Полагане на основата на велико дело

Като родители в Сион имаме свещената отговорност да събуждаме в децата си желание и отдаденост на радостта, светлината и истините на Евангелието на Исус Христос. Докато отглеждаме децата си, ние установяваме традиции в домовете си и изграждаме модели на общуване и поведение в семейните ни взаимоотношения. По този начин установяваните от нас традиции трябва да създават силни, непоклатими черти на доброта в децата ни, които ще ги зареждат със сила да се справят с трудностите в живота.

От много години семейството ни се радва на ежегодната традиция да сме на палатки високо в планинaта Юинта в североизточна Юта. Пътуваме 32 км по каменист път, за да стигнем до красива зелена долина с извисяващи се стени на каньон, през която преминава река със студени и кристални води. Всяка година, надявайки се да препотвърдим ценността на евангелските учения и практики в сърцата на децата и внуците ни, със Сюзън молим всеки от шестте ни сина и семействата им да подготвят кратки послания на тема, която считат за важна част от основата на дом, съсредоточен в Христа. После се събираме на уединено място за семейно духовно послание и всеки представя посланието си.

Изображение

Послания, написани на камъни

Тази година внуците ни написаха темата на посланията си на камъни и после един по един ги поставиха в пръстта един до друг като символ на сигурната основа, на която се установява щастливият живот. Вплетена в шестте им послания бе неизменната и вечна истина, че Исус Христос е крайъгълният камък на тази основа.

По думите на Исайя: „Затова така казва Господ Йехова: Ето, полагам в Сион камък за основа, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа“¹. Исус Христос е този скъпоценен крайъгълен камък в основата на Сион. Именно Той разкрива на Пророка Джозеф Смит: „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико“².

Уроците, преподавани чрез традициите, които установяваме в домовете си, макар малки и прости, са все по-важни в днешния свят. Кои са малките и прости неща, които, ако установим, ще вършат велико дело в живота на децата ни?

Президент Ръсел М. Нелсън наскоро се обърна към голяма конгрегация близо до Торонто, Канада и ясно напомни на родителите за нашата свещената отговорност да учим децата си. Сред важните отговорности, които посочи, президент Нелсън подчерта задълженията на родителите да учат децата си да разбират защо вземаме от причастието, значимостта на това да са родени в завета, важността на подготовката за патриархална благословия и получаването ѝ, както и насърчи родителите да водят при семейното четене на Писанията³. Нашият възлюбен пророк ни насърчава чрез тези усилия да направим домовете си „светилища на вярата“⁴.

В Книгата на Мормон Енос записва огромната си благодарност за примера на своя баща, който „(го) поучаваше на своя език и съобразно учението и увещанието Господни“. С дълбоко вълнение Енос възкликва: „И благословено да бъде името на моя Бог за това“⁵.

Ценя малките и прости традиции, които следваме в нашия дом в продължение на повече от 35 години брак. Много от тези традиции са незабележими, но важни. Например:

• Вечерите, когато не бях у дома, винаги знаех, че без да го молим, под ръководството на Сюзан най-големият ни син вкъщи ще поведе семейството за изучаване на Писанията и семейна молитва⁶.

• Друга традиция – никога не излизаме от дома или приключваме телефонен разговор, без да кажем: „Обичам те“.

• Животът ни е благославян от редовното отделяне на време за лични интервюта с всеки от синовете ни. По време на едно такова интервю попитах сина ни за желанията му и подготовката му да отслужи мисия. След известно обсъждане имаше момент на размисъл, после той се наведе напред и замислено заяви: „Тате, помниш ли, когато бях малък и започнахме да имаме интервюта с теб?“ Казах: „Да“. „Ами – каза той, – обещах ти, че ще отслужа мисия и ти ми обеща, че ти и мама ще отслужите мисия, когато остареете“. После имаше още една пауза. „Имате ли проблем, който ви пречи да служите, защото може да мога да помогна?“

Редовните благотворни семейни традиции, които включват молитва, четене на Писанията, семейна домашна вечер и посещаване на църковните събрания, макар и да изглеждат малки и прости, създават култура на любов, уважение, единство и безопасност. В духа, който съпътства тези дейности, децата ни биват защитени от огнените стрели на противника, които са толкова неразделна част от светската култура днес.

Спомняме си мъдрия съвет на Еламан към синовете му: „Помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“⁷.

Преди години, докато служех като млад епископ, един възрастен господин поиска да говори с мен. Той описа напускането си на Църквата и праведните традиции на родителите си, когато бил младеж. Описа подробно болката, която изпитвал през живота си, докато напразно търсел трайна радост насред мимолетното щастие, което предлага светът. Сега в напредналата си възраст той почувствал нежните, понякога настойчиви шепнещи усещания от Духа Божий, които го насочвали отново към уроците, практиките, чувствата и духовната безопасност на младостта му. Той изрази благодарност за традициите на родителите си и със съвременни думи повтори казаното от Енос: „Благословено да бъде името на моя Бог за това“.

В личния ми опит завръщането на този мъж към Евангелието е типично за мнозина и се повтаря често сред Божиите чеда, които напускат за известно време и после се връщат към ученията и практиките на младежките им години. В тези моменти виждаме мъдростта на автора на притчата, която увещава родителите: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него“⁸.

Всеки родител има моменти на разочарование и различни нива на решителност и сила, докато отглежда деца. Обаче, когато родителите упражняват вяра, като учат децата си искрено, любящо и вършат всичко по силите си, за да им помагат по пътя, те получават по-голяма надежда, че засятите семена ще пуснат корен в сърцата и умовете на децата им.

Моисей добре разбира основната нужда от постоянно поучаване. Той съветва: „И на (тези слова) да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“⁹.

Коленичим до децата си по време на семейна молитва, грижим се за тях чрез усилията си да провеждаме смислено семейно четене на Писанията, търпеливо и любящо се грижим за тях, като заедно участваме в семейна домашна вечер и се безпокоим за тях на колене в личните ни молитви към небесата. О, колко копнеем посятите от нас семена да пуснат корен в умовете и сърцата на децата ни!

Считам, че не е толкова важно дали децата ни разбират всичко от поученията ни, като например докато се стремим да четем Писанията или да проведем семейна домашна вечер, или да посещаваме дейностите на младежите и други църковни събрания. Не е толкова важно дали в тези моменти те разбират важността на тези дейности, а е по-важно дали ние като родители упражняваме достатъчно вяра да следваме Господния съвет усърдно да живеем според Евангелието на Исус Христос, да преподаваме, увещаваме и задаваме очаквания, вдъхновени от него. Това са усилия, породени от нашата вяра – че един ден семената, посяти в младостта им, ще пуснат корен, ще покълнат и израснат.

Нещата, за които говорим, които проповядваме и на които учим, определят нещата, които ще се случват сред нас. Като установяваме благотворни традиции, които учат на ученията на Христос, Светият Дух ще свидетелства за истинността на посланията ни и ще подхранва семената на Евангелието, посети дълбоко в сърцата на децата ни чрез постоянните ни усилия. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.