Служение чрез сила и власт от Бога

Мои възлюбени братя, благодаря ви за вашата отдаденост към Господ и Неговото свято дело. Наистина се радвам да бъда с вас. Като членове на новото Първо президентство ви благодарим за вашите молитви и усилия да ни подкрепяте. Благодарни сме за вашия живот и за това, че служите на Господ. Отдадеността на дълга и безкористната служба са толкова важни във вашите призования, колкото и в нашите. През своя посветен на служба живот в Църквата съм научил, че наистина няма значение къде служим. Това, което е важно за Господ, е как служим.

Дълбоко съм благодарен за президент Томас С. Монсън, който беше пример за мен в продължение на повече от 50 години. Към неговите съветници, президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф, изразявам дълбоко възхищение. Тяхната служба към Господ и Неговите пророци е похвална. На тези двама отдадени служители бяха възложени нови отговорности. Те продължават да служат с енергия и отдаденост. Почитам ги и ги обичам.

Изключителна благословия е да служим в истинната и жива Църква на Господ с Неговата власт и сила. Възстановяването на Божието свещеничество, включително неговите ключове, за достойните светии от последните дни отключва най-великите от всички духовни благословии. Виждаме как тези благословии се изливат над жени, мъже и деца по целия свят.

Виждаме верни жени, които разбират силата, съпътстваща призованията им, и тази, която идва от тяхното надаряване и други храмови обреди. Тези жени знаят как да призовават небесните сили да пазят и укрепват техните съпрузи, деца и обични хора. Тези духовно силни жени ръководят, преподават и служат в призованията си без страх, със силата и властта на Бог!¹ Толкова съм благодарен за тях!

Виждаме верни мъже, които по подобен начин живеят достойно за привилегиите на носители на свещеничеството. Те ръководят и служат, като правят жертви, подобно на Господ – с любов, благост и търпение. Те благославят, ръководят, предпазват и укрепват другите чрез силата на свещеничеството, на което са носители. Те вършат чудеса за тези, на които служат, докато се грижат браковете и семействата им да са в безопасност. Те избягват злото и са силни старейшини в Израил². Искрено съм благодарен за тях!

Но нека изразя едно притеснение. То е следното: Твърде много от нашите братя и сестри не разбират напълно какво представлява свещеническата сила и власт. Те действат така, сякаш по-скоро биха задоволили своите егоистични желания и стремежи, отколкото да използват силата на Бог, за да благославят Неговите чеда.

Страхувам се, че твърде много от нашите братя и сестри не осъзнават привилегиите, които могат да получават³. Някои от нашите братя например действат така, сякаш не разбират какво представлява свещеничеството и какво им позволява да правят. Нека ви дам няколко конкретни примера.

Неотдавна присъствах на събрание за причастието, по време на което малко бебе щеше да получи име и бащина благословия. Младият баща държеше своето скъпоценно бебе в ръцете си, даде ѝ име и каза прекрасна молитва. Но той не даде благословия на детето. Онова сладко момиченце получи име, но не и благословия! Онзи скъп старейшина не знаеше разликата между молитва и свещеническа благословия. Със своята свещеническа власт и сила той можеше да благослови своето бебе, но не го направи. Помислих си: „Каква пропусната възможност!“

Нека посоча още няколко примера. Познаваме братя, които отделят в призования ръководители и учители в Неделното училище за деца, Младите жени или Обществото за взаимопомощ, но не ги благославят със силата да изпълняват своите призования. Дават им само увещания и инструкции. Има достойни бащи, които не дават свещенически благословии на съпругите и децата си, когато те се нуждаят точно от това. Свещеническата власт е възстановена на тази земя, но все още твърде много братя и сестри преминават през ужасни изпитания, без изобщо да са получили истински свещенически благословии. Каква трагедия! Това е трагедия, която можем да избягваме.

Братя, ние сме носители на святото свещеничество на Бог! Носители сме на Неговата власт, за да благославяме Неговия народ. Само си помислете за изключителното обещание, което Господ ни дава, казвайки: „Когото… благослови(те), Аз ще благословя“⁴. Имаме привилегията да действаме от името на Исус Христос, за да благославяме чедата на Бог според Неговата воля за тях. Президенти на кол и епископи, моля грижете се всеки член на кворумите под ваше ръководство да разбира как да дава свещенически благословии – включително личното достойнство и духовната подготовка, необходими, за да се призове пълната Божия сила⁵.

Братя-носители на свещеничеството, каня ви да вдъхновявате членовете да спазват сключените завети, да постят и да се молят, да изучават Писанията, да се покланят в храма и да служат с вяра като Божии мъже и жени. Можем да помагаме на всички да гледат с очи на вярата, че послушанието и праведността ще ги доближават към Исус Христос, ще им помагат да се радват на спътничеството на Светия Дух и да имат радост в живота си!

Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ винаги ще бъдат организираните усилия, насочени към служба на отделните Божии чеда и техните семейства⁶. Тъй като това е Неговата Църква, като Негови служители, подобно на Него, ние ще служим на всички един по един⁷. Ще служим в Неговото име, с Неговата сила и власт, с Неговата любяща доброта.

От едно преживяване преди повече от 60 години в Бостън научих точно колко голяма може да бъде привилегията да служим на отделните хора. Тогава бях хирург в Многопрофилната болница на Масачузетс, с дежурства всеки ден, през нощ и всяка втора събота и неделя. Разполагах с ограничено време за съпругата си, четирите ни деца и Църквата. Въпреки това нашият президент на клон ми възложи да посещавам дома на Уилбър и Леонора Кокс с надеждата, че брат Кокс може отново да стане активен в Църквата. Той и Леонора бяха запечатани в храма⁸. Въпреки това Уилбър не беше активен в продължение на много години.

Колегата ми и аз отидохме до дома им. Като влизахме, сестра Кокс ни поздрави сърдечно⁹, но брат Кокс внезапно отиде в друга стая и затвори вратата.

Отидох до затворената врата и почуках. След малко чух приглушено: „Влез“. Отворих вратата и видях брат Кокс да седи сред разнообразно непрофесионално радио оборудване. В малката стая беше запалил пура. Беше ясно, че не се радваше на посещението ми.

Огледах стаята с удивление и казах: „Брат Кокс, винаги съм искал да науча повече за това как работи радио оборудването. Имате ли желание да ме научите как действа то? Съжалявам, че не мога да остана за по-дълго тази вечер, но мога ли да дойда друг път?“

Той се поколеба за миг, но после каза „Добре“. Това бе само началото на едно чудесно приятелство. Аз ходех при него и той ме учеше. Започнах да го обичам и уважавам. По време на следващите посещения се прояви величието на този човек. Станахме много добри приятели и нашите скъпи вечни спътнички също се сближиха. След това мина време и семейството ни се премести. Местните ръководители продължиха да се грижат за семейство Кокс¹⁰.

Около осем години след онова първо посещение беше създаден кол Бостън¹¹. Можете ли да познаете кой беше неговият пръв президент? Да! Брат Кокс! През следващите години той служи и като президент на мисия и президент на храм.

Години по-късно, докато бях член на Кворума на дванадесетте, ми бе възложено да създам нов кол в окръг Санпйт, Юта. По време на обичайните интервюта бях приятно изненадан отново да срещна моя скъп приятел брат Кокс! Получих вдъхновение да го призова да бъде патриарх в новия кол. След като го ръкоположих, ние се прегърнахме и очите ни се насълзиха. Хората в стаята се чудеха защо тези двама зрели мъже плачат. Но ние знаехме. И сестра Кокс знаеше. Това бяха сълзи от радост! Тихо си спомнихме невероятното изпълнено с любов и покаяние пътуване, започнало повече от 30 години по-рано в дома им една вечер.

Историята не свършва тук. Семейството на брат и сестра Кокс се увеличи и включва 3 деца, 20 внуци и 54 правнуци. Добавете към това тяхното влияние върху стотици мисионери, върху хиляди други в храма и още стотици, които са получили патриархални благословии от ръцете на Уилбър Кокс. Неговото влияние и това на Леонора ще продължава да се разпростира през много поколения по целия свят.

Преживявания, подобни на това с Уилбър и Леонора Кокс, има всяка седмица, надявам се всеки ден, в тази Църква. Служители, отдадени на Господ Исус Христос, осъществяват Неговото дело чрез Неговата сила и власт.

Братя, можем да отваряме врати, да даваме благословии, да изцеляваме сърца, да повдигаме тегоби, да укрепваме свидетелства, да спасяваме живот и да носим радост в домовете на светиите от последните дни – изцяло благодарение на това, че сме носители на Божието свещеничество. Ние сме тези, които са били „призовани и подготвени от основаването на света според предузнанието Божие, въз основа на извънредната (ни) вяра“, за да осъществяваме това дело¹².

Тази вечер ви каня буквално да се изправите заедно с мен в нашето велико вечно братство. Когато посоча вашия свещенически сан, моля изправете се и останете прави. Дякони, моля станете! Учители, станете! Свещеници! Епископи! Старейшини! Висши свещеници! Патриарси! Седемдесетници! Апостоли!

Сега, братя, ще останете ли прави и ще се присъедините ли към нашия хор в изпълнението и на трите куплета на „Rise Up, O Men of God“?¹³ Докато пеете, мислете за своя дълг като Божията могъща армия да помагате за подготвянето на света за Второто пришествие на Господ. Това е нашата отговорност. Това е нашата привилегия. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.