Книгата на Мормон – силното Божие свидетелство

Книгата на Мормон е не само крайъгълният камък на нашата религия, но може да стане крайъгълният камък и на нашите свидетелства, така че, когато се сблъскваме с изпитания или въпроси без отговор, той да задържа стабилно свидетелствата ни. Тази книга е онази тежест на везната на истината, която надвишава общата тежест на всички твърдения на критиците. Защо? Защото ако е истинна, то Джозеф Смит е пророк и това е възстановената Църква на Исус Христос, независимо от който и да е исторически или друг аргумент, твърдящ противното. Затова критиците се стремят да опровергават Книгата на Мормон, но спънките пред тях са непреодолими, защото тази книга е истинна.

Първо, критиците трябва да обяснят как Джозеф Смит, едно 23-годишно фермерско момче с малко образование, създава книга със стотици уникални имена и места, а също и подробни истории и събития. Съответно, много критици предполагат, че той е творчески гений, който е разчитал на многобройни книги и други местни ресурси, за да създаде историческото съдържание на Книгата на Мормон. Но, противно на тяхното твърдение, няма нито един очевидец, който да е видял Джозеф с някой от тези предполагаеми ресурси преди започването на превода.

Дори ако това твърдение бе вярно, то е съвсем недостатъчно, за да обясни съществуването на Книгата на Мормон. Човек трябва да отговори и на въпроса „По какъв начин Джозеф е прочел всички тези предполагаеми ресурси, отсял е ненужното, запазил е сложните факти като кой къде е бил и кога, и после е диктувал всичко това идеално по памет?“ Защото, когато Джозеф Смит превежда, той няма никакви бележки. Всъщност, съпругата му Ема си спомня: „Той нямаше нито ръкопис, нито книга, от която да чете. … Ако имаше нещо такова, нямаше да успее да го скрие от мен“¹.

Тогава как Джозеф извършва забележителното постижение да издиктува книга от над 500 страници, без каквито и да е бележки? За да го направи, той трябва да е бил не само творчески гений, но и да е имал фотографска памет с невероятен размер. Но, ако това е вярно, защо критиците му не обръщат внимание на този забележителен талант?

Но има още нещо. Тези твърдения са свързани само с историческото съдържание на книгата. Истинските проблеми остават: По какъв начин Джозеф създава книга, която е изпълнена с Духа и откъде е намерил такова дълбоко учение, голяма част от което пояснява или противоречи на християнските вярвания по негово време?

Например, Книгата на Мормон учи, противно на повечето християнски вярвания, че Падението на Адам е положителна стъпка напред. Тя разкрива заветите, сключвани при кръщението, за които не се говори в Библията.

Освен това, някой може да попита: Откъде получава Джозеф силното прозрение, че поради Единението на Христос Той не само може да ни пречисти, но и да ни усъвършенства? Откъде се сдобива с удивителната проповед за вярата в Алма 32? Или проповедта на цар Вениамин за Единението на Спасителя, вероятно най-забележителната проповед по тази тема във всички Писания? Или алегорията за маслиновото дърво с цялата ѝ сложност и доктринално богатство? Когато чета тази алегория, ми се налага да чертая схема, за да следя сложността ѝ. Сега трябва ли да вярваме, че Джозеф Смит е издиктувал тези проповеди просто така, без да има никакви бележки?

Противно на това заключение, Божията намеса е из цялата Книга на Мормон, за което са доказателство величествените ѝ доктринални истини, особено майсторските проповеди за Единението на Исус Христос.

Ако Джозеф не бе пророк, тогава, за да се обяснят тези и многото други забележителни доктринални прозрения, критиците трябва да твърдят, че той е и теоложки гений. Но, ако това бе така, можем да се запитаме: Защо Джозеф е единственият човек през периода от 1 800 години след служението на Христос, който да създаде толкова разнообразни уникални и поясняващи учения? Отговорът: защото откровение, а не гениалност, е източникът на тази книга.

Но дори и да предположехме, че Джозеф е творчески и теоложки гений с фотографска памет, само тези таланти не са достатъчни, за да го направят умел писател. За да обяснят съществуването на Книгата на Мормон, критиците трябва и да твърдят, че Джозеф е природно надарен писател на възраст 23 г. Иначе, как успява да преплете многобройни имена, места и събития в едно хармонично цяло, без никакви несъответствия? Как сътворява подробните военни стратегии, съчинява красноречиви проповеди и създава фрази, които са подчертавани, наизустявани, цитирани и поставяни на вратите на хладилниците от милиони хора, фрази като например: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“ (Мосия 2:17) или „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25). Това са послания, които имат сила – послания, които живеят, дишат и вдъхновяват. Да се предположи, че Джозеф Смит на 23 годишна възраст притежава уменията, нужни да напише тази монументална творба в единствен ръкопис за приблизително 65 работни дни е просто нереалистично.

