховно духовно разбиране. Това са ценни отделни случаи, когато разпознаваме, че Светият Дух е засвидетелствал специални духовни прозрения на сърцата и умовете ни. Радваме се на тези събития и те не бива в никакъв случай да се омаловажават. Но, за да имаме трайна вяра и постоянното спътничество на Духа, няма заместител на личната религиозна практика, която е сравнима с физическото и умственото усъвършенстване. Ние трябва да градим върху тези преживявания, които понякога са подобни на първи бебешки стъпки. Правим това посредством посветена отдаденост на свято събрание за причастие, изучаване на Писанията, молитва и служба в призованието. В един скорошен некролог на баща на 13 деца бе написано: „неговата отдаденост на ежедневната молитва и задълбоченото изучаване на Писанията оказа дълбоко влияние върху неговите деца, давайки им непоклатима основа от вяра в Господ Исус Христос“².

Едно мое преживяване, когато бях на 15 години, бе основополагащо за мен. Моята вярна майка се опитваше смело да ми помага да градя основите от вяра в своя живот. Посещавах събранието за причастие, Неделното училище за деца, после Младите мъже и Семинара. Четях Книгата на Мормон и редовно се молех самостоятелно. По това време едно важно събитие се случи в нашето семейство, когато моят обичан по-голям брат обмисляше евентуално призование за мисия. Моят прекрасен баща, слабо активен член на Църквата, искаше той да продължи със своето образование и да не служи на мисия. Това се превърна в повод за спорове.

В незабравим разговор с по-големия ми с пет години брат, който водеше разговора, ние стигнахме до извода, че неговото решение дали да служи на мисия зависеше от три неща: (1) Имаше ли Исус Христос божествен произход? (2) Беше ли истинна Книгата на Мормон? (3) Беше ли Джозеф Смит Пророкът на Възстановяването?

Като се молих искрено онази вечер, Духът ми потвърди истинността и на трите въпроса. Осъзнах също, че почти всяко решение, което ще взема през остатъка от живота си, ще бъде основано върху отговорите на тези три въпроса. Особено ясно разбрах, че вярата в Господ Исус Христос беше решаваща. Поглеждайки назад, признавам, че главно благодарение на моята майка, основите ми си бяха на мястото, така че да получа духовно потвърждение през онази вечер. Моят брат, който вече имаше свидетелство, взе решение да служи на мисия и в крайна сметка спечели подкрепата на татко.

Духовното напътствие се получава, когато е необходимо, в Господното време и според Неговата воля³. Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос е чудесен пример. Наскоро прегледах екземпляр от първото издание на Книгата на Мормон. Джозеф Смит завършва превода, когато е на 23 години. Ние знаем донякъде за процеса и инструментите, които използва за този превод. В онова първо печатно издание на книгата от 1830 г., Джозеф добавя кратък предговор, в който просто и ясно заявява, че тя е преведена „чрез дарбата и силата Божии“⁴. Какво ще кажем за помощните средства при превода – Урима и Тумима, гледаческите камъни? Те ли са били най-важни или са били по-скоро като детски помощни колелца, докато Джозеф упражни необходимата вяра, за да получи по-конкретни откровения?⁵

Както, за да се сдобие човек с физически и умствени способности, са необходими повторение и постоянно усилие, по същия начин това важи и за духовните неща. Спомнете си, че Пророкът Джозеф е посетен четири пъти от един и същ посетител – Мороний – с едно и също послание, като подготовка за получаване на плочите. Вярвам, че ежеседмичното участие в свещени събрания за причастието има духовни последствия, които ние не разбираме напълно. Редовното размишляване над Писанията – вместо тяхното четене от време на време – може да замества повърхностното разбиране с възвишено, променящо живота, увеличаване на нашата вяра.

Вярата е принцип на сила. Нека дам пример: Когато бях млад мисионер, един забележителен президент на мисия⁶ ме запозна по проникновен начин с една история от Писанията, намираща се в Лука 8, за жена, която имала кръвотечение от 12 години и която похарчила по лекари всичко, което има, без да може някой да я излекува. Тези стихове и до ден днешен са сред любимите ми.

Ще си спомните, че тя имала вяра, че ако само се докосне до крайчеца на дрехата на Спасителя, ще оздравее. Когато тя го направила, незабавно била изцелена. Спасителят, Който вървял заедно със Своите ученици, казал: „Кой се допря до мене?“

Отговорът на Петър бил, че всички, вървейки заедно, са Го притискали.

„Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене“.

Думата сила е заместена от „добродетел“ на други езици. На български е преведена като „сила“. Независимо от това, Спасителят не е видял жената, Той не се е съсредоточил върху нейната нужда. Но вярата ѝ била такава, че изцеляващата сила на Сина Божий се изляла върху нея при докосването на крайчеца на дрехата Му.

Спасителят ѝ казал: „Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир“⁷.

Размишлявал съм над тази история през целия си живот. Давам си сметка, че нашите лични молитви и молби, отправяни към един любящ Небесен Отец в името на Исус Христос, могат да носят в живота ни такива благословии, каквито не можем и да си представим. Основите от вяра – вяра, като вярата, проявена от тази жена – трябва да бъдат най-голямото желание на нашите сърца.

