Да бъдем с членовете и да ги подсилваме

Перифразирам Ралф Уолдо Емерсън: „Най-паметните моменти в живота са тези, при които чувстваме прилив на откровение“¹. Президент Нелсън, не знам, колко още прилива можем да поемем този уикенд. Някои от нас имат слаби сърца. Но като се замисля, вие и за това можете да се погрижите. Какъв пророк!

В духа на удивителните слова и свидетелства на президент Нелсън тази сутрин, давам своето собствено свидетелство, че тези промени са пример за откровението, което е ръководило тази Църква от началото. Има и още доказателства, че Господ ускорява Своето дело в този момент².

Информирам всички, които нямат търпение да научат подробностите на тези въпроси, че веднага след приключването на тази сесия от конференцията, ще бъде изпратено писмо от Първото президентство на всеки член на Църквата, за когото разполагаме с имейл адрес. Документ от седем страници с въпроси и отговори ще бъде приложен за всички ръководители на свещеничеството и помощните организации. Освен това, тези материали ще се публикуват на ministering.lds.org. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите“³.

Сега, да пристъпим към даденото от президент Ръсел М. Нелсън прекрасно задание към мен и сестра Джийн Б. Бингъм. Братя и сестри, с развитието в делото на кворумите и помощните организации, следва, че ние също трябва да се развиваме в личен план – да се издигаме над механичното, повтарящо се и лишено от чувства поведение до истинското ученичество, което ни показва Спасителят към края на Своето земно служение. Докато се подготвя да напусне Своята все още невинна и донякъде объркана малка група от последователи, Той не им дава списък с няколко административни стъпки, които да предприемат, или купчина отчети за попълване в три екземпляра. Не, Той обобщава тяхната задача в една основна заповед, като казва: „Да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих. … По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“⁴.

Радваме се, че, опитвайки се да ни доближи до този идеал от Евангелието, новосъобщеното понятие за служение в свещеничеството и Обществото за взаимопомощ ще включва, редом с други неща, следните елементи, някои от които Обществото за взаимопомощ вече прилага с удивителен успех⁵.

• Вече няма да използваме термини, свързани с домашното обучение и обучение при посещение. От части това се дължи както на факта, че служението ще се извършва извън домашната обстановка, така и защото осъществяването на контакт няма да се свързва с преподаването на подготвен урок, въпреки че определено може да се споделя такъв, ако това е необходимо. Главната цел в идеята за това служение е като тази на хората по времето на Алма – да „(бдят) над людете си и (да) ги подхранв(ат) с неща, принадлежащи на праведността“⁶.

• Когато е възможно, ще продължаваме да посещаваме домовете, но местните обстоятелства като голям брой членове, далечните разстояния, личната безопасност и други трудни условия може да ни попречат ежемесечно да посещаваме всеки дом. Както посъветва Първото президентство преди години, вършете най-доброто, което можете⁷. В допълнение на направения график за действителни посещения, календарът ви може да бъде допълнен от телефонни и видео обаждания, писмени бележки, съобщения, имейли, разговори по време на събрания в Църквата, общи проекти за служба, социални дейности, както и множеството възможности в света на социалните медии. Въпреки това, трябва да наблегна, че този нов подход при осъществяването на служението не включва възмутителното твърдение, което видях на един автомобилен стикер. Там беше написано: „Щом надуя клаксона, считайте се за посетени“. Моля ви, моля ви, братя (сестрите никога не биха направили това – говоря на братята в Църквата), с тези промени целим да полагаме повече грижи, а не по-малко.

• С това ново понятие за основано върху Евангелието служение, чувствам, че започвате да се паникьосвате относно това кое се зачита за свършено в отчетите. Добре, успокойте се, защото няма никакъв отчет – поне не такъв със срок края на месеца и заглавие „На косъм си свърших посещенията“. В това отношение също се опитваме да се развиваме. Единственият отчет, който ще се попълва, е свързан с броя на проведените от ръководители интервюта със служещите двойки в района за тримесечието. Колкото и просто да звучи, приятели, тези интервюта са изключително важни. Без тази информация, няма начин епископът да се осведоми за духовното и материално състояние на своите членове. Помнете: служещите братя представляват епископството и президентството на кворума на старейшините – те не ги заменят. Ключовете на епископа и президента на кворума далеч надхвърлят тази представа за служение.

• Тъй като този отчет е различен от всичко, което преди сте попълвали, нека наблегна, че за нас в Централата на Църквата не е нужно да знаем как, къде или кога общувате с хората, трябва да знаем и ни интересува само, че правите това и че ги благославяте по най-добрия начин.

