Кротки и смирени по сърце

В Новия завет научаваме за един богат младеж, който пита Исус: „Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?“² Отначало Спасителят го увещава да спазва заповедите. След това Той отправя към младежа едно допълнително изискване, отговарящо на конкретните му нужди и обстоятелства.

„Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.

Но младежът, като чу тези думи, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот“³.

Сравнете реакцията на богатия младеж с преживяването на Амулик, както е описано в Книгата на Мормон. Амулик е трудолюбив и преуспял човек с множество роднини и приятели⁴. Той описва себе си като човек, който е бил призоваван много пъти, но отказвал да чуе; човек, който знае за Божиите дела, въпреки че не иска да знае за тях⁵. Като цяло Амулик е добър човек, който е разсейван от светски грижи подобно на богатия младеж, описан в Новия завет.

Въпреки че преди това е вкоравил сърцето си, Амулик се вслушва в гласа на ангела, приема пророка Алма в дома си и се грижи за него. Той се пробужда духовно по време на посещението на Алма и е призован на проповядва Евангелието. И тогава Амулик „изостави цялото си злато и сребро, и скъпоценности… заради словото Божие, и бе отхвърлен от онези, които някога му бяха приятели, а също и от баща си, и рода си“⁶.

Какво мислите обяснява разликата между това как реагират богатият младеж и Амулик?

По време на описаното в Книгата на Мормон опасно време на война Мороний, който е военноначалник на нефитските армии, и Пахоран, главен съдия и управител на земята, си разменят послания. Мороний, чиято армия страда в резултат на пренебрежението на управата, изпраща послание до Пахоран за „нещо осъдително“⁷ и обвинява него и останалите управници в незаинтересованост, нехайство, пренебрежение и дори предателство⁸.

Пахоран е могъл лесно да се възмути от неточните обвинения от страна на Мороний, но не го прави. Той отговаря със състрадание и описва бунта, който се е разразил срещу управата, за който Мороний не знае. И тогава Похоран заявява:

„Ето, аз ти казвам, Мороний, че не се радвам на големите ти страдания, не, те натъжават душата ми. …

… И сега, в посланието си ти ме порицаваш, но това няма значение; аз не се гневя, но се радвам на величието на сърцето ти“⁹.

Какво според вас обяснява въздържания отговор на обвиненията на Мороний?

По време на общата конференция преди шест месеца президент Ръсел М. Нелсън описа реакцията си на поканата от страна на президент Томас С. Монсън да изучаваме, размишляваме и прилагаме съдържащите се в Книгата на Мормон истини. Той казва: „Опитвах се да спазвам съвета му. Освен всичко друго, направих списъци за това какво е Книгата на Мормон, какво потвърждава, какво опровергава, какво изпълнява, какво пояснява и какво разкрива. Гледайки Книгата на Мормон от този ъгъл бе прозорливо и вдъхновяващо упражнение! Препоръчвам го на всички вас!“¹⁰

По подобен начин президент Хенри Б. Айринг набляга на важността на поканата на президент Монсън в своя живот. Той отбелязва:

„Чел съм Книгата на Мормон всеки ден в продължение на повече от 50 години. Затова може би логично можех да си помисля, че думите на президент Монсън се отнасят за някой друг. Но подобно на много от вас, аз почувствах насърчението на пророка и неговото обещание, които ме канят да полагам по-големи усилия. …

Щастливият резултат за мен и за много от вас е това, което обеща пророкът“¹¹.

Какво според вас обяснява бързата и сърдечна реакция на тези двама ръководители на Господната Църква на поканата на президент Монсън?

Не искам да кажа, че тези изпълнени с духовна сила реакции на Амулик, Пахоран, президент Нелсън и президент Айринг се дължат единствено на едно Христово качество. Със сигурност много взаимносвързани качества и преживявания водят до подобна духовна зрялост, изразена в живота на тези четирима благородни служители. Но Спасителят и Неговите пророци са изтъкнали едно съществено качество, което всички ние се нуждаем да разбираме по-добре и което да се стремим да правим част от живота си.

Моля обърнете внимание на използваните от Господ качества, когато Той описва Себе Си в следния стих: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“¹².

С цел да ни поучи, Спасителят избира да наблегне на кротостта измежду всички качества и добродетели, които би могъл да избере.

Подобен пример става явен и в полученото откровение от Пророка Джозеф Смит през 1829 г. Господ заявява: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“¹³.

Кротостта е присъщо качество на Изкупителя и тя се проявява в готовността Му да откликва, в желанието да се покорява и в явно изразения Му самоконтрол. Това качество ни помага да разбираме по-ясно реакцията на Амулик, Пахоран, президент Нелсън и президент Айринг.

Например, президент Нелсън и президент Айринг с вяра и без отлагане откликват на насърчението на президент Монсън да четат и изучават Книгата на Мормон. Въпреки че и двамата служат на важни и видни църковни позиции и са изучавали Писанията в продължение на десетилетия, те не проявяват ни най-малко колебание или високо мнение за себе си.

Амулик с желание следва Божията воля, приема призование да проповядва Евангелието и обръща гръб на удобствата си и на познатите му взаимоотношения. А Пахоран бива благословен с перспектива и силен самоконтрол да действа, вместо да се гневи, като обяснява на Мороний за породилите се трудности от бунта срещу управата.

