Вярвайте, обичайте, действайте

Добрата новина е, че има надежда. Има решение за празнотата, суетата и Weltschmerz -а на живота. Има решение дори за най-дълбоката безнадеждност и отчаяност, които изпитвате.

Тази надежда се намира в преобразяващата сила на Евангелието на Исус Христос и в изкупителната сила на Спасителя да ни изцелява от душевната ни болка.

„Аз дойдох – казва Исус, – за да имат живот, и да го имат изобилно“⁴.

Постигаме този изобилен живот не само, като наблягаме на нуждите или постиженията си, а като ставаме истински ученици на Исус Христос – като Го следваме и сме заети в Неговото дело. Намираме изобилния живот, като забравяме за себе си и се заемаме с великото дело на Христос.

А каква е делото на Христос? То е да вярваме в Него, да обичаме като Него и да действаме като Него.

Исус „обикаля да прави благодеяния“⁵. Той върви сред бедните, отхвърлените, болните и срамуващите се. Той служи на безсилните, слабите и самотните. Той прекарва време с тях, говори с тях. „Той ги изцел(ява) всички“⁶.

Където и да отива, Спасителят проповядва „добрата новина“⁷ за Евангелието. Той споделя вечни истини, които дават на хората духовна и материална свобода.

Онези, които се посвещават на Христовото дело, откриват истинността на обещанието на Спасителя: „Който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“⁸.

Соломон греши, мои скъпи братя и сестри – животът не е „суета“. Точно обратното – може да бъде изпълнен с цел, смисъл и мир.

Изцелителните ръце на Исус Христос докосват всички, които Го търсят. Научих, че когато вярваме в Бог, обичаме Го и се стремим да Го следваме, това може да промени сърцата ни⁹, намали болката ни и изпълни душите ни с „извънредно велика радост“¹⁰.

Разбира се, трябва да имаме не само интелектуално разбиране за Евангелието, за да може то да има изцелително влияние върху живота ни. Трябва да го направим част от живота ни – част от нашата същност и нашите действия.

Позволете ми да кажа, че ученичеството започва с три прости думи:

Вярвайте, обичайте и действайте.

Това да вярваме в Бог води до вяра в Него и развиване на упование в словата Му. Вярата кара сърцата ни да обичат повече Бог и другите хора. С нарастването на тази обич, биваме вдъхновявани да подражаваме на Спасителя, продължавайки великото си пътуване като Негови ученици.

„Обаче – казвате вие, – това изглежда малко опростено. Житейските проблеми, особено моите, са твърде сложни за такава проста рецепта. Не може да се излекува Weltschmerz с три прости думи: Вярвайте, обичайте, действайте“.

Не афоризмът лекува. А любовта към Бог е тази, която спасява, възстановява и съживява.

Бог ви познава. Вие сте Негови чеда. Той ви обича.

Дори когато мислите, че не сте за обичане, Той протяга ръка към вас.

Точно този ден – всеки ден – Той протяга ръка към вас, желаейки да ви изцели, да ви вдъхнови и да замести празнотата в сърцето ви с трайна радост. Той желае да премахне мрака, който засенчва живота ви и да изпълни душата ви със свещената и ярка светлина на безкрайната Му слава.

Аз самият съм го изпитал.

И ви свидетелствам като апостол на Господ Исус Христос, че всички, които идват при Бог – всички, които наистина вярват, обичат и действат – също могат да го изпитат.

Писанията ни учат, че „без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог“¹¹.

За някои хора е трудно да започнат да вярват. Понякога нашата гордост ни пречи. Вероятно мислим, че сме интелигентни и образовани или имаме много опит и не можем просто да вярваме в Бог. И започваме да гледаме на религията като на глупава традиция¹².

За мен вярата не е толкова като картина, която гледаме и на която се възхищаваме, а също и обсъждаме. Тя е по-скоро като плуг, който вземаме на нивата и с пот на челото създаваме бразди в земята, където се засяват семена, а след това тази земя дава плод, който да е траен¹³.

Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас¹⁴. Това е обещанието към всички, които се стремят да вярват.

Писанията ни разкриват, че колкото повече обичаме Бог и Неговите чеда, толкова по-щастливи ставаме¹⁵. Обаче, любовта, за която говори Исус, не е ваучер за подарък, еднодневка или нещо преходно. Тя не е любов, за която се говори и после се забравя. Не е от типа „кажи, ако има нещо, което мога да направя“.

Любовта, за която говори Бог, е видът, който навлиза в сърцата ни, когато се събудим сутрин, остава с нас през целия ден и изпълва сърцата ни, докато изричаме своите молитви на благодарност вечер.

Това е неизразимата любов, която Небесният Отец изпитва към нас.

Тя е това безкрайно състрадание, което ни помага да виждаме по-ясно другите такива, каквито са. През призмата на чистата любов виждаме безсмъртни същества с безкраен потенциал и ценност, както и възлюбени синове и дъщери на Всевишния Бог.

