Тъй че светлината ни да може да бъде знаме за народите

Преди години, докато служех като учител в Семинара, чух как един от колегите кани учениците си да помислят върху следния въпрос: Ако бяхте живели по времето на Спасителя, защо мислите, че щяхте да Го следвате като Негови ученици? Те стигнаха до извода, че онези, които следват Спасителя в наши дни и се стремят да бъдат Негови ученици, вероятно биха Го следвали и тогава.

Оттогава размишлявам над този въпрос и тяхното заключение. Често се чудя как бих се чувствал да слушам самия Спасител, докато казва следното в Проповедта на планината:

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са вкъщи.

Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14–16).

Можете ли да си представите какво би било чувството да чувате гласа на Спасителя? Всъщност не е необходимо да си го представяме. За нас да чуваме гласа Господен се е превърнало в постоянно преживяване, защото когато чуваме гласа на Неговите служители, все едно чуваме Неговия глас.

Подобно на посланието в Проповедта на планината, през 1838 г. чрез Пророка Джозеф Смит Господ заявява следното:

„Защото тъй ще се нарича Моята църква през последните дни, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Наистина казвам на всички вас: Станете и заблестете, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите“ (У. и З. 115:4–5).

Нашите дни са толкова забележителни, че дори са били показани във видение на пророк Исайя, който също вижда и пророкува за деня на Възстановяването на Църквата на Исус Христос и за нейната цел, казвайки: „И ще издигне знаме за народите и ще събере изгонените на Израил, и ще събере в едно разпръснатите на Юдея от четирите краища на земята“ (Исайя 11:12).

В контекста на Писанията, знамето е символ, около който хората се събират в единството на обща цел. В древни времена знамето е обединявало войниците по време на битка. Символично казано, Книгата на Мормон и възстановената Църква на Исус Христос са знаме за всички народи. (Вж. Ръководство към Писанията, „Знаме“, scriptures.lds.org.)

Без съмнение, едно от големите знамена в тези последни дни е тази великолепна обща конференция, по време на която непрестанно се провъзгласяват великото дело и плана на нашия Небесен Отец „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39).

Постоянното провеждане на общи конференции е едно от категоричните свидетелства за факта, че ние като светии от последните дни „вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“ (Символът на вярата 1:9).

Тогава какво е разкрил Господ чрез президент Томас С. Монсън, което е необходимо да продължаваме да правим, за да може нашата светлина да бъде знаме за народите? Кои са някои от важните неща за вършене в този изключителен момент от изграждането на Сион и събирането на Израил?

Господ винаги ни е изявявал Своята воля „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“ (2 Нефи 28:30). Ето защо не трябва да се изненадваме от неща, които изглеждат маловажни, поради своята простота и повторение, понеже Господ вече ни е посъветвал, казвайки ни: „Благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото те ще се научат на мъдрост; защото на онзи, който приема, ще дам повече“ (2 Нефи 28:30).

Свидетелствам, че като учим „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“ и се вслушваме в съветите на нашите ръководители, ще имаме масло в лампите си, което ще ни дава възможности да излъчваме светлина в живота на другите, както ни е заповядал Господ.

Макар да има много неща, които можем да правим, за да бъдем светлина и знаме за околните, бих искал да се спра на три: освещаването на Господния ден, ускоряването на делото на спасение от двете страни на завесата и преподаването като Спасителя.

Светлината, за която говорим, идва от отдадеността, с която освещаваме Господния ден, както в Църквата, така и у дома; това е светлината, която расте, докато се пазим неопетнени от света; това е светлината, идваща от принасяне в жертва на свещенодействията ни в Неговия свят ден и от поклонението на Всевишния, като всичко това ни дава възможност винаги да имаме Неговия Дух с нас. Това е светлината, която нараства и става видима, когато се връщаме у дома с чувството на опрощение, за което президент Хенри Б. Айринг спомена на общата конференция миналия октомври, казвайки: „От всички изброени благословии, най-голямата до тук е чувството на опрощение, което можем да усетим с вземането на причастието. Ще чувстваме повече обич и признателност към спасителя, Чиято вечна жертва ни позволи да бъдем пречистени от греха“ („Благодарност в Господния ден“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 100).

Като освещаваме Господния ден и вземаме от причастието, ние не само биваме пречиствани, но и светлината ни става по-ярка.

Нашата светлина също нараства, когато посвещаваме и отделяме време за намиране на имена на наши предци, когато носим тези имена в храма и когато учим семействата си и другите хора да правят същото.

Със строежа на все повече Господни храмове храмовата работа и работата по семейна история, която споделяме със светии от двете страни на завесата, напредва повече от когато и да е било. Сега, след като в храмовете са отделени специални часове, предвидени за семейства, идващи със собствени картончета с имена, жена ми и аз имахме приятни преживявания, докато служехме в храма заедно с нашите деца и внуци.

Когато намираме и носим имена в храма и учим другите как да правят това, нашата светлина, заедно с тяхната, сияе като знаме.

Да се учим да преподаваме като Спасителя е друг начин да се вдигаме и да блестим. Радвам се заедно с всеки, който се учи как да преподава като Спасителя. Позволете ми да прочета от корицата на новото ръководство за преподаване: „Целта на всеки преподавател на Евангелието – всеки родител, всеки официално призован учител, всеки домашен учител и посещаваща учителка, както и на всеки последовател на Христос – е да проповядва истинското учение на Евангелието чрез Духа, за да помогне на Божиите чеда да изграждат своята вяра в Спасителя и да стават по-подобни на Него“ (Да преподаваме като Спасителя , 2016 г.).

Вече хиляди от нашите верни учители издигат светлината си, като се учат как да преподават като Спасителя. В този смисъл новите събрания на съвета на учителите са начин да се вдигаме и да блестим, докато учениците се събират около знамето на учението на Христос, понеже „ключът за преподаване като Спасителя е да живее(м) по начина, по който Спасителят живял“ (Да преподаваме като спасителя, с. 4).

Докато всички ние преподаваме и се учим както Той би го правил и ставаме по-подобни на Него, светлината ни ще свети по-ярко, няма да може да бъде скрита и ще се превръща в знаме за онези, които търсят светлината на Спасителя.

Мои скъпи братя и сестри, не следва и не трябва да крием своята светлина. Нашият Спасител ни заповядва да позволяваме на светлината ни да свети като град на хълм или като светлина от светилник. Когато правим това, ние прославяме нашия Небесен Отец. Евангелието на Спасителя и Неговата възстановена Църква ни дават много възможности нашата светлина да бъде част от великото знаме за народите.

Свидетелствам, че Исус Христос е светлината, която трябва да отразяваме, в името на Исус Христос, амин.