Вдъхновено служение

Мои възлюбени братя, благодарен съм за привилегията да ви говоря на тази историческа обща конференция. Подкрепихме президент Ръсел М. Нелсън като 17-ия президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тъй като съм имал благословията да работя с него всеки ден, почувствах потвърждение от Духа, че президент Нелсън е призован от Бог да води Господната истинна Църква.

Свидетелствам и че Господ е призовал старейшина Герит У. Гонг и старейшина Юлилис Соарес да служат като членове на Кворума на дванадесетте апостоли. Аз ги обичам и подкрепям. Чрез служението си те ще благославят хора по целия свят и много поколения.

Тази конференция е историческа и поради още една причина. Президент Нелсън обяви една вдъхновена стъпка напред в Господния организиран план за Неговата Църква. Планът включва една нова структура на свещеническите кворуми в районите и коловете, за да може по-добре да изпълняваме свещеническите си задължения. Тези задължения са изцяло свързани със свещеническата ни грижа за чедата на нашия Отец.

Планът на Господ, според който светиите Му се грижат с любов за другите, през годините е работил с различни похвати. В началото в Наву пророкът Джозеф Смит се нуждаел от организиран начин да се грижи за потока от като цяло обеднели нови членове, прииждащи в града. Четири от моите прадядовци и прабаби били сред тях – семействата Айринг, Бениън, Ромни и Смит. Пророкът организирал грижите за тези светии според местоположението им. В Илиноис тези разделения на града били наречени „райони“.

Докато светиите се придвижвали из равнините, грижите им един за друг били организирани по „компании“. Един от прапрадядовците ми (по бащина линия) се връщал от мисията си в днешна Оклахома, когато срещнал по пътя една компания. Той бил толкова слаб от болести, че с колегата си се возел легнал на една малка каручка.

Водачът на компанията изпратил две млади жени да помогнат на хората в тази изпаднала в беда каручка. Една от тях, млада сестра, която станала член в Швейцария, погледнала един от мисионерите и изпитала състрадание. Той бил спасен от тази компания светии. Възстановил се дотолкова, че да върви пеша остатъка от пътя до долината Солт Лейк рамо до рамо с младата си спасителка. Те се влюбили и сключили брак. Той станал моят прапрадядо Хенри Айринг, а тя, моята прапрабаба Мария Бомели Айринг.

Години по-късно, когато хората споменали колко трудно е било преминаването на континента, тя казала: „О не, не беше трудно. Докато вървяхме, през целия път си говорехме за това какво чудо е, че и двамата сме намерили истинното Евангелие на Исус Христос. Беше най-щастливото време, за което имам спомен“.

Оттогава насам Господ е използвал множество начини да помага на светиите си да се грижат едни за други. Сега Той ни е благословил с усилени и сплотени кворуми на ниво район и кол – кворуми, които работят координирано с всички организации на района.

Градските райони, компаниите и усилените кворуми изискват поне две неща, за да имат успех във връзка с намерението на Господ светиите Му да се грижат едни за други по начина, по който Той се грижи за тях. Те имат успех, когато светиите изпитват Христова любов едни към други, а не мислят само за себе си. Писанията я наричат „милосърдие… чистата любов Христова“ (Мороний 7:47). И имат успех, когато Светият Дух насочва грижещия се да узнае кое според Господ е най-добро за човека, на когото се опитва да помогне.

Отново и отново през последните седмици членове на Църквата действаха в мое присъствие, като че бяха очаквали как Господ ще промени подхода си, според обявеното днес. Нека ви дам само два примера. Единият, обикновена реч в събрание за причастие, изнесена от 14 годишен учител в свещеничеството на Аарон, който разбира какво могат да постигнат носителите на свещеничеството в службата си към Господ. Вторият, един носител на свещеничеството на Мелхиседек, който, с помощта на любовта Христова, е вдъхновен да служи на едно семейство.

Първо, позволете ми да ви предам думите на младия мъж, който говореше в събранието за причастие на един район. Бях на това събрание. Опитайте се да си спомните как беше, когато бяхте 14 годишни, и го чуйте как казва повече от това, което се очаква да знае толкова млад мъж:

„Много ми харесва да съм член на кворума на учителите в нашия район, откакто миналата година навърших 14 години. Учителят има всички отговорности на дякон плюс още няколко.

