Господ води Своята Църква

Скъпи мои братя, които сте носители на Божието свещеничество, тази вечер бих искал да говоря за прекрасния начин, по който Господ ръководи царството Си на земята. Вече знаете основните учения. Моля се Светият Дух да ви ги потвърди.

Първо, Исус Христос е Глава на Църквата по цялата земя.

Второ, Той води Своята Църква днес, като говори на мъже, призовани за пророци, и прави това чрез откровение.

Трето, Той е давал откровение на пророците Си назад в историята, все още го прави и ще продължи да го прави.

Четвърто, Той дава потвърждаващо откровение на онези, които служат под ръководството на Неговите пророци.

От тези основни неща осъзнаваме, че Господното ръководство на Неговата Църква изисква голяма и постоянна вяра от всички, които Му служат на земята.

Например, изисква се вяра, че възкресеният Господ се грижи за ежедневните подробности в Неговото царство. Изисква се вяра, за да се повярва, че Той призовава несъвършени хора на отговорни позиции. Изисква се вяра, за да се повярва, че Той познава съвършено хората, които призовава, техните умения и потенциал и така не греши при призованията Си.

При някои в тази публика това може да буди усмивка или недоверие – както в онези, които считат, че призованието им за служба вероятно е грешка, така и в онези, които си представят някого, когото познават и считат за неподходящ за заеманото от него място в Господното царство. Съветът ми и към двете групи е да не прибързват с такива преценки, докато не успеят по-добре да видят това, което вижда Господ. Вместо това, преценката, която трябва да правите е, че вие имате способността да получавате откровение и да действате безстрашно според него.

За това се изисква вяра. Нужна е дори още по-силна вяра, за да се повярва, че Господ е призовал несъвършени служители, които да ви водят. Целта ми тази вечер е да укрепя вярата ви, че Бог ви насочва в службата ви към Него. И по-важното, надявам се, че ще укрепя вярата ви, че Господ вдъхновява несъвършените хора, които Той е призовал да бъдат ваши ръководители.

Първоначално може да си мислите, че такава вяра не е важна за успеха на Господната Църква и царство. Обаче може да откриете, независимо къде сте във веригата на свещеническата служба, от Господен пророк до нов носител на Аароновото свещеничество, че вярата е от съществено значение.

Да започнем с това какво означава вярата за един президент на кворум на учителите или дяконите. Важно е той да има вяра, че Господ го е призовал лично, познавайки слабостите и силните страни на този учител. Той трябва да има вяра, че мъжът, който е отправил това призование, е получил вдъхновение чрез Духа Господен. Неговите съветници и членовете на неговия кворум трябва да имат същата вяра, за да го следват с безстрашна увереност.

Видях такава увереност, когато едно неделно утро едно момче седна с президентството на неговия кворум на дяконите. Той бе новопризованият им секретар. Това младо президентство се съветваше заедно. Те говориха за няколко начина, по които могат да изпълнят молбата на епископа да върнат едно неактивно момче отново на църква. След молитва и обсъждане определиха секретарят да отиде до дома на момчето, което никога не бе идвало на събрание и да го покани.

Секретарят не познаваше момчето, но знаеше, че един от родителите на момчето бе неактивен, а другият не беше член и нямаше приятелско отношение. Секретарят изпитваше безпокойство, но не и страх. Той знаеше, че Божият пророк е помолил носителите на свещеничеството да връщат изгубените овце. И бе чул молитвата на президентството си. Чу как те постигнаха съгласие за името на момчето, което да бъде спасено, и за това да отиде той.

Гледах, когато секретарят отиде по улицата към дома на неактивното момче. Той вървеше бавно, все едно приближава голяма опасност. Но след половин час се върна по улицата с момчето, усмихващ се щастливо. Не знам дали той го знаеше тогава, но бе отишъл с вяра, че изпълнява Господно поръчение. Тази вяра остана с него и той израстна през годините като мисионер, баща, ръководител на младите мъже и епископ.

Нека поговорим за това какво означава подобен вид вяра за един епископ. Понякога бива призован епископ, който да служи на хора, които го познават добре. Членовете на района знаят нещо за неговите човешки слабости и духовни силни страни, и знаят, че и други в района биха могли да са призовани – други, които изглеждат по-добре образовани, по-опитни, по-приятни или дори по-привлекателни.

