Да „стоим изправени отвътре“ и да „изваждаме всичко на масата“
Нека коригираме курса, ако се налага, и да гледаме напред с голяма надежда и вяра. Нека „стоим изправени отвътре“, бидейки неустрашими, „изваждайки всичко на масата“.
Преди няколко години, нашата малка внучка се затича към мен и развълнувано каза: „Дядо, Дядо, днес вкарах всичките три гола на мача ми по футбол!“
Аз ѝ отвърнах ентусиазирано: „Това е страхотно Сара!“
Майка ѝ тогава ме погледна и шеговито каза: „Резултатът беше два на един“.
Не посмях да попитам кой е спечелил!
Конференцията е време за размишление, откровение и понякога коригиране на посоката.
Има една фирма за коли под наем с GPS система, наречена „Никога изгубени“. Ако някога направите погрешен завой, след като сте посочили координатите на желаната от вас дестинация, гласът на устройството не казва: „Глупак такъв!“ Вместо това, с много приятен тон казва: „Пътят се преизчислява – при първа възможност направете обратен завой на позволено място“.
В Йезекиил четем следното прекрасно обещание:
„Но ако беззаконникът се отвърне от всички грехове, които е извършил, пази всичките Ми наредби и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.
Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него“1.
Какво чудесно обещание, но то два пъти изисква всичко, за да се получи обещанието на третия път. Да се отвърне от всички грехове, да пази всички заповеди и тогава всичко му е простено. За това е нужно да „извадим всичко на масата“!
Не бива да бъдем като мъжа, който, както съобщава списание Уол Стрийт, изпратил пълен плик с пари заедно с анонимно писмо до Службата за събиране на данъци, в което писмо пишело: „Уважаеми служители, в плика ще намерите пари, които дължа за стари данъци. П.П. Ако и след това моята съвест продължава да ме гризе, ще ви изпратя и останалото“2.
Не това е начинът, по който се прави! Ние не се държим настрана, за да видим какъв е минимумът, с който да ни се размине. Господ изисква сърце и драговолен ум3. Цялото ни сърце! Когато се кръщаваме, ние се потапяме изцяло под водата, като символ на нашето обещание да следваме напълно Спасителя, а не отчасти. Когато сме изцяло отдадени и „изваждаме всичко на масата“, небесата ще се разтресат за наше добро4. Когато сме донякъде или много слабо отдадени, ние губим някои от най-големите небесни благословии5.
Преди много години заведох скаутите на къмпинг в пустинята. Момчетата спаха около голям огън, който сами направиха, а като всеки добър скаутски водач, аз спах в каросерията на пикапа си. На сутринта, когато станах и погледнах мястото за лагеруване, видях един скаут, когото ще нарека Пол, който изглеждаше доста навъсен. Попитах го как е спал, а той отговори: „Не много добре“.
Когато попитах защо, той каза: „Беше ми студено, огънят изгасна“.
Отвърнах: „Ами, така става с огньовете. Спалният ти чувал не беше ли достатъчно топъл?“
Мълчание.
Тогава едно от другите момчета се обади: „Той не е използвал спалния си чувал“.
С недоумение попитах: „Защо не Пол?“
Тишина – тогава най-после срамежливкото отговори: „Ами, помислих си, че ако не развивам спалния си чувал, няма да се налага после да го навивам“.
История по истински случай – той мръзнал в продължение на часове, защото се опитал да спести пет минути работа. Може да си помислим: „Колко глупаво! Кой изобщо би направил такова нещо?“ Всъщност, ние го правим постоянно по много по-опасни начини. Ние, на практика, отказваме да развиваме своите духовни спални чували, когато не отделяме време да се молим искрено, да изучаваме и наистина да живеем според Евангелието всеки ден; не само че огънят ще изгасне, но и ние ще останем незащитени и изстинем духовно.
Когато имаме самодоволно отношение към заветите си, ние ставаме отговорни за последствията. Господ ни е посъветвал „да внимава(ме) относно (нас) самите и усърдно да се вслушва(ме) в словото на вечния живот“6. По-нататък Той заявява: „Кръвта Ми няма да ги очисти, ако те не Ме чуят“7.
