Изберете днес

Измислената героиня Мери Попинз е типичната английска бавачка, която освен това е и вълшебница¹. Тя идва по източния вятър, за да помогне на затрудненото семейство Банкс от „Чери Трий Лейн“ № 17 в Лондон по времето на крал Едуард. Поверена ѝ е отговорността за децата – Джейн и Майкъл. По строг, но мил начин, тя започва да ги учи на ценни уроци с вълшебно докосване.

Джейн и Майкъл постигат значителен напредък, но Мери решава, че е време да си върви. В театралната постановка приятелят на Мери, коминочистачът Бърт, се опитва да я разубеди. Той настоява: „Но те са добри деца, Мери“.

Мери отговаря: „Щях ли да работя с тях, ако не бяха? Но не мога да им помогна, ако не ми позволят, а никой не възприема по-трудно от дете, което знае всичко“.

Бърт пита: „И сега?“

Мери отговаря: „Сега трябва сами да направят следващите няколко стъпки“².

Братя и сестри, подобно на Джейн и Майкъл Банкс, ние сме „добри деца“, с които си струва да се работи. Нашият Небесен Отец желае да ни помага и да ни благославя, но ние не винаги Му позволяваме. Понякога дори се държим така, сякаш вече знаем всичко. И ние също трябва сами да направим „следващите няколко стъпки“. Затова сме дошли на земята от нашия доземен дом в небесата. Нашите „стъпки“ са да правим избори.

Целта на нашия Небесен Отец, докато ни учи, не е да кара Своите чеда да постъпват правилно, а Неговите чеда да избират да постъпват правилно и накрая да станат като Него. Ако Той просто искаше да се подчиняваме, щеше незабавно да ни възнаграждава или наказва, за да влияе на поведението ни.

Но Бог не цели Неговите чеда просто да се превръщат в обучени и послушни „домашни любимци“, които няма да дъвчат чехлите Му във всекидневната в небесата³. Не, Бог желае Неговите чеда да израстват духовно и да се присъединят към Него в делото на Неговото семейство.

Бог е установил план, според който можем да станем наследници в Неговото царство – заветна пътека, която ни води, за да ставаме като Него, да получим живот като Неговия и да живеем завинаги като семейства в Неговото присъствие⁴. Личният избор е бил съществен и все още е в този план, за който сме научили в доземния си живот. Ние сме приели този план и сме избрали да дойдем на земята.

За да може да упражняваме вяра и да се учим да използваме своята свобода на избор правилно, завеса на забравата е поставена в съзнанието ни и така не си спомняме Божия план. Без тази завеса целите на Бог не биха били изпълнени, защото не бихме могли да напредваме и да се превръщаме в доверените наследници, които Той желае да бъдем.

Пророкът Лехий казва: „Затова Господ Бог даде на човека да действа за себе си. Защото човекът не можеше да действа за себе си, освен ако не биваше съблазнен от единия или другия“⁵. При полагането на основата един вариант е представен от Исус Христос, Еднородният на Отца. Другият вариант е представен от Сатана, Луцифер, който желае да унищожи свободата на избор и да получи цялата власт⁶.

В Исус Христос „имаме Ходатай (или Застъпник) при Отца“⁷. След като завършва Своята изкупителна жертва, Исус „се възн(ася) на небето, … за да изиска от Отца правата Си за милост, които Той има над чадата човешки“. И след като изисква правата на милост, „Той се застъпва за делото на чедата човешки“⁸.

Това, че Христос се застъпва за нас пред Отца, не противоречи на плана. Исус Христос, Който позволява волята Му да бъде погълната от волята на Отца⁹, не би подкрепил нищо освен това, което Отец е желал от самото начало. Небесният Отец несъмнено се радва на успехите ни и изразява Своето одобрение.

Застъпничеството на Христос следва поне донякъде да ни напомня, че Той е заплатил цената за нашите грехове и всеки може да бъде достигнат от Божията милост¹⁰. Тези, които повярват в Исус Христос, покаят се, бъдат кръстени и устоят до края – един процес, който води до помирение¹¹ – биват опростени от Спасителя, Той ги изцелява и се застъпва за тях. Той ни помага, утешава и се застъпва за нас – засвидетелствайки и подкрепяйки нашето помирение с Бог¹².

Като пълна противоположност Луцифер е клеветник или обвинител. Йоан Откровителят описва крайното поражение на Луцифер: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос“. Защо? Защото „бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство“¹³.

Луцифер е този клеветник. Той е говорил срещу нас в доземното съществуване и продължава да ни осъжда в този живот. Той желае да ни повлече надолу. Той желае да ни сполети безкрайна злочестина. Той е този, който ни казва, че не сме способни, той ни казва, че не сме достатъчно добри и че след грешка няма връщане назад. Той е този, който ни мъчи най-много и ни рита, когато паднем.

Ако Луцифер учеше дете да ходи и детето се спънеше, той би му крещял, би го наказал и би му казал да спре да се опитва. Подходът на Луцифер води в крайна сметка до обезсърчаване и отчаяние, винаги. Бащата на всички лъжи¹⁴ е изворът на измамата и лукавствата, които ни заблуждават и разсейват, „защото той иска всички човеци да бъдат окаяни като него“¹⁵.

Ако Христос учеше дете да ходи и детето се спънеше, Той би му помогнал да се изправи и би го насърчил да продължи напред¹⁶. Христос ни помага и ни утешава. Той носи радост и вдъхва надежда, в крайна сметка и винаги.

