Скъпоценните и твърде големи обещания

Великият план на щастие на нашия Небесен Отец включва ученията, обредите, заветите и скъпоценните и твърде големи обещания, чрез които можем да станем участници в божественото естество. Неговият план определя нашата вечна същност и пътя, който трябва да следваме, за да се учим, променяме, израстваме и в крайна сметка да живеем с Него завинаги.

Както е обяснено в „Семейството: прокламация към света“

„Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба. …

В доземната действителност духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като техен Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който чедата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот“³.

Бог обещава на Своите чеда, че ако следват правилата на Неговия план и примера на Неговия Възлюбен Син, спазват заповедите и вярно устоят до края, чрез силата на Изкуплението на Спасителя „ще има(т) вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове“⁴. Вечният живот е най-скъпоценното и най-голямото обещание.

Разбираме по-пълно скъпоценните и твърде големи обещания и започваме да ставаме участници в божественото естество, като приемаме призованието на Господ към слава и сила. Както е описано от Петър, изпълняваме това призование, като се стремим да избягваме покварата в света.

Когато бързаме напред, покорявайки се с вяра в Спасителя, тогава, поради Неговото Единение и чрез силата на Светия Дух, настъпва „голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“⁵. Ние биваме „родени отново, да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като (биваме) изкупени от Бога“⁶. „Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“⁷.

Такава цялостна промяна в същността ни обикновено не става бързо или изведнъж. Подобно на Спасителя, ние също „първоначално не получ(аваме) от пълнотата, а получава(ме) благодат след благодат“⁸. „Защото ето, така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото ще се научат на мъдрост“⁹.

Свещеническите обреди и свещените завети имат съществено значение в този продължаващ процес на духовно прераждане, а също така са средствата, чрез които Бог е определил да получаваме Неговите скъпоценни и твърде големи обещания. Когато приемаме обредите достойно и постоянно си спомняме за тях, това отваря канал към небесата, по който силата на божествеността може да се излива в живота ни. Когато с непоклатимост почитаме заветите и винаги си спомняме за тях, това ни дава цел и потвърждава благословиите, както в смъртността, така и във вечността.

Например, в зависимост от нашата вярност, Бог ни обещава постоянното спътничество на третия член на Божеството, именно Светия Дух¹⁰, че чрез Единението на Исус Христос можем да получим и да запазим завинаги опрощение на греховете си¹¹, че можем да получаваме мир в този свят¹², че Спасителят е скъсал връзките на смъртта и победил гроба¹³ и че семействата могат да бъдат заедно за цялата вечност.

Разбираемо е всички скъпоценни и твърде големи обещания, които Небесният Отец предлага на Своите чеда, да не могат да бъдат изброени или описани в пълнота. Обаче, дори непълният списък с обещани благословии, който току-що представих, трябва да кара всеки един от нас да бъде „така удивен“¹⁴ и да „падне и (да) се поклони на Отца“¹⁵ в името на Исус Христос.

Президент Лоренцо Сноу предупреждава: „Ние сме твърде предразположени бързо да забравяме великата цел на живота, причината, поради която нашият Небесен Отец ни е изпратил тук в земния живот, както и святото призование, с което сме били призовани; и затова, вместо да се издигаме над дребните преходни неща,… ние твърде често си позволяваме да се принизяваме до нивото на света, без да черпим от осигурената от Бог помощ, която единствена може да ни прави способни да… преодоляваме (тези преходни неща)“¹⁶.

Господният ден и светият храм са два конкретни източника на божествена помощ, осигурени от Бог, които да ни помагат да се издигаме над нивото и покварата на света. Първоначално може да мислим, че най-важните цели на освещаването на Господния ден и посещаването на храма са свързани, но самостоятелни. Аз обаче вярвам, че тези две цели са съвсем еднакви и действат заедно, за да ни укрепват духовно като отделни хора и в домовете ни.

Лесно можем да бъдем завладени от ежедневните и еднообразни грижи на смъртността. Да спим, да се храним, да се обличаме, да работим, да играем, да правим упражнения и много други обикновени дейности са необходими и важни. Но в крайна сметка, това, в което се превръщаме, се дължи на познанието ни и желанието ни да се учим от Отца, Сина и Светия Дух, а не просто на съвкупността от ежедневните ни стремежи през живота.

Евангелието е много повече от обикновен списък с различни задачи за деня; то по-скоро е великолепен гоблен от истини, „стройно сглобен(и)“²⁶ и вплетени заедно, предназначени да ни помагат да ставаме като нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос, дори участници в божественото естество. Наистина, ние биваме заслепявани, като „гледаме оттатък знака“²⁷, когато тази върховна духовна реалност бива засенчвана от грижите, притесненията и нехайството на света.

Като проявяваме мъдрост и каним Светия Дух за свой водач²⁸, аз ви обещавам, че Той ще ни учи какво е истина. „Благ свидетел за Христос, (Той) душите (ни) (ще) озари“²⁹ с разбиране за небесата, докато се стремим да изпълняваме своята вечна съдба и да ставаме участници в божественото естество.

Свидетелствам, че скъпоценните и твърде големи обещания, свързани с обредите и сключените завети, са сигурни. Господ заявява следното:

„Аз ви давам напътствия как трябва да се държите пред Мен, та това да ви се върне за ваше спасение.

Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание“³⁰.

Свидетелствам, че нашият Небесен Отец живее и е Създателят на плана на спасение. Исус Христос е Неговият Единороден Син, нашият Спасител и Изкупител. Той живее. Свидетелствам, че планът и обещанията на Отца, Единението на Спасителя и спътничеството на Светия Дух правят възможно да имаме „мир в този свят и вечен живот в идния свят“³¹. За тези неща свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.