Каквото ви каже, направете

Спасителят извършва първото Си записано чудо на една сватба в Кана Галилейска. Там са също Неговата майка Мария и учениците Му. Мария явно чувства известна отговорност за успеха на угощението. По време на празненството възниква проблем – на домакините на сватбата им свършва виното. Мария е притеснена и отива при Исус. Те говорят за кратко, после Мария се обръща към слугите и казва:

„Каквото ви каже, направете.

А там имаше шест каменни делви. … (Тези делви не се използват за съхранение на питейна вода, а за церемониални измивания съгласно закона на Моисей.)

Исус каза (на слугите): Напълнете делвите с вода. И ги напълниха догоре.

Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

(После) настойникът на угощението вкуси от водата, превърната на вино“ и изразява изненада, че най-доброто вино е поднесено толкова късно на угощението¹.

Обикновено си спомняме това събитие, защото превръщането на водата във вино е едно от проявленията на Божията сила – едно чудо. Това е важно послание, но в разказа на Йоан има още едно важно послание. Мария е „скъпоценен и избран съсъд“,² призована от Бог да роди, отхрани и отгледа Божия Син. Тя знае за Него повече от който и да е на земята. Тя знае истината за чудодейното Му раждане. Тя знае, че Той е без грях и че „не говореше като другите хора, нито можеха да Го поучават, защото Той нямаше нужда да бъде поучаван от никой човек“³. Мария познава изключителната Му способност да решава проблеми, включително лични такива, като осигуряването на вино за сватбено угощение. Тя чувства непоклатима увереност в Него и в Неговата божествена сила. В нейното просто, директно указание към слугите няма уговорки, няма условия, няма ограничения: „Каквото ви каже, направете“.

Мария е млада жена, когато ангелът Гавриил се явява пред нея. Първоначално тя се смущава да бъде наречена „благодатна“ и „благословена… измежду жените… и размишляваше какъв ли ще е този поздрав“. Гавриил я уверява, че няма за какво да се бои, новината, която ѝ носи, е добра. Тя ще „зачене в утробата си… Син на Всевишния“ и „ще роди син, … (който) ще царува над Якововия дом до века“.

Мария се учудва на глас: „Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?“

Ангелът обяснява, но само накратко, потвърждавайки ѝ, че „за Бога няма нищо невъзможно“.

Мария смирено отговаря, че ще направи това, което поиска Бог, без да изисква да узнае подробностите, въпреки че несъмнено има безброй въпроси относно последствията на това в нейния живот. Тя посвещава себе си без да разбира точно защо Той иска това от нея или как ще се получат нещата. Приема безусловно Божието слово и то предварително,⁴ с малко познание за това, което предстои. Просто уповавайки се на Бог, Мария казва: „Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи“⁵.

Когато вземем решението да вършим „каквото и да (ни) каже (Бог)“, ние обещаваме искрено да съгласуваме нашето всекидневно поведение с Божията воля. Такива обикновени действия, като това да изучаваме Писанията ежедневно, да постим редовно и да се молим с искрено намерение, водят до увеличаване на духовната ни способност да отговаряме на изискванията на смъртността. Във времето, обикновените навици, породени от убеждение, водят до чудотворни резултати. Те превръщат вярата ни от нещо малко в нещо с огромна сила за добро в живота ни. Тогава, когато в живота ни идват проблеми, тази вкорененост в Христос осигурява непоклатимост за душите ни. Бог укрепва слабостите ни, увеличава радостта ни и прави „всичко (да) съдейства за (наше) добро“⁶.

Преди няколко години говорих с един млад епископ, който прекарва часове всяка седмица в интервюта с членове на района си. Той забеляза нещо удивително. Проблемите, с които се сблъскват членовете на неговия район, казва той, са същите като на членовете на Църквата навсякъде – проблеми като как да създадат щастливо семейство, затруднения с балансирането на работа, семейство и църковни задължения; проблеми със Словото на мъдростта, намиране на работа, порнография или получаване на мир относно позиция на Църквата или въпрос от историята, който не разбират.

