На пророка слушайте гласа

Говорейки за президента на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Господ заявява:

„И отново, задължението на президента на службата на Висшето свещеничество е да председателства над цялата църква и да бъде като Моисей –

… да, да бъде гледач, откровител, преводач и пророк, имайки всички дарове Божии, които Той дарява на главата на църквата“ (Учение и завети 107:91–92, курсив добавен).

Имал съм благословията да бъда свидетел на някои от получаваните от Божиите пророци дарове. Нека споделя едно такова свято преживяване с вас. Преди настоящото ми призование помагах при откриването и препоръчването на парцели земя за построяване на храмове. След 11 септември 2001 г. преминаването на границата на САЩ стана по-бавно. В резултат на това за много от членовете на Църквата бяха нужни два-три часа, за да пресекат границата от Ванкувър, Канада на път за храма Сиатъл Вашингтон. Президент Гордън Б. Хинкли, тогава президент на Църквата, сподели, че един храм във Ванкувър би благословил членовете на Църквата. Разрешено ни беше да започнем да търсим парцел и след като прегледахме притежаваната от Църквата земя, насочихме вниманието си също и към частни парцели.

Открихме красив парцел с религиозно зониране близо до трансканадската магистрала. До него се стигаше лесно, беше осеян с красиви канадски борове и се намираше на такова място, че хиляди шофьори по магистралата щяха да виждат храма.

Представихме парцела със снимки и карти на месечното събрание на комитета за строеж на храмове. Президент Хинкли одобри сключването на договор и извършването на нужните проучвания. През декември същата година информирахме комитета, че проучванията са завършени и че искаме одобрение за покупка. След като изслуша отчета, президент Хинкли каза: „Чувствам, че трябва да видя този парцел“.

По-късно същия месец, два дни след Коледа, заминахме за Ванкувър с президент Хинкли, президент Томас С. Монсън и Бил Уилямс, архитект на храмове. Посрещна ни Пол Кристенсън, тамошният президент на кол, който ни закара до парцела. През онзи ден бе малко влажно и мъгливо, но президент Хинкли скочи от колата и започна да обикаля мястото.

След известно време там, попитах президент Хинкли дали желае да види други парцели, които бяха обмисляни. Той каза, че би искал да ги види. Като разгледахме останалите обекти, можехме да сравним предимствата на всеки един.

Направихме една голяма обиколка около Ванкувър в разглеждане на другите парцели и накрая се върнахме на първия. Президент Хинкли каза: „Това е красиво място“. След което попита: „Можем ли да отидем до сградата на Църквата на половин километър оттук?“

„Разбира се, президент Хинкли“ – отговорихме.

Върнахме се в колите и тръгнахме към близката сграда за събрания. Когато пристигнахме, президент Хинкли каза: „Завийте тук“. Завихме по улицата според напътствието. Започнахме леко да се изкачваме.

Точно когато стигнахме върха на възвишението, президент Хинкли каза: „Спрете колата, спрете колата“. След това той посочи парцел отдясно и попита: „А тази земя? Тук трябва да се построи храмът. Тук Господ иска да има храм. Можете ли да го купите? Можете ли да го купите?“

Този парцел не беше обсъждан. Беше сравнително далеч от основен път и не беше обявен за продажба. Когато казахме, че не знаем, президент Хинкли посочи парцела и отново каза: „Тук трябва да се построи храмът“. Останахме още няколко минути и след това тръгнахме към летището, за да се върнем у дома.

На следващия ден брат Уилямс и аз бяхме извикани в кабинета на президент Хинкли. На лист хартия беше нарисувал всичко: улиците, сградата за събрания, ляв завой тук и мястото за храма, отбелязано с хикс. Попита ни какво сме открили. Казахме му, че не би могъл да избере по-труден парцел. Той беше собственост на трима души: един от Канада, един от Индия и един от Китай! И не разполагаше с необходимото религиозно зониране.

„Добре, направете всичко по силите си“ – каза той.

След това започнаха да се случват чудесата. За няколко месеца придобихме парцела и по-късно град Лангли, Британска Колумбия одобри строителството на храма.

Изображение

Храмът Ванкувър Британска Колумбия

Размишлявайки върху това, съм смирен от разбирането, че макар брат Уилямс и аз да имахме официално образование и години опит с недвижимите имоти и проектирането на храмове, президент Хинкли не разполагаше с тях, но имаше нещо много по-важно – дара на пророческото виждане. Той можеше да види къде трябваше да се издигне Божият храм.

Когато Господ заповядва на ранните светии в тази диспенсация да построят храм, Той заявява:

„Но нека бъде построен дом за Моето име съгласно образеца, който Аз ще им покажа.

И ако людете Ми не го построят съгласно образеца, който ще покажа, … Аз не ще го приема от ръцете им“ (Учение и завети 115:14–15).