Божият план включва насоки за нас, които в Писанията се наричат заповеди. Тези заповеди не са нито просто прищявки, нито списък от произволни правила, наложени ни, само за да ни научат да се подчиняваме. Те са ни дадени, за да развиваме божествени качества, да се завърнем при нашия Небесен Отец и да получим трайна радост. Подчинението на Неговите заповеди не е сляпо, ние съзнателно избираме Бог и Неговия път към дома. Моделът за нас е същият, какъвто е бил и за Адам и Ева, когато „Бог им даде заповеди, след като им откри плана за изкуплението“¹⁷. Въпреки че Бог желае да вървим по заветната пътека, Той ни предоставя достойнството сами да избираме.

Всъщност, Бог желае, очаква и и насочва всяко от Своите чеда да избира само за себе си. Той не би ни принудил. Чрез дара на свободата на избор Бог позволява на Своите чеда „да действат сами за себе си, а не да им се въздейства“¹⁸. Ние сме свободни да избираме дали да вървим по заветната пътека или не. Свободни сме да я напуснем или да останем на нея. Също както не можем да бъдем принудени да се подчиняваме, никой не може да ни накара да не се подчиняваме. Без нашето съдействие никой не може да ни отклони от пътеката. (Това не се отнася за тези, чиято свобода на избор е отнета. Те не са се отклонили от пътеката, те са жертви. Те получават Божието разбиране, любов и състрадание.)

Но когато се отклоняваме, Бог се натъжава, защото знае, че това в крайна сметка неизбежно води до загуба на щастие и благословии. В Писанията отклоняването от пътеката се нарича грях, а последвалата загуба на щастие и благословии се нарича наказание. В този смисъл не Бог ни наказва, а наказанието е следствие на нашите собствени избори, не на Неговите.

Когато открием, че сме се отклонили от пътеката, можем да не променим нищо или поради Единението на Исус Христос можем да изберем да се върнем обратно на нея. В Писанията процесът на вземане на решение за промяна и завръщане на пътеката се нарича покаяние. Липсата на покаяние означава, че сами избираме да не можем да получаваме благословиите, които Бог желае да ни дава. Ако „не иска(ме) да се радва(ме) на онова, което може(м) да получ(им)“, „ще се върн(ем)… на собственото си място, за да се радва(ме) на това, което иска(ме) да получ(им)“¹⁹ – изборът е наш, а не на Бог.

Без значение колко дълго не сме били на пътеката или колко далеч сме се заблудили, в момента, в който решим да се променим, Бог ни помага да се върнем²⁰. От гледната точка на Бог, когато искрено се покайваме и бързаме напред с увереност в Христа²¹, веднъж след като се върнем на пътеката, все едно никога не сме я напускали. Спасителят заплаща цената за греховете ни и ни освобождава от неизбежната загуба на щастие и благословии. Това в Писанията се нарича опрощение. След кръщението на всеки се случва да се отклони от пътеката, а някои от нас дори се изгубват. Затова да упражняваме вяра в Исус Христос, да се покайваме, да получаваме помощ и опрощение от Него не са еднократни действия, а процеси за цял живот, които се повтарят и ни придвижват напред. Така „усто(яваме) до края“²².

Трябва да изберем на кого ще служим²³. Величието на нашето вечно щастие зависи от това да изберем живия Бог и да се присъединим към Него в Неговото дело. Докато се стремим да „правим следващите няколко стъпки“ сами, ние се учим как правилно да използваме своята свобода на избор. Както казват две бивши общи президентки на Обществото за взаимопомощ, не трябва да сме „бебета, нуждаещи се непрестанно от глезене и напомняне“²⁴. Не, Бог желае да се превръщаме в зрели хора и да се самоконтролираме.

Да изберем да следваме плана на Бог е единственият начин да се превръщаме в наследници в Неговото царство; само тогава Той може да ни има доверие, че дори няма да молим за нещо, което е противно на Неговата воля²⁵. Но трябва да помним, че „никой не възприема по-трудно от дете, което знае всичко“. И така, трябва да имаме желанието да бъдем учени по Господните начини от Самия Господ и Неговите служители. Можем да знаем, че сме възлюбени чеда на Небесни Родители²⁶ и че „си струва да се работи“ с нас, а също и да сме уверени, че „сами“ никога не означава, че сме изоставени.

Заедно с пророка от Яков от Книгата на Мормон ви казвам:

„Прочее, развеселете сърцата си и помнете, че сте свободни да постъпвате сами за себе си – да изберете пътя на вечната смърт или пътя на вечния живот.

Затова, мои възлюбени братя (и сестри), помирете се с волята Божия, а не с волята на дявола, … и помнете, след като сте помирени с Бога, че това, че сте спасени, е само в и чрез благодатта Божия“²⁷.

Затова, изберете да вярвате в Христа, изберете да се покаете, изберете да бъдете кръстени и получете Светия Дух, изберете съзнателно да се подготвяте за причастието и достойно да вземате от него, изберете да сключите завети в храма и изберете да служите на живия Бог и Неговите чеда. Нашите избори определят кои сме и какви ще станем.

Завършвам с остатъка от благословията на Яков: „Затова дано Бог ви вдигне от… вечната смърт чрез силата на Единението, за да бъдете приети във вечното Божие царство“²⁸. В името на Исус Христос, амин.