Неговият Дух да бъде с вас

Мои братя и сестри, благодарен съм за възможността да говоря пред вас в Господния ден, на обща конференция на Неговата Църква, на Великден. Благодарен съм на Небесния Отец, че ни е дарил Своя Възлюбен Син, Който дойде по Своя воля на земята, за да стане наш Изкупител. Благодарен съм да знам, че Той извърши Единение за греховете ни и възкръсна. Чувствам се благословен всеки ден да знам, че поради Неговото Единение един ден ще мога да възкръсна, за да живея завинаги в любящо семейство.

Знам тези неща, по единствения начин, по който всеки от нас може да ги знае. Светият Дух ми е потвърждавал тези истини в ума и в сърцето не просто веднъж, а често. Имал съм нужда от тази нестихваща утеха. На всички ни се случват трагедии, в които се нуждаем от увереност от Духа. Изпитах това веднъж, докато аз и баща ми бяхме в една болница. Видяхме как майка ми пое няколко плитки вдишвания и това беше. Погледнахме лицето ѝ – тя се усмихваше от напусналата я болка. След момент на мълчание, баща ми заговори пръв. Той каза: „Едно малко момиче си отиде у дома“.

Каза го тихичко. Явно изпитваше мир. Просто заявяваше известна за него истина. Тихо започна да събира нещата на майка ми. Излезе в коридора на болницата, за да благодари на всяка сестра и лекар, които с дни се бяха грижили за нея.

Баща ми беше съпътстван от Светия Дух в този момент, за да чувства, знае и направи това, което стори тогава. Подобно на мнозина, той беше получил следното обещание: „Да може да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (У. и З. 20:79).

Днес се надявам да увелича желанието ви и способността ви да получавате Светия Дух. Помнете, че той е третият член на Божеството. Отец и Синът са възкресени личности. Светият Дух е личност от Духа. (Вж. У. и З. 130:22.) Вие решавате дали да Го приемате и приветствате в сърцето и ума си.

Условията, при които можем да получаваме тази божествена благословия, са ясни от думите, които се изричат всяка седмица, но в които вероятно не винаги вникват нашите сърца и умове. За да получаваме Духа, който ни е изпратен, ние трябва да „си спомн(яме) винаги“ за Спасителя и да „спазва(ме) Неговите заповеди“ (У. и З. 20:77).

Това време на годината ни помага да си спомняме за жертвата на Спасителя и въздигането Му от гробницата като възкресена личност. В съзнанието на много от нас изплуват картини на тези сцени. Веднъж аз и съпругата ми бяхме застанали пред една гробница в Йерусалим. Мнозина вярват, че това е гробницата, от която излязъл като възкресен и жив Бог разпнатият Спасител.

Изпълненият с почитание екскурзовод ни махна с ръка и каза: „Елате, вижте една празна гробница“.

Ние се наведохме, за да влезем. Видяхме една каменна пейка до стената. Но в ума ми изплува една друга картина, толкова реална, колкото видяното от нас в този ден. Беше образът на Мария, която апостолите оставили до гробницата. Ето какво Духът ми позволи да видя и дори чуя в съзнанието си толкова ясно, все едно бях там:

„А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба,

и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.

И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.

Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.

Исус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.

Исус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“)

Исус ѝ каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:11–17).

Молил съм се да мога отчасти да почувствам това, което Мария чувства до гробницата, както и преживяното от другите двама последователи по пътя към Емаус, докато вървят заедно с възкресения Спасител, смятайки Го за пришълец в Йерусалим:

„Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“ (Лука 24:29–32).

Някои от тези думи бяха повторени по време на събрание за причастие, на което присъствах преди повече от 70 години. По онова време събранията за причастие се провеждаха вечер. Навън беше тъмно. Конгрегацията пееше познатите думи. Бях ги чувал много пъти. Но незаличимият ми спомен е за чувството по време на една от вечерите. То ме доближава до Спасителя. Вероятно, ако цитирам думите, всички ние ще изпитаме това чувство отново:

Много по-скъп от спомена за събитията е споменът за чувството, което Светият Дух поражда в сърцата ни и Неговото нестихващо потвърждаване на истината. Много по-ценни от видяното с очите или спомена за изказаните и прочетени думи са чувствата, съпътстващи тихия глас на Духа. Рядко чувствата ми са били като на пътуващите по пътя за Емаус – като нежно „горене“ в сърцето. По-скоро, чувството се свързва със светлина и тихо уверение.

