Да вземем върху си името на Исус Христос

Мои братя и сестри, наскоро, докато размишлявах над призива на президент Ръсел М. Нелсън да наричаме Църквата с даденото ѝ чрез откровение име, прочетох стиховете, в които Спасителят напътства нефитите относно името на Църквата¹. Докато четях словата на Спасителя, ми направи впечатление как Той също казва: „вие трябва да вземете върху си името на Христа“². Това ме накара да погледна навътре и да попитам: „Вземам ли върху си името на Спасителя, така както иска Той?“³. Днес бих искал да споделя някои от впечатленията, които получих в отговор на моя въпрос.

Първо, да вземем върху си името на Христос означава да се стремим да виждаме така както Бог вижда⁴. Как вижда Бог? Джозеф Смит казва: „Докато една част от човешката раса безжалостно съди и осъжда другата, Великият Родител на вселената гледа на целия човешки род с бащинска грижа и отечески поглед“, тъй като „любовта Му (е) необятна“⁵.

Преди няколко години по-голямата ми сестра почина. Тя имаше труден живот. Беше ѝ трудно да живее според Евангелието и така и не стана напълно активна. Съпругът ѝ я напусна и остави да се грижи за четири малки деца. Вечерта, в която почина, в присъствието на нейните деца, ѝ дадох благословия за спокойно завръщане у дома. Тогава осъзнах, че твърде често бях дефинирал живота на сестра си в светлината на нейните изпитания и неактивност. Когато поставих ръце на главата ѝ през онази вечер, бях силно порицан от Духа. Ясно ми беше напомнено за нейната добрина и ми се позволи да я видя такава, каквато Бог я виждаше – не като човек, изпитвал трудности с Евангелието и живота, а като човек, преминал през изпитания, които съм нямал. Видях я като великолепна майка, която, въпреки големите трудности, отгледа прекрасни и удивителни деца. Видях я като приятел на нашата майка – тя се грижеше за нея и ѝ правеше компания след като баща ни почина.

По време на тази последна вечер с моята сестра, вярвам, че Бог ме питаше: „Не осъзнаваш ли, че всеки около теб е божествена личност?“

Бригъм Йънг учи:

„Искам да увещая светиите… да виждат мъжете и жените в истинската им същност, а не на повърхността“⁶.

„Колко често се казва: „Този е направил това и това и не може да е светия“. … Чуваме, че някои псуват и лъжат … (или) не освещават Господния ден. … Не съдете такива хора, защото не знаете какви планове има Господ за тях. … … (по-скоро) бъдете търпеливи с тях“⁷.

Можете ли да си представите нашия Спасител да не обръща внимание на нас или нашите трудности? Спасителят гледал самарянина, прелюбодееца, бирника, прокажения, умствено болния и грешника с едни и същи очи. Всички са били чеда на Неговия Отец. Могло е всички да бъдат изкупени.

Можете ли да си представите Той да пренебрегне човек, който изпитва съмнения относно мястото си в Божието царство, или изобщо някого, който страда?⁸ Аз не мога. В очите на Христос, всяка душа е безпределно ценна. Никой не е предопределен за провал. Вечният живот е възможен за всички⁹.

От порицанието на Духа край леглото на сестра ми, научих страхотен урок: че ако виждаме така, както вижда Той, ще имаме двойна победа – изкупление както за нас, така и за хората, с които общуваме.

Второ, за да вземем върху си името на Христос, ние трябва не само да виждаме така, както Бог вижда, но и да вършим Неговото дело и да служим така, както Той е служил. Ние живеем според двете големи заповеди, като се подчиняваме на Божията воля, събираме Израил и позволяваме на светлината си да „свети… пред човеците“¹⁰. Приемаме заветите и обредите на Неговата възстановена Църква и живеем според тях¹¹. Като правим това, Бог ни дава силата да благославяме себе си, семействата си и живота на другите¹². Задайте си следния въпрос: „Познавате ли някого, който да не се нуждае от небесните сили в живота си?“

Бог ще върши чудеса сред нас, когато освещаваме себе си¹³. Ние освещаваме себе си, като пречистваме сърцата си¹⁴. Пречистваме сърцата си, като Го слушаме,¹⁵ покайваме се за греховете си,¹⁶ обръщаме се във вярата¹⁷ и обичаме така, както Той обича¹⁸. Спасителят ни пита: „Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада?“¹⁹.