Христовата кротост често бива разбирана погрешно в съвременния свят. Кротостта е силна, а не немощна; активна, а не пасивна; смела, а не плаха; обуздана, а не прекалена; скромна, а не егоцентрична и любезна, а не нагла. Един кротък човек не се дразни лесно, няма претенции, нито се налага, а с охота признава постиженията на другите.

Докато смирението обикновено се свързва със зависимост от Бог и непрестанна нужда от Неговите напътствия и подкрепа, кротостта се отличава с една особена духовна възприемчивост да се учим както от Светия Дух, така и от хора, които може на пръв поглед да имат по-малко умения, опит или образование, които не заемат важни позиции или които може да изглежда, че няма с какво толкова да бъдат полезни. Спомнете си как Нееман, военачалникът на армията на сирийския цар, преодолява гордостта си и с кротост приема съвета на своите слуги да се подчини на пророка Елисей и да се потопи седем пъти в река Йордан¹⁴. Кротостта е основната защитна мярка срещу пагубната гордост, която се ражда често от слава, заемана позиция, сила, богатство и хвалебствия.

Кротостта е качество, което се развива чрез желание, чрез праведно упражняване на свободата на избор и като непрестанно се стремим да получаваме опрощение на греховете си¹⁵. Тя също е духовен дар, към който съвсем уместно можем да се стремим¹⁶. Обаче, трябва да помним с каква цел ни се дава този дар, а именно за ползата и службата на чедата Божии¹⁷.

Като идваме при Спасителя и Го следваме, на нас постепенно и в по-голяма степен ни се позволява да ставаме по-подобни на Него. Духът ни окрилява с личен самоконтрол и поведение, което е улегнало и сдържано. И така, като последователи на Учителя, кротостта не се ограничава само с действията ни, а се превръща в наша същност.

„Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело“¹⁸. При все това, той „беше много кротък човек – повече от всички хора, които бяха на земята“¹⁹. Неговите познания и умения са могли да го направят горделив. Вместо това, кротостта като качество и духовен дар, с която бил благословен, разсеяла арогантността от живота му и усилила Моисей като средство за постигане на Божиите цели.

Най-величествените и съдържателни примери да кротост идват от живота на Самия Спасител.

Великият Изкупител, Който „слезе по-долу от всичко“²⁰ и страда, кървя и умря, за „да ни очисти от всяка неправда“²¹, нежно изми прашните нозе на Своите ученици²². Подобна кротост е определящият критерий за Господ като служител и ръководител.

Исус дава съвършен пример за готовност да откликва и желание да се покорява, докато изстрадва най-тежката агония в Гетсиманската градина.

„След като стигна на мястото, каза (на Своите ученици): Молете се да не паднете в изкушение.

… и като коленичи, молеше се,

като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“²³.

Кротостта на Спасителя в този критичен за вечността и мъчителен момент показва на всеки от нас колко е важно да зачитаме Божията мъдрост над нашата собствена.

Постоянството на Господ в желанието да се покорява и да проявява непоколебим самоконтрол не само внушава благоговение, но е и поучително за всички нас. Когато въоръжена храмова стража и римски войници пристигат в Гетсимания, за да заловят и арестуват Исус, Петър изважда меча си и отрязва дясното ухо на слугата на първосвещеника²⁴. След това Спасителят докосва ухото на слугата и го изцелява²⁵. Моля обърнете внимание, че Той протяга ръка и благославя Своя потенциален похитител, като използва същата небесна сила, с която би могъл да спре Своето залавяне и разпъване на кръста.

Помислете също как Учителят е обвинен и осъден пред Пилат да бъде разпънат на кръст²⁶. Когато Исус е предаден, Той заявява: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?“²⁷ При все това, „Вечния(т) Съдия на живи и на мъртви“²⁸ е абсурдно съден пред лице като Пилат с временно политическо назначение. „Но (Исус) не му отговори на нито една дума, така че управителят много се чудеше“²⁹. Кротостта на Спасителя е доказателство за Неговата сдържана реакция, явно изразен самоконтрол и отказ да упражни безмерната Си сила за лична полза.

Мормон определя кротостта като основата, върху която се градят всички духовни способности и дарове.

„Ето защо, ако човек има вяра, той трябва да има надежда, защото без вяра не може да има никаква надежда.

И аз ви казвам и друго: Не може някой да има вяра и надежда, освен ако не бъде кротък и смирен по сърце.

Иначе неговата вяра и надежда са напразни, защото никой не е приемлив пред Бога, освен кротките и смирените по сърце; и ако човек е кротък и смирен по сърце, и изповяда чрез силата на Светия Дух, че Исус е Христос, той трябва да има милосърдие; защото ако няма милосърдие, той не представлява нищо; ето защо, той трябва да има милосърдие“³⁰.

Спасителят заявява: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“³¹. Кротостта е съществен елемент от божествената същност и ние можем да се сдобием с нея и да я развиваме в живота си поради и чрез Единението на Спасителя.

Свидетелствам, че Исус Христос е нашият възкресен и жив Изкупител. И обещавам, че Той ще ни напътства, предпазва и укрепва, като вървим в кротостта на Неговия дух. Заявявам непоклатимото си свидетелство за тези истини и обещания в святото име на Господ Исус Христос, амин.