Братя и сестри, от небесата ни се дава възможност като Църква да изразяваме „чисто и непорочно благочестие пред Бога“⁸ – „да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки“ и „да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение“⁹, като се грижим за вдовиците и сираците, семейните и несемейните, силните и страдащите, подтиснатите и жизнерадостните, щастливите и тъжните – на кратко, всички ние, всеки от нас, защото всички имаме нужда да почувстваме топла прегръдка на приятел и да чуем непоколебимо изявление на вяра. Въпреки това, ви предупреждавам, че новото понятие, новата гъвкавост и по-малкото отчети няма да доведат до никаква разлика в служението ни, ако не погледнем на това като на покана да се грижим един за друг по един изпълнен с решителност, нов и по-свят начин, както каза току-що президент Нелсън. Когато отправяме поглед по-нависоко към това да живеем закона на любовта по-пълно, отдаваме почит към всички тези хора, които дълги години са служили по този начин. Нека споделя скорошен пример за такава отдаденост с надеждата, че повече хора ще разберат значението на Господната заповед да „бъде(м) с (нашите братя и сестри) и да ги подсилва(ме)“¹⁰.

На 14 януари, в неделя, малко след 17:00 ч. моите млади приятели Брет и Кристин Хамблин си говорили в дома им в Темпи, Аризона, след като Брет прекарал деня, служейки в епископството, а Кристин – грижейки се за техните пет деца.

Изведнъж, Кристин, която привидно беше победила рак на гърдата миналата година, загубила съзнание. След обаждане на 911, екип на бърза помощ отчаяно се опитвали да я съживят. Призовавайки и умолявайки Бог, Брет провел още два разговора – първия с майка си, молейки я да помогне с децата, а втория – с домашния си учител, Едуин Потър. Вторият разговор се състоял в следното:

Виждайки, че му се обажда Брет, Едуин казал: „Здрасти, Брет, какво става?“

Брет, повишавайки тон, му отговорил: „Нуждая се от теб тук, сега!“

След малко, неговият свещенически колега пристигнал при него, помагайки му с децата, а след това карайки брат Хамблин до болницата зад линейката, превозваща съпругата му. Там, 40 минути след като Кирстин изгубва съзнание, лекарите обявяват смъртта ѝ.

Докато Брет ридаел, Едуин просто го прегръщал в обятията си и плакал заедно с него в продължение на много много време. След това, оставяйки Брет да скърби с другите събрали се близки, Едуин отишъл до дома на епископа, за да му каже какво се е случило. Чудесният епископ тръгнал веднага за болницата, а Едуин се върнал обратно в дома на семейство Хамблин. Там, заедно със своята съпруга, Шарлът, която също бързо дошла, си играли заедно с петте деца на възраст между 3 и 12 години, които току-що останали без майка. Приготвили им вечеря, изнесли импровизирано музикално изпълнение и ги приготвили за сън.

Брет ми каза по-късно: „Удивителната част от историята не е, че Едуин дойде, когато му се обадих. При спешни случаи винаги има хора, които се отзовават да помогнат. Не, изумителната част в историята е, че той беше човекът, на когото ми дойде наум да се обадя. Имаше други хора около нас. Кристин има брат и сестра на по-малко от пет километра разстояние. Имаме прекрасен епископ, най-прекрасният. Но отношенията между мен и Едуин са такива, че аз инстинктивно почувствах да му се обадя, когато се нуждаех от помощ. Църквата ни осигурява един организиран начин да живеем по-пълно според втората заповед – да обичаме, служим и развиваме взаимоотношенията си с нашите братя и сестри, които ще ни помагат да се приближаваме до Бог“¹¹.

Едуин сподели относно преживяването: „Старейшина Холанд, иронията в цялата ситуация е, че Брет беше нашият домашен учител за по-дълго време отколкото аз съм бил техният. С времето, той ни посещаваше по-скоро като приятел, а не по назначение. Той винаги е бил страхотен пример, въплъщение на това, което трябва да бъде един активно ангажиран носител на свещеничеството. Моята съпруга, нашите момчета – ние не гледаме на него като на човек, чувстващ се задължен да ни носи послание в края на всеки месец; приемаме го като приятел, който живее надолу по улицата, зад ъгъла, и би направил всичко на този свят, за да ни благославя. Радвам се, че успях да се отблагодаря поне мъничко за всичко, което му дължа“¹².

Братя и сестри, присъединявам се към вас, отдавайки признателност към всеки учител в квартала и учител в района (бел. на преводача: предишни наименования за домашен учител), домашен учител и посещаваща учителка, които са обичали и служили така вярно през цялата ни история. Днес се молим всеки мъж и жена – и по-възрастните млади мъже и млади жени –да си тръгнат от тази обща конференция по-дълбоко отдадени на това да се грижат от сърце един за друг и да вършат това, подтиквани единствено от чистата любов Христова. Въпреки всички наши ограничения и несъвършенства, а всички ние срещаме предизвикателства, въпреки всичко нека работим рамо до рамо с Господаря на лозето¹³, като помагаме на Бог, Отеца на всички ни, с тежката задача да се дават отговори на молитви, да се предоставя утеха, да се избърсват сълзи и да се укрепват немощните колене¹⁴. Ако правим това, ние ще бъдем истинските ученици на Христос, които трябва да бъдем. Тази неделя, на Великден, се моля да се обичаме един друг, както Той ни възлюби¹⁵, в името на Исус Христос, амин.