Както е било с ранните светии, така е и с нас днес: Господ е откривал и продължава да открива на президента на Църквата образците, според които Божието царство трябва да се ръководи днес. А на лично ниво Той ни дава напътствия как да направляваме живота си, така че нашите действия също да бъдат приемливи за Господ.

През април 2013 г. говорих за усилията, свързани с подготовката при изграждането на основите на всеки храм, така че да може да устои на бурите и бедствията, на които ще бъде подложен. Но основата е само началото. Храмът се състои от много градивни елементи, които се сглобяват според предварително начертани планове. Ако желаем животът ни да бъде храм, който да се стремим да изграждаме според Господните учения (вж. 1 Коринтяните 3:16–17), редно е да си задаваме въпроса: „Кои градивни елементи трябва да използвам, за да може животът ми да бъде красив, величествен и устойчив на бурите на света?“

Можем да открием отговора на този въпрос в Книгата на Мормон. Относно Книгата на Мормон, Пророкът Джозеф Смит казва: „Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, че тя е ключовият камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга“ (въведение към Книгата на Мормон). Във въведението на Книгата на Мормон сме учени, че „онези, които придобият божествено свидетелство от Светия Дух, (че Книгата на Мормон е Божието слово), ще узнаят чрез същата сила, че Исус Христос е Спасителят на света, че Джозеф Смит е Неговият откровител и пророк (на Възстановяването) и че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е отново установеното на земята Господно царство“.

Съответно ето някои градивни елементи за нашата вяра и свидетелство:

1. Исус Христос е Спасителят на света.

2. Книгата на Мормон е словото Божие.

3. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е царството Божие на земята.

4. Джозеф Смит е пророк и днес на земята има живи пророци.

През изминалите няколко месеца изслушах всяко обръщение на обща конференция, изнесено от президент Нелсън, откакто е призован за апостол. Това начинание промени живота ми. Докато изучавах и размишлявах върху даваната от президент Нелсън в продължение на 34 години мъдрост, ясни и повтарящи се теми се откроиха в неговите учения. Всяка от тези теми се отнася към споменатите преди малко градивни елементи или представлява друг ключов градивен елемент за нашите лични храмове. Те включват: вяра в Господ Исус Христос, покаяние, кръщение за опрощение на греховете, дарът на Светия Дух, изкупление за мъртвите и храмова работа, освещаване на Господния ден, дългосрочно планиране, оставане на заветната пътека. Президент Нелсън е говорил за всички тези неща с обич и отдаденост.

Крайъгълният камък, основният градивен елемент в Църквата и живота ни е Исус Христос. Това е Неговата Църква. Президент Нелсън е Неговият пророк. Ученията на президент Нелсън дават свидетелство за живота и характера на Исус Христос и ги разкриват за наша полза. Той говори с обич и познание за същността на Спасителя и Неговата мисия. Той често дава въздействащи свидетелства за божественото призование на живите пророци – президентите на Църквата, под чието ръководство е служил.

Сега, днес, имаме привилегията да подкрепяме него като Господния жив пророк на земята. Свикнали сме да подкрепяме ръководителите на Църквата чрез даден от Бога образец – вдигаме ръка в израз на съгласие и подкрепа. Направихме това само преди няколко минути. Но действителната подкрепа е много повече от този видим жест. Както се отбелязва в Учение и завети 107:22, Първото президентство трябва да бъде „подкреп(яно) от Църквата с доверие, вяра и молитва“. Ние наистина и напълно подкрепяме живия пророк, като изпълняваме следния образец – приемаме с доверие словата му, действаме с вяра според тях и след това молим Господ да продължава да го благославя.

Когато си мисля за президент Ръсел М. Нелсън, намирам упование в следните слова на Спасителя: „Ако Моите хора се вслушат в гласа Ми и в гласа на служителите Ми, които съм назначил да водят Моите хора, ето, истина ви казвам, те няма да бъдат помръднати от мястото си“ (Учение и завети 124:45).

Вслушването в словата на живите пророци ще има силно, дори променящо живота ни влияние. Ние сме укрепвани. Ставаме по-уверени и се уповаваме повече на Господ. Слушаме Господното слово. Чувстваме Божията любов. Ще знаем как да водим живота си с цел.

Аз обичам и подкрепям президент Ръсел М. Нелсън и всички други, призовани като пророци, гледачи и откровители. Свидетелствам, че той държи даровете, които Господ му е дал. Свидетелствам също, че като затвърждаваме в живота си практиката да се вслушваме в гласа на живите пророци, животът ни ще бъде изграждан според Господния образец за нас и ще пожънем вечни благословии. Поканата е отправена към всички. Елате, на пророка слушайте гласа. Да, елате в Христос и ще живеете. В името на Исус Христос, амин.