Тези членове трябва да знаят, че призованието да служи като епископ е дошло от Господ, чрез откровение. Без тяхната вяра, епископът, който е призован от Бог, ще има повече затруднения да получава откровението, от което се нуждае, за да им помага. Той няма да има успех без вярата на членовете, която да го подкрепя.

За щастие, валидно е и обратното. Помислете си за Господния служител цар Вениамин, който води хората към покаяние. Сърцата на хората се смекчават от тяхната вяра, че той е призован от Бог, независимо от човешките му слабости и че думите му идват от Бог. Помните какво казват те: „да, вярваме на всичките слова, които си ни казал; … ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“ (Мосия 5:2).

За да може един ръководител да има успех в Господното дело, доверието на хората, че той е призован от Бог, трябва да надделява над мнението им за неговите недостатъци и смъртни слабости. Помните как цар Вениамин обяснява ръководната си роля:

„Не ви заповядах да възлезете тука, за да се страхувате от мене, или да мислите, че аз, сам по себе си, съм нещо повече от един смъртен човек.

Но аз съм като вас самите, изложен на всякакъв вид телесни и духовни немощи; все пак аз бях избран от този народ и посветен от баща ми, и ръката Господна ми позволи да бъда управител и цар на този народ; и бях пазен и съхраняван от Неговата несравнима сила, за да ви служа с цялата си мощ, ум и сила, с които Господ ме е надарил“ (Мосия 2:10–11).

Вашият ръководител в Господната Църква може да ви изглежда слаб и несъвършен или може да ви изглежда силен и вдъхновен. Всъщност, всеки ръководител е смес от тези качества и много повече. Това, което помага на Господните служители, които са призовани да ни водят, е когато можем да ги виждаме по начин, по който Господ ги е видял, когато ги е призовал.

Господ вижда съвършено служителите Си. Той вижда техния потенциал и бъдещето им. И знае как самата им същност може да бъде променена. Той знае как могат да бъдат променяни чрез преживяванията им с хората, които ще водят.

Възможно е да сте изпитали как силата ви се увеличава, благодарение на хората, на които сте призовани да служите. Веднъж бях призован за епископ на несемейни младежи. Не съм сигурен дали Господните цели бяха повече свързани с промените, които можех да Му помогна да направи в тях, или промените, които Той знаеше, че те ще извършат в мен.

До известна степен, която не разбирам, повечето от тези млади хора в района действаха все едно бях призован от Бог специално за тях. Те виждаха моите слабости, но ги пренебрегваха.

Помня един млад мъж, който помоли за съвет при избора си на образование. Той беше втора година студент в един много добър университет. Седмица след като му дадох съвет, той се обади за среща с мен.

Когато дойде в офиса, ме изненада, като ме попита: „Епископе, може ли да се помолим преди да говорим? И може ли да коленичим? Може ли аз да се моля?“

Молбите му ме изненадаха. Но молитвата му ме изненада още повече. Тя бе нещо подобно на: „Небесни Отче, знаеш, че епископ Айринг ми даде съвет миналата седмица и той не свърши работа. Моля те, вдъхнови го да знае какво да правя сега“.

Може да се усмихвате на това, но аз не го направих. Той вече знаеше какво иска Господ от него. Но той почете сана на епископ в Господната Църква и вероятно искаше да имам шанса да придобия повече увереност, за да получавам откровение в това призование.

Получи се. Веднага, като се изправихме и седнахме, получих откровение. Казах му какво чувствах, че Господ иска от него. Той тогава бе само на 18 години, но бе духовно зрял.

Той вече знаеше, че няма нужда да отиде при епископа си за такъв проблем. Но беше се научил да подкрепя Господния служител дори в земната му слабост. След време той стана президент на кол. Той отнесе със себе си урока, който научихме заедно: ако човек има вяра, че Господ води Своята Църква чрез откровение към несъвършените Си служители, които призовава, Господ ще отваря небесните отвори за тях, както и за вас.

От това преживяване си взех поука, че вярата на хората, на които служим, понякога повече от собствената ни вяра, ни носи откровение в службата към Господ.