Тъй като някои от нас са учители, а други ще бъдат, и всички в Църквата са благословени от свещеничеството, важно е всички ние да знаем повече за задълженията на учителя.

Първо, Учение и завети 20:53 гласи: „Задължението на учителя е да бди винаги над църквата и да бъде с членовете, и да ги подсилва“.

После, Учение и завети 20:54–55 гласи:

„И да гледа да няма беззаконие в църквата, нито грубост един към друг, нито лъжа, одумване или злословене,

и да гледа църквата да се събира често, и също да гледа всичките членове да вършат задълженията си“.

Младият мъж продължи:

„Господ ни казва, че е наша отговорност не само да се грижим за Църквата, но и за хората в Църквата по начина, който би го правил Христос, защото това е Неговата Църква. Ако се опитваме да спазваме заповедите, да сме мили едни с други, да сме честни, да сме добри приятели и да ни е приятно заедно, Духът ще може да е с нас и ще знаем каква е волята на Небесния Отец за нас. Ако не го правим, не можем да изпълняваме призованието си“.

След това продължи:

„Когато един учител избере да дава правилен пример, като е добър домашен учител, поздравява членовете на Църква, подготвя причастието, помага у дома и е миротворец, той избира да почита свещеничеството си и да изпълнява призованието си.

Да сме добри учители не означава само да сме отговорни, когато сме на църква или на църковни дейности. Апостол Павел учи: „Бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотей 4:12)“.

Тогава младият мъж каза:

„Независимо къде сме или какво правим, можем да бъдем добър пример за праведност по всяко време и навсякъде.

С татко сме домашни учители на семейство Браун¹. Всеки път като отидем там, ми е приятно да си говоря с тях и да ги опознавам. Нещо, което наистина ми харесва в тях, е че винаги като отидем там, те всички искат да ни изслушат и винаги ни разказват хубави истории.

Когато опознаваме добре хора в района резултат на програмата за домашно обучение, е по-лесно да вършим следващото задължение на учителя, а именно приветстването на членовете на църква. Когато помагаме на хората да се чувстват уютно на църква, това помага на всички членове на района да се чувстват обичани и подготвени да вземат причастието.

След като приветстват хората, които дойдат на църква, учителите помагат всяка неделя като подготвят причастието. Наистина ми харесва да раздавам и подготвям причастието в този район, защото всички са толкова благоговейни. Винаги чувствам Духа, когато подготвям и раздавам причастието. За мен е истинска благословия, че мога да правя това всяка неделя.

Някои видове служба като раздаването на причастието са нещо, което хората виждат и ни благодарят за нея, но други видове, като подготовката на причастието, обикновено се извършва незабележимо за другите. Не е важно дали хората виждат как служим, важното е, че Господ знае, че сме Му служили.

Като учители винаги трябва да се стремим да укрепваме Църквата, нашите приятели и близки, като изпълняваме свещеническите си задължения. Не винаги е лесно, но Господ не ни дава заповеди, „освен ако не ще подготви пътя за (нас), за да мо(жем) да изпълня(ваме) това, което Той (ни) е заповядал“ (1 Нефи 3:7)“.

Когато този млад мъж приключи речта си, аз продължих да се учудвам на неговата зрялост и мъдрост. Той обобщи: „Знам, че ще ставаме по-добри, ако избираме да следваме (Исус Христос)“.

Друга история за свещеническа служба бе разказана преди месец в събранието за причастие на един район. И на това събрание присъствах. В този случай един опитен носител на свещеничеството на Мелхиседек не знаеше, че, докато говори, описва именно това, което Господ желае да се случва с укрепените свещенически кворуми. Ето основното в историята му:

На него и колегата му домашен учител било възложено да служат на седем семейства. Почти всички те не желаели посещения. Когато домашните учители отивали до апартаментите им, те отказвали да отворят. Когато им звънели по телефона, не вдигали. Когато им оставели съобщение, те не им се обаждали. Този старши колега накрая избрал служение чрез писане на писма. Дори започнал да използва ярко жълти пликове, с надеждата да предизвика отговор.

