Ежедневното Му напътствие

Едно от най-обичаните средства, чрез които Небесният Отец насочва чедата Си, са праведните баби и дядовци. Моята баба по бащина линия бе такава жена. Веднъж, когато съм бил твърде малък, че да помня, моят баща ми се скарал. Наблюдавайки го, баба ми казала: „Монте, считам, че му се караш твърде жестоко“.

Баща ми отговорил: „Майко, ще се карам на децата си както искам“.

А мъдрата ми баба нежно казала: „Аз също“.

Сигурен съм, че през онзи ден баща ми се е вслушал в мъдрите напътствия на неговата майка.

Като говорим за напътствия, може да споменем един химн, който всички знаем и обичаме: „Чедо на Бога съм“. В припева намираме думите: „С мен бъди, води ме в пътя свят на мъдростта“¹.

До неотдавна си мислех, че този припев е божествена насока към родителите. Докато размишлявах над тези думи, осъзнах, че макар и да съдържат тази насока, в тях има много по-дълбоко значение. Всички ние поотделно се молим ежедневно на Небесния Отец да е с нас, да ни води в пътя свят на мъдростта.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф обяснява: „Нашият Небесен Отец познава нуждите на чедата Си по-добре от всички други. Неговото дело и слава имат за цел да ни помагат винаги, предоставяйки ни чудодейни материални и духовни ресурси, за да ни помагат да се завърнем при Него“².

Чуйте тези слова: Небесният Отец знае по-добре от всички нас от какво се нуждаем. Поради това е създал личен помощен пакет, предвиден за всеки един от нас. Той се състои от много неща. Включва Сина Му и Единението, Светия Дух, заповедите, Писанията, молитва, пророци, апостоли, родители, баби и дядовци, местни църковни ръководители и много други – за да може всички те да ни помагат да се върнем да живеем с Него някой ден.

Позволете ми да споделя днес само няколко от съставките на помощния пакет, които са ми помогнали да осъзная, че любящият Отец е с мен и ме води със семейството ми в пътя на мъдростта. Моля се всички вие да осъзнаете в личния си живот, че Небесният Отец е с вас и ви води в пътя на мъдростта, и с това познание ще продължавате напред уверено, знаейки, че никога не сте наистина сами.

Заповедите на Небесния Отец са основни съставки на помощния пакет. Алма заявява: „нечестието никога не е било щастие“³. Толерирането на неподходящо поведение, без отправянето на любящ укор, е лъжливо състрадание и потвърждава всеобщото схващане, че нечестието всъщност може и да е щастие. Самуил Ламанитът ясно оборва това схващане: „Вие търсехте щастие във вършенето на беззаконие, което е противно на естеството на тази праведност, която е в нашия велик и Вечен Глава“⁴.

Чрез пророците Си Небесният Отец непрекъснато ни напомня, че праведността е щастие. Например, цар Вениамин поучава, че Небесният Отец „изисква от вас да вършите това, което Той ви е заповядал; и ако вие го правите, Той ви благославя незабавно“⁵. От един друг химн идва сходното напомняне:

Около 14-тия си рожден ден научих за някои от тези благословии. Забелязах, че родителите ми се държат различно. Като размишлявах за видяното, аз попитах: „На мисия ли отиваме?“ Шокът на лицето на майка ми потвърди подозрението ми. По-късно, на един семеен съвет братята и сестрите ми и аз научихме, че родителите ни са призовани за президентска двойка в една мисия.

Живеехме в едно красиво ранчо в Уайоминг. От моя гледна точка животът бе идеален. Можех да се прибера от училище, да изпълня задачите си и да отида на лов, риболов или да се скитам с кучето си.

Скоро след като научихме за призованието, осъзнах, че ще трябва да оставя кучето ми Блу. Обърнах се към баща си с въпрос какво да правя с Блу. Исках да подчертая несправедливостта в това, което изискваше Бог. Никога няма да забравя този отговор. Той каза: „Не съм сигурен. Вероятно няма да може да дойде с нас, така че по-добре попитай Небесния Отец“. Това не бе отговорът, който очаквах.

Започнах да чета Книгата на Мормон. Искрено се молих да узная дали да дам на друг кучето си. Моят отговор не дойде изведнъж; по-скоро една конкретна мисъл все пронизваше ума ми: „Не бъди бреме за родителите си. Не бъди бреме. Аз призовах родителите ти“.

Знаех какво изисква Небесният Отец. Това знание не намали болката от даването на кучето ми на други. Обаче, чрез тази малка жертва, сърцето ми се смекчи и намерих мир в търсенето на волята на Небесния Отец.

Благодаря на Небесния Отец за благословиите и щастието, които намерих чрез Писанията, молитвата, Светия Дух и един достоен земен баща, който прие ролята си да е основният евангелски учител на децата си. Те бяха с мен, водеха ме в пътя свят на мъдростта, особено когато трябваше да направя нещо трудно.

Освен че имаме помощния пакет, чиито съставки споменах, всички сме благословени със свещенически ръководител, който да е с нас и да ни води.