Президент Ръсел М. Нелсън, един опитен и умел автор, споделя, че е имал над 40 преработки на една своя скорошна реч за обща конференция. Сега трябва ли да повярваме, че Джозеф Смит със собствени сили е диктувал цялата Книга на Мормон в единствен ръкопис, на който след това са направени основно дребни граматически промени?

Съпругата на Джозеф, Ема, потвърждава невъзможността на това: „Джозеф Смит (като млад мъж) не можеше нито да напише, нито да издиктува смислено и добре написано писмо, какво остава да издиктува книга като Книгата на Мормон“².

И последно, дори и човек да приеме всички по-горни твърдения, колкото и да са съмнителни те, критиците пак имат едно огромно препятствие. Джозеф твърди, че Книгата на Мормон е написана на златни плочи. Това твърдение получава безмилостна критика по негово време, защото „всички“ знаели, че древните истории са били писани на папирус или пергамент, докато един ден, години по-късно, са намерени метални плочи с древни писания. Освен това, критиците твърдят, че използването на цимент, както е описано в Книгата на Мормон, не е в рамките на техническите умения на тези ранни американци, докато един ден са открити циментови структури в древна Америка. По какъв начин критиците обясняват тези и подобните на тях невероятни открития? Изглежда Джозеф трябва да е имал голям късмет с налучкването. Някак си, независимо от всичко, противно на съществуващото научно и академично познание, той познал правилно, когато всички останали грешали.

В крайна сметка, човек може да се зачуди как може да се повярва, че всички тези предполагаеми фактори и сили, изложени от критиците, са се наредили по такъв невероятен начин, че са позволили на Джозеф да напише Книгата на Мормон и така да се създаде една сатанинска измама. Но има ли смисъл от това? Противно на това твърдение, книгата е вдъхновила милиони да отхвърлят Сатана и да живеят по-подобно на Христос.

Макар и да има хора, които избират да повярват на начина на мислене на критиците, за мен това е интелектуална и духовна задънена улица. За да им повярвам, аз трябва да приемам недоказани твърдения едно след друго. Освен това, ще трябва да пренебрегна свидетелството на всеки от единадесетте очевидци³, въпреки че всеки от тях остава предан на свидетелството си до края; ще трябва да отхвърля божественото учение, което изпълва страница след страница на тази свещена книга с върховните ѝ истини; ще трябва да пренебрегна факта, че множества, включително и аз, сме се доближили повече до Бог, като сме чели тази книга, в сравнение с четенето на която и да е друга книга; и най-вече, ще трябва да отрека потвърждаващите нашепвания на Светия Дух. Това ще е в разрез с всичко, за което знам, че е истина.

Един от моите добри и умни приятели напусна за известно време Църквата. Наскоро той ми писа за своето завръщане: „Първоначално исках да ми бъде доказана Книгата на Мормон исторически, географски, лингвистично и културно. Но когато промених насоката си към ученията ѝ за Евангелието на Исус Христос и спасителната Му мисия, започнах да придобивам свидетелство за нейната истинност. Един ден, докато четях Книгата на Мормон в стаята си, аз спрях, коленичих и казах искрена молитва и почувствах ясно, че Небесният Отец нашепва на Духа ми, че Църквата и Книгата на Мормон определено са истинни. Моят три и половина годишен период на повторно проучване на Църквата ме върна изцяло и убедително към нейната истинност“.

Ако човек отделя време, за да чете и размишлява смирено над Книгата на Мормон, както направи моят приятел, и се вслушва в сладките плодове на Духа, той един ден ще получи желаното свидетелство.

Книгата на Мормон е един от Божиите безценни дарове за нас. Тя е и меч, и щит – изпраща Божието слово в битка за сърцата на праведните и служи като главен защитник на истината. Като светии не само имаме привилегията да защитаваме Книгата на Мормон, но и възможността да я използваме активно – да проповядваме със сила божественото ѝ учение и да свидетелстваме за величественото ѝ свидетелство за Исус Христос.

Тържествено свидетелствам, че Книгата на Мормон е преведена чрез дара и силата Божии. Тя е Божието силно свидетелство за божествеността на Исус Христос, пророческото призование на Джозеф Смит и абсолютната истинност на тази Църква. Нека тя да стане крайъгълният камък на нашите свидетелства, за да се казва за нас, както се е казвало за обърнатите във вярата ламанити: те „никога не отпаднаха“ (Алма 23:6). В името на Исус Христос, амин.