В действителност е много по-лесно да „извадим всичко на масата“, отколкото само някои неща. Когато имаме избирателна пропускливост или изобщо никаква пропускливост, тогава има – казано на езика на „Междузвездни войни“ – „смущение в силата“. Ние не сме в унисон с Божията воля и поради това не сме в унисон с естеството на щастието8. Исайя казва:
„Нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.
Няма мир за нечестивите, казва моят Бог“9.
За щастие, без значение къде сме или къде сме били, ние не сме извън обсега на Спасителя, който казва: „Затова, който се покае и дойде при Мене като малко дете, него ще приема, защото на такъв е царството Божие. Ето, за такива отдадох живота Си и Си го възвърнах отново“10.
Като се покайваме постоянно и се уповаваме на Господ, ние получаваме сила отново да придобием смирението и вярата на малко дете,11 обогатени с мъдростта на житейския опит. Йов заявява: „А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си“12. Тенисън пише: „Силата ми е като на десетима, защото сърцето ми е чисто“13. Господ ни съветва: „Застанете на свети места и бъдете непоклатими“14.
Нашият син Джъстин почина на 19 години, след дълга борба със заболяване, продължило през целия му живот. В реч в причастното събрание, която изнесе малко преди да ни напусне, той сподели история, която явно беше важна за него: за един баща и неговия малък син, които отишли в магазин за играчки, където имало надуваема боксова круша във формата на човек. Момчето удряло надуваемия мъж, който се накланял назад и след това веднага изскачал напред след всеки удар. Бащата попитал сина си защо мъжът непрекъснато се връщал обратно нагоре. Момчето се замислило за момент и след това отвърнало: „Не знам. Предполагам, защото стои изправен отвътре“. За да „извадим всичко на масата“, ние трябва да „стоим изправени отвътре“, „каквото и да става“15.
Ние стоим изправени отвътре, когато търпеливо чакаме Господ да премахне нашите тръни в плътта или да ни даде сила да се справим с тях16. Тези тръни могат да бъдат болести, увреждания, психични заболявания, смърт на любими хора и много други проблеми.
Ние стоим изправени отвътре, когато издигаме ръцете, които са отпуснати. Ние стоим изправени отвътре, когато браним истината от нечестивия свят, за който светлината става все по-неудобна, който нарича злото добро, а доброто – зло17 и който „осъжда праведните заради тяхната праведност“18.
Да стоим изправени отвътре, независимо от трудностите, е възможно благодарение на чистата съвест, укрепващата и утешителна увереност, идваща от Светия Дух, и на вечната перспектива, която надминава всяка представа на човешкия ум19. В нашия доземен живот, ние сме възклицавали от радост при възможността да преживеем смъртността20. Ние сме „извадили всичко на масата“, когато развълнувано сме взели решение да станем храбри защитници на плана на нашия Небесен Отец. Време е отново да вземем решение и да защитим Неговия план!
Моят 97-годишен баща наскоро почина. Когато и да го питаше някой как се чувства, неговият неизменен отговор бе: „По скалата от 1 до 10, аз съм около 25!“ Дори и когато този мил човек не можеше повече да стои или да седи, и когато изпитваше голяма трудност да говори, неговият отговор си оставаше същият. Той винаги стоеше изправен отвътре.
Когато баща ми беше на 90, бяхме на едно летище и аз го попитах дали да му взема инвалидна количка. Той каза: „Не Гари – може би, когато остарея“. И тогава добави: „Освен това, ако се изморя да ходя, винаги мога да тичам“. Ако не сме в състояние да „изваждаме всичко на масата“ по пътя, който сме поели, тогава може би ще трябва да тичаме, може би ще трябва да преизчисляваме своя маршрут. Дори може да ни се наложи да направим обратен завой. Може да ни се наложи да учим по-внимателно, да се молим по-искрено или просто да изоставим някои неща, за да обърнем повече внимание на други, които наистина си струват. Може да ни се наложи да пуснем света, за да се хванем за вечността. Баща ми разбираше това.