Президент Бойд К. Пакър казва: „Епископите са вдъхновени! Всеки от нас има свободата на избор да приема или отхвърля съвета на ръководителите ни, но никога не пренебрегвайте съвета на епископа ви, независимо дали е даден от амвона или лично“⁷.

Тези мъже се стремят да представляват Господ. Независимо дали сме стари или млади, когато Сатана иска да си мислим, че всичко е загубено, епископите имат задачата да ни водят. Когато съм говорил с епископи, съм намирал една обща тема относно изповедите за неподчинение или невинното страдание от ужасни несправедливости. Епископите веднага искат да изразят любовта на Небесния Отец към човека и желание да го водят, докато успее да се върне у дома.

Вероятно най-важната съставка на помощния пакет от Небесния Отец е описана със следните слова: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“⁸.

За да научи всички нас какво трябва да правим, Исус Христос ни е дал съвършен пример, който трябва да положим усилия да следваме. Той ни умолява с протегнати към нас ръце да дойдем и да Го следваме⁹. И когато не успяваме, това с всички се случва, Той ни напомня: „Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят“¹⁰.

Какъв прекрасен дар! Покаянието не е наказание; то е привилегия. То е привилегия, която ни води по пътя. Нищо чудно, че Писанията заявяват, че не трябва да преподаваме нищо друго, освен покаяние¹¹.

Небесният Отец разполага с много ресурси, но често използва друг човек, който да Му помага. Всеки ден Той ни предоставя възможности да бъдем с човек в нужда и да го водим в пътя. Трябва да следваме примера на Спасителя. И ние трябва да се занимаваме с делото на Небесния Отец.

Като общо президентство на Младите мъже ние знаем, че младежите са благословени, когато имат родители и ръководители, които действат от името на Небесния Отец, като са с тях и ги водят в пътя свят. Трите принципа,¹² които ще ни помогнат да станем част от помощния пакет на Небесния Отец за другите, са:

Първо, бъдете с младежите. Президент Хенри Б. Айринг подчертава това: „Има някои неща, които можем да направим и които са най-значими. Много по-силни от думите при преподаване на учението са нашите примери за живот според него“¹³. За да водите младежите се изисква да сте с тях. Посветеното време е израз на любов, като това ни позволява да преподаваме чрез слово и пример.

Второ, за да водим наистина младежите, трябва да им помагаме да се свързват с небесата. Винаги идва моментът, когато всеки от нас трябва да застане сам. Само Небесният Отец може да ни помага с насоки във всички моменти и навсякъде. Младежите ни трябва да знаят как да търсят напътствието на Небесния Отец.

Трето, трябва да позволяваме на младежите да водят. Подобно на любящия родител, който държи ръката на прохождащото дете, ние трябва да позволяваме на младежите да се пуснат от нас, за да може да напредват. Позволяването на младежите да водят изисква търпение и любов. По-трудно е и изисква повече време, отколкото ако го вършим ние. Те може да се препъват по пътя, но ние вървим до тях.

Братя и сестри, ще има случаи в живота ни, когато благословиите на напътствието изглеждат далечни или дори липсващи. За такива случаи на безпокойство старейшина Д. Тод Кристоферсън обещава: „Нека вашите завети бъдат над всичко, а послушанието ви прецизно. Тогава ще можете да искате с вяра, без да се съмнявате ни най-малко, и Бог ще отговори. Той ще ви поддържа, когато работите и внимавате. В Неговото Собствено време и по Неговия Собствен начин Той ще ви подаде ръка и ще рече: „Ето Ме“¹⁴.

В един такъв случай аз търсих напътствието на Небесния Отец чрез постоянна и прочувствена молитва в продължение на повече от година, за да намеря решението на една трудна ситуация. Знаех, че Небесният Отец отговаря на всички искрени молитви. Въпреки това, един ден достигнах до такова отчаяние, че отидох в храма с един въпрос: „Небесни Отче, наистина ли се интересуваш от мен?“

Седях в задната част на залата за изчакване в храма Лоугън Юта, когато, за моя изненада, в залата този ден влезе храмовият президент Вон Дж. Федърстоун, близък семеен приятел. Той застана пред конгрегацията и ни приветства. Когато ме забеляза сред посетителите в храма, той спря да говори, погледна ме в очите и после каза: „Брат Броу, хубаво е да те видя в храма днес“.

Никога няма да забравя усещането в този миг. Беше все едно че в това приветствие Небесният Отец подаде ръката Си и каза: „Ето Ме“.

Небесният Отец наистина се интересува от нас и изслушва и отговаря на молитвата на всяко дете¹⁵. Като едно от Неговите чеда знам, че отговорът на молитвите ми дойде, когато Господ прецени. И чрез това преживяване разбрах, повече от всякога, че сме чеда на Бог и че Той ни е изпратил тук, за да можем да усещаме присъствието Му сега и един ден да се завърнем да живеем с Него.

Свидетелствам, че Небесният Отец наистина е с нас и ни води в пътя свят на мъдростта. Като следваме Неговия Син и се вслушваме в служителите Му, апостолите и пророците, ще намерим пътя към вечния живот. В името на Исус Христос, амин.