Дадено ни е безценното обещание, че Светият Дух ще бъде наш спътник, като също разполагаме с истински напътствия как да получаваме този дар. Следните думи се изричат от упълномощения служител на Господ, положил ръце върху главите ни: „Приеми Светия Дух“. В този момент и вие и аз имаме уверението, че Той ще бъде изпратен. Но наше задължение е да избираме да разтваряме сърцата си, за да допускаме служението на Духа през целия ни живот.

Преживяванията на Пророка Джозеф Смит ни дават насоки. Той започва и продължава своето служение, давайки си сметка, че собствената му мъдрост не е достатъчна да знае по кой път да поеме. Той избира да се смири пред Бог.

След това Джозеф решава да пита Бог. Моли се с вяра, че Бог ще отговори. Получава своя отговор, докато е малко момче. Тези послания идват, когато се нуждае от разбиране за начина, по който Бог желае да бъде установена Неговата Църква. Светият Дух го утешава и напътства през целия му живот.

Той се подчинява на вдъхновението, когато е трудно да прави това. Например той получава напътствието да изпрати Дванадесетте в Англия в момент, когато най-много се нуждае от тях. Той ги изпраща.

Приема наставление и утеха от Духа, когато е затворен, а светиите непоносимо измъчвани. Подчинява се и когато върви по пътя към Картидж, въпреки знанието, че се излага на смъртна опасност.

Пророкът Джозеф Смит дава пример на всички нас как да получаваме непрестанни духовни напътствия и утеха чрез Светия Дух.

Първият му избор е да се смирява пред Бог.

Вторият е да се моли с вяра в Господ Исус Христос.

Третият е да изпълнява с точност. Послушанието може да изисква бърза реакция. Може да означава да се подготвяме. Или може да означава да чакаме търпеливо за допълнително вдъхновение.

А четвъртият избор е да се моли да разбира нуждите и да опознава сърцата на другите и как да им помага в името на Господ. Джозеф се моли за изпадналите в беда светии, докато се намира в затвора. Имал съм възможността да наблюдавам Божиите пророци, докато се молят, търсят вдъхновение, получават напътствия и действат според тях.

Виждал съм колко често молитвите им се съсредоточават върху хората, които обичат и на които служат. Тяхната загриженост за другите разтваря сърцата им да получават откровения. Това може да се случва и при вас.

Вдъхновението ще ни помага да служим на другите в името на Господ. Вие сте виждали това да става в живота ви, както и аз в моя. Веднъж, докато съпругата ми преминаваше през огромен стрес в личния си живот, моят епископ ми каза: „Всеки път, когато чуя, че някой от района се нуждае от помощ и отида при тях да помогна, разбирам, че съпругата ви вече е там преди мен. Как го прави?“

Тя е като всички останали велики служители в Господното царство. Те изглежда правят две неща. Великите служители са достойни за почти непрекъснатото спътничество на Светия Дух. Те са заслужили и дара на милосърдието, което е чистата любов Христова. Те са развивали тези дарове, като са ги използвали, за да служат с обич в името на Господ.

Начинът, по който молитвата, вдъхновението и любовта Господни действат съвместно в службата ни, е описан съвършено с думите:

„Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.

Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.

И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки –

Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.

Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.

В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас.

Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично“ (Йоан 14:14–21).

Споделям личното си свидетелство, че в този момент Отец знае за вас, за вашите чувства, както и за духовните и материални нужди на всички около вас. Свидетелствам, че Отец и Синът изпращат Светия Дух на всички, на които е даден дарът на Светия Дух и които молят за тази благословия и се стремят да бъдат достойни за нея. Нито Отец, нито Синът, нито Светият Дух се натрапват в живота ни. Ние сме свободни да избираме. Господ е казал на всички:

„Ето, стоя вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.

Който има ухо, нека слуша какво говори Духът“ (Откровението 3:20–22).

Моля се с цялото си сърце да чувате гласа на Духа, който ви се изпраща толкова щедро. Моля се и винаги да разтваряте сърцата си, за да Го приемате. Ако се молите с истинско намерение и с вяра в Исус Христос за вдъхновение, вие ще Го получавате по Господния начин и в отреденото от Него време. Бог стори това за младия Джозеф Смит. Той прави това днес за нашия жив пророк – президент Ръсел М. Нелсън. Той ви е поставил на пътя на други Божии чеда, за да им служите в Негово име. Знам това, не само от видяното с очите си, но още по-сигурно – от нашепванията на Духа в сърцето ми.

Чувствал съм любовта на Отца и на Неговия Възлюбен Син към всички Божии чеда по света и към Неговите чеда в света на духовете. Чувствал съм утехата и напътствията на Светия Дух. Моля се непрестанно да можете да изпитвате радостта от присъствието на Духа като ваш спътник. В името на Исус Христос, амин.