Имаше и друга поука за мен. Ако това момче ме бе обвинило за това, че не успях да му дам добър съвет първия път, то никога нямаше да се върне да ме пита отново. И така, като избра да не ме обвини, той получи потвърждението, което желаеше.

Имаше и друга поука от това преживяване, която ми бе от полза. Доколкото знам, той никога не каза на друг в района, че не му бях дал добър съвет от първия път. Ако го беше направил, това можеше да намали вярата на другите в района да се уповават на вдъхновението на епископа.

Старая се да не обвинявам Господните служители или да говоря за техните очевидни слабости. И се опитвам да уча на това децата си чрез своя пример. Президент Джеймс Е. Фауст сподели едно мото, което се опитвам да направя и мое. Препоръчвам ви го:

„Трябва… да подкрепяме и поддържаме нашите местни ръководители, защото те… са били „призовани и избрани“. Всеки член на тази Църква може да получава съвет от епископа или президента на клон, президента на кола и на мисията, и от президента на Църквата и неговите помощници. Никой от тези братя не е поискал своето призование. Никой не е съвършен. И все пак те са служители на Господ, призовани от Него чрез онези, които имат право на вдъхновение. Онези, които са призовани, подкрепени и отделени, са определени за нашата подкрепа.

… Неуважението към свещеническите ръководители е причина мнозина да преминат през духовно отслабване и падение. Трябва да прощаваме всяка уловена несъвършеност, грешка или недостатък на хората, призовани да председателстват над нас, и да подкрепяме сана, който имат“ („Призован и избран“, Лиахона, ноем. 2005 г., с. 54–55).

Следването на това напътствие благославя Божиите служители при всички условия.

В ранните дни на Господната Църква ръководителите, близки до Пророка Джозеф Смит, започват да говорят за недостатъците му. Независимо от всичко, което виждат или знаят за положението му пред Господ, техният дух на критикуване и завист плъзва като напаст. Един от Дванадесетте ни дава еталона за вяра и преданост, които трябва да имаме, ако желаем да служим в Господното царство.

Ето думите му: „Няколко старейшини свикват събрание в храма за всички, които считат Джозеф Смит за паднал пророк. Те възнамеряват да назначат Дейвид Уитмър за нов ръководител на Църквата. … След като изслушва аргументите против Пророка, Бригъм Йънг се изправя и свидетелства: „Джозеф бе пророк и аз го знаех, а те може да го отричат и оплюват колкото си искат, но не могат да унищожат назначението му за Божий пророк; могат само да унищожат собствената си власт, да отрежат това, което ги свързва с Пророка и с Бог и самите те да потънат в ада“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual (Наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), 2-ро изд., с. 174; вж. също Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young (1997 г.), с. 79).

Съществува една нишка, която ни свързва с Господ в службата ни. Тя започва където и да сме призовани да служим в царството, продължава през онези, които са призовани да председателстват над нас в свещеничеството и стига до пророка, който е свързан с Господ. Изисква се вяра и смирение, за да служим на мястото, на което сме призовани, да се уповаваме, че Господ ни е призовал, а също и онези, които председателстват над нас, а също и да ги подкрепяме с пълна вяра.

Ще има случаи, както е имало в Къртлъндските дни, когато ще се нуждаем от вярата и почтеността на Бригъм Йънг, за да останем на мястото, на което Господ ни е призовал, предани на Неговия пророк и на ръководителите, които Той е поставил.

Тържествено, но и радостно ви свидетелствам, че Господ Исус Христос е начело. Той ръководи Своята Църква и служителите Си. Свидетелствам, че Томас С. Монсън е единственият мъж, който в момента притежава и упражнява всички ключове на святото свещеничество на земята. И се моля небесните благословии да бъдат давани на всички смирени служители, които служат с такава готовност и толкова добре във водената лично от Него възстановена Църква на Исус Христос. Свидетелствам, че Джозеф Смит е видял Бог Отец и Исус Христос. Те са му говорили. Ключовете на свещеничеството са били възстановени, за да бъдат благославяни всички чеда на Небесния Отец. Ние имаме мисията да служим на мястото си в Господната кауза, това се очаква от нас. В името на Исус Христос, амин.