Въпреки това, да изградим основи от вяра, дори подплатени с духовно потвърждение, не означава, че няма да имаме трудности. Обръщането в Евангелието не означава, че всички наши проблеми ще бъдат решавани.

Ранната история на Църквата и записаните в Учение и завети откровения съдържат отлични примери за създаване на основи от вяра и за сблъсъка с превратности и предизвикателства, пред каквито всеки се изправя.

Завършването на храма в Къртлънд е основополагащо за цялата Църква. То се придружава от духовни проявления, откровения за учението и възстановяване на важни ключове за продължаващото изграждане на Църквата. Подобно на древните апостоли в деня на Петдесетница, много от членовете имат невероятни духовни преживявания при освещаването на храма в Къртлънд⁸. Но, както се случва и в нашия живот, това не означава, че не предстоят трудности и предизвикателства. Тези ранни членове не знаят, че ще се изправят пред финансовата криза на САЩ – Паниката от 1837 г. – която ще ги разтърси до дъното на душите им⁹.

Един пример за изпитанията, свързани с тази финансова криза, е преживяното от старейшина Парли П. Прат, един от важните ръководители на Възстановяването. Той е член на първоначалния Кворум на дванадесетте апостоли. Някъде в началото на 1837 г. почива скъпата му съпруга Тенкфул, след раждането на първото им дете. Парли и Тенкфул били женени почти 10 години и нейната смърт го съкрушава.

Няколко месеца по-късно, старейшина Прат играе роля в един от най-тежките периоди в историята на Църквата. На фона на националната криза и местните икономически проблеми – включително спекулациите със земя и затрудненията на финансовата институция, основана от Джозеф Смит и други членове на Църквата – възникват раздори и напрежение в Къртлънд. Църковните ръководители не винаги вземат мъдри решения относно материалните въпроси в техния собствен живот. Парли претърпява големи финансови загуби и за известно време е обиден на Пророка Джозеф¹⁰. Той написва остра критика към Джозеф и му противоречи от амвона. Същевременно, Парли продължава да вярва в Книгата на Мормон и в Учение и завети¹¹.

Старейшина Прат изгубва своята съпруга, своята земя и своя дом. Парли заминава за Мисури без да каже на Джозеф. Докато пътува, той неочаквано среща своите другари апостоли Томас Б. Марш и Дейвид Патън, които се връщат в Къртлънд. Те чувстват голяма нужда да възстановят разбирателството в Кворума и убеждават Парли да се върне с тях. Той осъзнава, че никой не е изгубил повече от Джозеф Смит и неговото семейство.

Парли намира Пророка и през сълзи му признава, че извършеното от него не е било правилно. През месеците след смъртта на съпругата му Тенкфул, Парли се намира „под тъмен облак“ и е налегнат от страхове и чувство на безсилие¹². Джозеф, знаейки какво означава да се бориш с противопоставяне и изкушения, „искрено прощава“ на Парли, молейки се за него и благославяйки го¹³. Парли и другите, които остават верни, извличат полза от трудностите в Къртлънд. Те израстват в мъдрост и стават по-благородни и добродетелни. Това преживяване се превръща в част от техните основи от вяра.

Несгодите не бива да се разглеждат само като наказания от Господ или липса на благословии. Противопоставянето във всички неща е част от огъня на пречиствача, който ни подготвя за вечния селестиален живот¹⁴. Когато Пророкът Джозеф Смит е в затвора Либърти, словата на Господ към него описват всякакъв вид трудности – включително горест, лъжливи обвинения – и завършват така:

„Ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.

Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?“¹⁵

В това напътствие към Джозеф Смит, Господ дава ясно да се разбере, че дните му се знаят и няма да бъдат изброени по-малко. Господ завършва: „Не се бой от това, което човек може да стори, защото Бог ще бъде с теб во веки веков“¹⁶.

Какви тогава са благословиите на вярата? Какво може да се постигне чрез вяра? Списъкът е почти безкраен:

Греховете ни могат да бъдат опростени поради вярата в Христос¹⁷.

Всички, които имат вяра, имат общение със Светия Дух¹⁸.

Спасението идва чрез вяра в Христовото име¹⁹.

Ние получаваме сила според вярата ни в Христа²⁰.

Нищо не влиза в покоя на Господ, освен онези, които са очистили одеждите си в кръвта на Христос, поради тяхната вяра²¹.

На молитвите бива отговаряно според вярата²².

Ако няма вяра сред хората, Бог не ще може да върши никакви чудеса сред тях²³.

И накрая, нашата вяра в Исус Христос е най-важната основа за нашето вечно спасение и възвисяване. Както Еламан учи своите синове: „Помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; … която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“²⁴.

Благодарен съм, че нашите основи от вяра бяха укрепени благодарение на тази конференция. Молитвата ми е да правим необходимите жертви и да бъдем достатъчно смирени, за да укрепваме нашите основи от вяра в Господ Исус Христос. За Него давам сигурно свидетелство в името на Исус Христос, амин.