Неговият съвет към членовете на района често включва завръщане към обикновените начини да упражняваме вярата си, като изучаване на Книгата на Мормон, – както президент Томас С. Монсън ни посъветва да направим – плащане на десятък и отдадена служба в Църквата. Често обаче реакцията им към такива съвети е скептична: „Не съм съгласен с теб, епископе. Всички ние знаем, че това са добри неща. Говорим за тези неща непрекъснато в Църквата. Но не съм сигурен, че ме разбираш. Каква връзка има извършването на което и да е от тези неща с моите проблеми?“

Хубав въпрос. С времето двамата с този млад епископ сме забелязали, че онези, които съзнателно вършат „малки и прости“ неща⁷ – подчинявайки се по привидно малки начини – са благославяни с вяра и сила, които надвишават многократно реалните действия на подчинение и, всъщност, може да изглеждат съвсем несвързани с тях. Може да изглежда трудно да се направи връзка между основните ежедневни действия на подчинение и решенията на големите сложни проблеми, с които се сблъскваме. Но те наистина са свързани. От личен опит знам, че правилното изпълнение на малките, породени от вяра, ежедневни навици е най-добрият начин да укрепваме себе си против житейските трудности, каквито и да са те. Малките породени от вяра действия, дори и когато изглеждат незначителни или изцяло несвързани с конкретните проблеми, които ни терзаят, ни благославят във всичко, което вършим.

Помислете си за Нееман, който бил „военачалникът на сирийския цар“ и „човек велик и почитан“, но бил болен от проказа. Една слугиня му разказва за един пророк на Израил, който може да изцели Нееман и така той отпътува, придружен от слуги, войници и дарове за Израил, като накрая пристига в дома на Елисей. Слугата на Елисей, не самият Елисей, уведомява Нееман, че Господната заповед е „иди, окъпи се седем пъти в (река) Йордан“. Едно просто действие. Вероятно простата рецепта се струва на могъщия войн толкова нелогична, елементарна или под достойнството му, че той намира самото предложение за обидно. Най-малкото, указанията на Елисей се струват нелогични на Нееман, така че той „се разгневи и си отиде“.

Но слугите на Нееман внимателно се обръщат към него и отбелязват, че той би направил „нещо голямо“, ако Елисей го бе поискал от него. Те отбелязват, че тъй като от него се иска да изпълни само една малка задача, не трябва ли да я изпълни, дори и да не разбира защо. Нееман преосмисля реакцията си и вероятно скептично, но покорно „слезе и се потопи седем пъти в Йордан“ и по чудо бива очистен⁸.

Някои награди за подчинението наистина идват бързо, други идват чак след като бъдем изпитани. В Скъпоценен бисер четем за неуморното усърдие на Адам при спазването на заповедта да принася жертви. Когато ангелът пита Адам защо принася жертви, той отговаря: „Не знам, обаче Господ ми заповяда“. Ангелът обяснява, че неговите жертви са „едно подобие на жертвата на Единородния на Отца“. Но това обяснение е дадено само след като Адам в продължение на „много дни“ проявява отдадеността си да се подчинява на Господ, без да знае защо е трябвало да принася тези жертви⁹.

Бог винаги ще ни благославя за постоянното ни подчинение на Неговото Евангелие и преданост на Неговата Църква, но рядко ще ни показва предварително Своето разписание за получаване на тези благословии. Той не ни показва от началото цялата картина. Ето тук е мястото на вярата, надеждата и упованието в Господ.

Бог ни моли са останем с Него – да се уповаваме на Него и да Го следваме. Той ни умолява да не „оспорва(ме) за това, че не вижда(ме)“. Той ни предупреждава, че не трябва да очакваме от небесата лесни отговори или бързи решения. Нещата се получават, когато сме непоклатими през изпитанието на вярата ни, независимо колко трудно за понасяне може да е това изпитание или колко бавно може да дойде отговорът¹⁰. Не говоря за „сляпо подчинение“,¹¹ а за съзнателна увереност в съвършената любов и съвършеният избран от Господ момент.

Изпитанието на нашата вяра винаги ще включва това да оставаме предани на простите, ежедневни породени от вяра действия. Тогава и само тогава Той ни обещава, че ще получим божествения отговор, за който копнеем. Само след като сме доказали готовността си да вършим това, което моли Той, без да изискваме да узнаем кога, как и защо, ще „пожъне(м) наградите за вярата си и усърдието си, търпението и дълготърпението си“¹². Истинското подчинение приема Божиите заповеди безусловно и предварително¹³.

Всеки ден, съзнателно или не, ние всички избираме „на кого да служи(м)“¹⁴. Ние показваме решението си да служим на Господ, като с вяра се занимаваме с ежедневни действия на отдаденост. Господ ни обещава, че ще насочва пътеките ни,¹⁵ но за да Го прави, ние трябва да вървим с увереността, че Той знае пътя, защото Той е „пътят“¹⁶. Трябва да напълним нашите кани с вода до ръба. Когато се уповаваме на Него и Го следваме, животът ни се променя като водата във вино. Ние ставаме нещо повече и по-добро от това, което иначе бихме могли да бъдем. Уповавайте се на Господ и „каквото ви каже, направете“. В името на Исус Христос, амин.