Едно от седемте семейства била неактивна неомъжена сестра, която била емигрирала от Европа. Тя имала две малки деца.

След много опити да се свържат с нея, той получил текстово съобщение. Тя рязко го уведомила, че е твърде заета да се среща с домашни учители. Работела на две места и била и в армията. Основната ѝ работа била полицейски служител, целта ѝ била да стане детектив и после да се върне в родината си и да продължи да работи там.

Домашният ѝ учител никога не могъл да говори с нея в дома ѝ. От време на време ѝ пращал съобщения. Всеки месец ѝ изпращал ръчно написано писмо, към което добавял картички за всяко от децата.

Не получавал отговор. Но тя знаела кои са домашните ѝ учители, как да се свърже с тях и че те ще постоянстват в своята свещеническа служба.

Един ден той получил спешен SMS от нея. Тя отчаяно се нуждаела от помощ. Не знаела кой е епископът ѝ, но знаела кои са домашните ѝ учители.

След няколко дни трябвало да напусне щата за едномесечно обучение в армията. Не можела да вземе своите деца със себе си. Майка ѝ, която щяла да се грижи за децата ѝ, тъкмо отлетяла за Европа, за да се грижи за съпруга си, който внезапно се разболял.

Тази неактивна неомъжена сестра имала достатъчно пари да купи билет до Европа за по-малкото си дете, но не и за 12-годишния си син Ерик². Помолила домашния си учител да намери добро семейство от Църквата, което да вземе Ерик в дома си за следващите 30 дни!

Домашният учител ѝ пратил SMS, че ще се постарае. После се свързал със свещеническите си ръководители. Епископът, председателстващият висш свещеник, му позволил да се обърне към членове на съвета на района, включително президентката на Обществото за взаимопомощ.

Тя бързо намерила четири семейства от Църквата, с деца около възрастта на Ерик, които да го вземат в дома си за по една седмица. През следващия месец тези семейства хранили Ерик, намерили място за него във вече натъпканите си апартаменти или малки домове, водели го на предварително планирани от тях летни семейни дейности, водели го на църква, включвали го в семейните си домашни вечери и т.н.

Семействата имали момчета на възрастта на Ерик го включвали в събиранията и дейностите на техните кворуми на дяконите. През тези 30 дни Ерик за пръв път през живота си бил на църква всяка неделя.

След като майка му се върнала от обучението си, Ерик продължил да ходи на църква, обикновено с някое от тези четири семейства от църквата или с други, които се сприятелили с него, включително посещаващите учителки на майка му. След време бил ръкоположен за дякон и започнал редовно да раздава причастието.

Сега нека видим бъдещето на Ерик. Няма да се изненадаме, ако той стане ръководител в Църквата в родината на майка му, когато се завърнат там, – и това само заради светиите, които са работили сплотено, за да служат под напътствието на епископа с милосърдие в сърцата си и чрез силата на Светия Дух.

Знаем, че ни е нужно милосърдие, за да бъдем спасени в царството Божие. Мороний пише: „И ако нямате милосърдие, вие не можете по никакъв начин да бъдете спасени в царството Божие“ (Мороний 10:21; вж. също Етер 12:34).

Знаем също, че милосърдието е дар, който ни се дава след като направим всичко по силите си. Ние трябва да „(се) мол(им) на Отца с цялото си сърце, за да може да бъде(м) изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“ (Мороний 7:48).

Струва ми се, че получаваме най-добре Светия Дух, когато наблягаме на службата към другите. Именно затова имаме свещеническото задължение да служим за Спасителя. Когато сме заети със служба към другите, мислим по-малко за себе си и Светият Дух може по-лесно да идва при нас и да ни помага в траещия цял живот наш стремеж в получаването на дара на милосърдието.

Свидетелствам ви, че Господ вече е предприел една голяма стъпка напред в плана Си да станем още по-вдъхновени и милосърдни в свещеническата ни служба. Благодарен съм за Неговата любов, която Той толкова щедро ни отдава. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.