След като веднъж погледнем през тази призма, не можем вече да отхвърляме, не зачитаме или се отнасяме несправедливо с когото и да е.

В делото на Спасителя често „чрез малки и прости неща“ се осъществяват „велики дела“¹⁶.

Знаем, че се изискват много повторения, за да станем добри в нещо. Независимо дали става въпрос за свирене на кларинет, ритане на топка в мрежа, ремонт на кола или пилотиране на самолет, чрез упражнения можем да ставаме все по-добри¹⁷.

Организацията, която Спасителят ни създава на земята – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – ни помага да правим именно това. Тя ни предлага място, където както да прилагаме на практика начина на живот, на който Той учи, така и да благославяме другите както Той прави.

Като членове на Църквата са ни дадени призования, отговорности и възможности да помагаме със състрадание и да служим на другите.

Наскоро в Църквата отново се наблегна на служението, службата към другите или обичта към другите. Много усилия бяха положени да се прецени как да се нарече това.

Едно от възможните имена бе овчарлък, свързано с поканата от Христос: „Паси овцете Ми“¹⁸. Обаче, това имаше поне едно усложнение: използването на тази дума щеше да ме направи немска овчарка. Съответно, много съм доволен от думата служение.

Разбира се, това не е нещо ново. То просто предоставя подновена и подобрена възможност всички да упражняваме заповедта на Спасителя „да се обичате един друг“¹⁹ – по-добър начин да прилагаме и упражняваме това, в което се състои целта на Църквата.

Помислете си само за мисионерската работа – смелото, смирено и уверено споделяне на Евангелието е прекрасен пример за служение по отношение на духовните нужди на другите, които и да са те.

Или пък за извършването на храмова работа – да издирваме имената на нашите предци и да им предлагаме благословиите на вечността. Какъв божествен начин на служение!

Помислете за издирването на бедните и нуждаещите се, повдигането на отпуснатите ръце или благославянето на болните и страдащите. Това не са ли именно делата на чисто служение, които върши Господ, докато е на земята?

Ако не сте член на Църквата, каня ви да „дойдете и ще видите“²⁰. Елате и се присъединете към нас! Ако сте член на Църквата, но в момента не участвате активно, каня ви: Моля върнете се. Нуждаем се от вас!

Елате, добавете вашите сили към нашите.

Поради вашите уникални таланти, способности и характер, ще ни помагате да ставаме по-добри и по-щастливи. В отплата ще ви помагаме и вие да ставате по-добри и по-щастливи.

Елате, помогнете ни да изградим и укрепим една култура на изцеляване, доброта и милост към всички Божии чеда. Защото всички се стремим да станем нови създания, при които „старото премина“ и „всичко стана ново“²¹. Спасителят ни показва посоката на движение – напред и нагоре. Той казва: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“²². Нека всички работим заедно, за да станем хората, които Бог желае да бъдем.

Това в видът евангелска култура, която желаем да култивираме в Църквата на Исус Христос. Стремим се да укрепваме Църквата като място, където си прощаваме един на друг. Тук ние устояваме на изкушението да намираме вина, да клюкарстваме и да унижаваме другите. Тук вместо да си сочим грешките, ние се мотивираме и си помагаме един друг да станем най-доброто, което можем.

Нека пак ви поканя. „Дойдете и ще видите“. Присъединете се към нас. Нуждаем се от вас.

Ще откриете, че Църквата е пълна с някои от най-прекрасните хора на този свят. Те са приветстващи, любящи, добри и искрени. Те са усърдни и готови да жертват, а понякога и извършват героични постъпки.

Но също така са болезнено несъвършени.

Те правят грешки.

От време на време казват неща, които не трябва. Правят неща, които биха искали да не са направили.

Но общото между всички тях е: те желаят да се усъвършенстват и да се приближават до Господ, нашия Спасител, именно Исус Христос.

Опитват се да вършат нещата правилно.

Те вярват. Те обичат. Те действат.

Те искат да станат по-безкористни, по-състрадателни, по-чисти, по-подобни на Исус.

Да, животът понякога може да е труден. Определено на всички ни се случва да изпитваме отчаяние и разочарование.

Но Евангелието на Исус Христос предлага надежда. И в Църквата на Исус Христос се присъединяваме към другите, които търсят място, където можем да се чувстваме у дома – място на израстване, където заедно можем да вярваме, обичаме и действаме.

Независимо от нашите различия, ние се стремим да се приемаме едни други като синове и дъщери на възлюбения ни Небесен Отец.

Изключително съм благодарен да съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и да знам, че Бог обича чедата Си толкова, че да им даде карта за щастието и смисъла на живота, както и начин да изпитват вечна радост в славата на идния живот.

Благодарен съм, че Бог ни е дал начин да изцеляваме душевната болка и Weltschmerz-а на живота.

Свидетелствам и ви оставям моята благословия, че като вярваме в Бог, като Го обичаме и обичаме Неговите чеда с цялото си сърце и се стремим да действаме, както Бог ни е указал, ще намираме изцеление и мир, щастие и смисъл. В святото име на Исус Христос, амин.