Когато той бил във флота по времето на Втората световна война, там били онези от величественото и обширно здание,21 които се подигравали на хората с принципи, с изключение на двама негови другари – Дейл Мадокс и Дон Дейвидсън. Те питали: „Сабин, защо си толкова различен от всички останали? Имаш високи морални стандарти – не пиеш, не пушиш, не ругаеш – а изглеждаш спокоен и щастлив“.
Тяхното позитивно впечатление за баща ми не съвпадало с нещата, които им говорели за мормоните и баща ми могъл да ги учи и да ги кръсти. Родителите на Дейл били много разстроени и го предупредили, че ако се присъедини към Църквата, ще изгуби своята любима Мери Олив, но по негова молба тя се срещнала с мисионерите и също била кръстена.
Към края на войната, президент Хибър Дж. Грант призовавал мисионери, включително и някои женени мъже. Дейл и съпругата му Мери Олив решили, че Дейл трябва да служи, въпреки че очаквали първото си дете. В крайна сметка, те имали девет деца, три момчета и шест момичета. Всичките девет отслужили мисии, последвани от Дейл и Мери Олив, като самите те служили на три мисии. Десетки внуци също служили. Двама от техните синове, Джон и Матю Мадокс, понастоящем са членове на Хора на Табернакъла, както и зетът на Матю – Раян. Семейство Мадокс сега са 144 човека и са прекрасен пример за това да „извадим всичко на масата“.
Когато преглеждахме нещата на баща ми, попаднахме на едно писмо от Дженифър Ричърдс, една от петте дъщери на другаря на баща ми, Дон Дейвидсън. Тя пише: „Вашата праведност промени живота на всички ни. Трудно е да си представим какъв щеше да бъде животът ни без Църквата. Баща ми почина, обичайки Евангелието и опитвайки се да живее според него до последния си дъх“22.
Трудно е да се измери доброто влияние, което всеки отделен човек може да окаже, когато стои изправен отвътре. Моят баща и неговите двама другари по кораб отказали да слушат хората от величественото и обширно здание, които сочели презрително с пръст23. Те знаели, че е далеч по-добре да следваш Създателя отколкото тълпата.
Апостол Павел може би описва нашите дни, когато казва на Тимотей, че „някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословие“24. Днес има много „празнословие“, което се шири по света. Това е общуването на хората във величественото и обширно здание25. То често се появява под формата на рационално оправдаване на нечестието или неговото проявление, когато хората увеличават скоростта в погрешната посока. Понякога идва от тези, които не са платили цената, за да „извадят всичко на масата“ и предпочитат да следват естествения човек вместо пророка.
За щастие, ние знаем как приключват нещата за верните. Когато „изваждаме всичко на масата“, ние имаме всеобхватната гаранция, че „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“26. Старейшина Нийл А. Максуел казва: „Не се страхувайте, просто живейте праведно“27.
Моят тъст преподаваше в Университета Бригъм Йънг и обичаше отбора по американски футбол, но не можеше да гледа техни мачове, защото се притесняваше за резултата. Тогава се случи нещо прекрасно, измислиха видео рекордера, което му позволяваше да записва срещите. Ако неговият отбор печелеше, той щеше да гледа записа със съвършена увереност, абсолютно сигурен в изхода на двубоя! Ако те биваха несправедливо наказвани, контузвани или изглеждаше, че ще загубят в последната минута, той не се притесняваше, защото знаеше, че ще спечелят. Може да се каже, че той имаше „съвършена светла надежда“!28
Така е и с нас. Когато сме верни, можем да имаме същата сигурност, че накрая нещата ще се наредят. Господните обещания са сигурни. Това не означава, че в този земен университет ще бъде лесно или без много сълзи, но както Павел пише: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“29.
Братя и сестри, няма как да съгрешим утре. Нека коригираме курса, ако се налага, и да гледаме напред с голяма надежда и вяра. Нека „стоим изправени отвътре“, бидейки неустрашими, „изваждайки всичко на масата“. Нека бъдем чисти и смели в това да защитаваме плана на нашия Небесен Отец и мисията на Неговия Син, нашия Спасител. Давам ви моето свидетелство, че нашият Отец е жив, че Исус е Христос, както и за реалността на великия план за щастие. Моля се най-избраните Господни благословии да бъдат ваши и правя това в името на Исус Христос, амин.