Наскоро научих за преживяване на старейшина Джеймз Е. Талмидж, което ме накара да спра и да се замисля как обичам и служа на хората около мен. Като млад професор, преди да стане апостол, по време на тежката дифтеритна епидемия през 1892 г., старейшина Талмидж научава за семейство непознати, които не били членове на Църквата, а живеели близо до него и били поразени от болестта. Никой не искал да се излага на риск, като влиза вътре в заразения дом. Обаче старейшина Талмидж веднага отишъл в дома. Открил четири деца: едно на две и половина години мъртво на легло, две на пет и на десет със силни болки и едно на тринадесет години, много отслабнало. Родителите били омаломощени от скръб и умора.

Старейшина Талмидж преоблякъл всички, измел стаите, изнесъл заразеното облекло и изгорил замърсените и заразени килими. Работил цял ден и се върнал на сутринта. Десетгодишното дете било умряло през нощта. Той вдигнал и държал пет-годишното. Тя изкашляла кървави храчки по цялото му лице и дрехи. Той пише: „Не можех да я оставя“ и я държал, докато умира в ръцете му. Той помогнал за погребението и на трите деца и се погрижил да се доставят храна и чисти дрехи на опечаленото семейство. След като се върнал у дома, брат Талмидж изхвърлил дрехите си, изкъпал се в разтвор с цинк, изолирал се под карантина и прекарал лек пристъп на болестта²⁰.

Животът на толкова много хора около нас е застрашен. Светиите вземат върху си името на Спасителя, като се освещават и служат на всички, независимо кои са и какво е положението им – ние спасяваме живот, когато правим това²¹.

Накрая, вярвам, че за да вземем върху си Неговото име, ние трябва да Му се доверяваме. На едно неделно събрание една млада жена каза следното: „Приятелят ми и аз наскоро скъсахме и той избра да напусне Църквата. Каза ми, че никога не е бил по-щастлив. Как може да е възможно това?“

Спасителят отговаря на този въпрос, когато казва следното на нефитите: „Но ако (животът ви) не е изграде(н) върху Моето Евангелие, а е изграде(н) върху делата човешки или делата дяволски, истина ви казвам, че… ще се радват(е) за кратко време на делата си, и скоро идва краят“²² Просто няма трайна радост извън Евангелието на Исус Христос.

Но на онова събрание се замислих за многото добри, но тежко обременени хора, за които спазването на заповедите е изключително трудно. Зададох си следния въпрос: „Какво друго би им казал Спасителят?“²³. Вярвам, че би попитал: „Доверявате ли Ми се?“²⁴. На жената с кръвотечение Той казва: „Твоята вяра те изцели; иди си с мир“²⁵.

Един от любимите ми стихове е Йоан 4:4, който гласи: „И трябваше да мине през Самария“.

Защо обичам този стих? Защото за Исус не е имало нужда да ходи в Самария. Съвременниците Му юдеи ненавиждали самаряните и пътували по път, който заобикалял Самария. Но Исус избрал да отиде там и за първи път да обяви пред целия свят, че е обещаният Месия. За това послание той не само избира една отхвърлена група хора, а една жена – и не просто жена, а жена, която живее в грях – според разбиранията в онези времена, човек с най-ниския статус. Вярвам, че Исус прави това, за да може всеки от нас да разбере, че Неговата обич е по-силна от нашите страхове, рани, пристрастявания, съмнения, изкушения, грехове, разбити семейства, депресия и тревоги, хронично заболяване, бедност, насилие над нас, отчаяние или самота²⁶. Той желае всички да знаят, че няма нищо и никого, които Той да не може да изцели, като даде трайна радост²⁷.

Благодатта Му е достатъчна²⁸. Само Той е слязъл по-ниско от всичко. Силата на Неговото Единение е силата да се преодолее всяка една трудност в живота ни²⁹. Посланието на жената при кладенеца е че Той познава обстоятелствата на живота ни³⁰ и че винаги можем да вървим с Него, независимо какво е положението ни. На нея и на всеки от нас Той казва: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека, (а ще има) извор на вода, която извира за вечен живот“³¹.

При странстването си в живота, защо бихте се отрекли от единствения Спасител, Който има цялата сила да ви изцели и спаси? Каквато и цена да е необходимо да платите, за да Му се доверите, тя си заслужава. Мои братя и сестри, нека избираме да увеличаваме своята вяра в Небесния Отец и нашия Спасител Исус Христос.

Свидетелствам от дълбините на душата си, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Църквата на Спасителя, ръководена от живия Христос чрез истинен пророк. Моята молитва е с вярност да вземаме върху си името на Исус Христос – като виждаме както Той вижда, като служим както Той е служил и като Му имаме доверие, че Неговата благодат е достатъчна да ни спаси у дома и да ни дава трайна радост. В името на Исус Христос, амин.