Отговори на молитви

Важно и носещо утеха учение на Евангелието на Исус Христос е, че нашият Небесен Отец изпитва съвършена любов към Своите чеда. Поради тази съвършена любов Той ни благославя не само според желанията и нуждите ни, но и според безкрайната Си мъдрост. Както простичко се изказва пророкът Нефи: „Аз зная, че (Бог) обича чедата Си“¹.

Една проява на тази съвършена любов е участието на Небесния ни Отец в подробностите на нашия живот, дори когато може да не осъзнаваме или разбираме това. Ние търсим божественото напътствие и помощ от Отца чрез сърдечна, искрена молитва. Когато почитаме сключените завети и се стремим да бъдем по-подобни на нашия Спасител, ние имаме право на постоянен² поток от божествено напътствие чрез влиянието и вдъхновението на Светия Дух.

Писанията ни учат: „Защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате“³ и Той „знае всички неща, защото всичко е присъстващо пред очите (Му)“⁴.

Пророкът Мормон е пример за това. Той не доживял да види плода на труда си. При все това разбирал, че Господ като грижовен родител го води по пътя. Когато се почувствал вдъхновен да включи малките плочи на Нефи в летописа си, Мормон пише: „И аз правя това с мъдра цел; защото така ми се нашепва според въздействията на Духа Господен, Който е в мен. И сега, аз не знам всички неща; но Господ знае всички неща, които ще станат; ето защо, Той ме подбужда да действам според Неговата воля“⁵. Въпреки че Мормон не знае за бъдещата загуба на 116-те страници от ръкописа, Господ знае и подготвя начин да тази пречка да бъде преодоляна много преди тя да се появи.

Отец познава както нас, така и нашите нужди и ще ни помага по съвършен начин. Понякога тази божествена помощ идва в момента ни на нужда или скоро след като сме я поискали. Понякога нашите най-искрени и достойни желания не получават очаквания отговор, но разбираме, че Бог е подготвил по-големи благословии. А понякога нашите най-съкровени желания не се изпълняват в този живот. Ще илюстрирам чрез три различни примера начините, по които нашият Небесен Отец може да отговаря на най-искрените ни молби към Него.

Нашият най-малък син беше призован да служи като мисионер в мисия Франция Париж. Докато се подготвяхме за службата, заедно с него отидохме да купим обичайните ризи, костюми, вратовръзки, чорапи и палто. За жалост, желаното от него палто не беше налично веднага в размера, който му трябваше. Обаче, магазинерът посочи, че то ще дойде в следващите няколко седмици и ще бъде изпратено до центъра за мисионери в Прово, преди синът ни да замине за Франция. Платихме за палтото и не се притеснявахме.

Синът ни постъпи в центъра за обучение на мисионери през юни, а палтото му беше доставено само дни преди планираното пътуване през август. Той не премерил палтото, а набързо го пъхнал в багажа си с останалите дрехи и принадлежности.

С настъпването на зимата в Париж, където служеше синът ни, той ни писа, че когато извадил палтото и го облякъл, видял, че е прекалено малко. В резултат на това ни се наложи да вложим допълнително пари в банковата му сметка, за да може да си купи друго палто в Париж, както и направи. Леко раздразнен, аз му писах да подари първото палто, след като не може да го използва.

По-късно получихме следния имейл от него: „Тук е много, много студено. … Вятърът ни пронизва, въпреки че новото ми палто е чудесно и доста дебело. … Подарих старото си палто на друг мисионер от апартамента ни, който каза, че се е молил по някакъв начин да получи по-дебело палто. Той се кръстил преди няколко години и има само майка си… и мисионера, който го е кръстил – това са хората, които го подкрепят по време на мисията му и така, палтото е отговор на молитва, което ме направи много щастлив“⁶.

Небесният Отец знаел, че този мисионер, който служел във Франция на около 10 000 км далеч от дома, щял да се нуждае от ново палто за студената зима в Париж и нямало да има средства да си го купи. Небесният Отец също знаел, че синът ни щял да получи от магазина за дрехи в Прово, Юта, палто, което щяло да му бъде твърде малко. Той знаел, че тези двама мисионера щели да служат заедно в Париж и че палтото щяло да бъде отговор на скромната и искрена молитва на изпадналия в голяма нужда мисионер.

Спасителят учи:

„Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.

А на вас и космите на главата са всички преброени.

Затова, не бойте се, вие сте много по-ценни от врабчетата“⁷.

В други ситуации, когато достойните ни желания не получават очаквания отговор, в крайна сметка може да е за наше добро. Например братята на Йосиф, синът на Яков, му завиждат и го мразят до такава степен, че планират да го убият. Вместо това го продават като роб в Египет⁸. Ако има човек, който да е чувствал, че молитвите му не получават желания отговор, то това е могло да бъде Йосиф. На практика явното му нещастие води до големи благословии за него и спасява семейството му от гладуване. По-късно, след като става доверен ръководител на Египет, с голяма вяра и мъдрост той казва на братята си:

„Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог“⁹.

Докато следваше, най-големият ни син беше нает на много хубава работа на половин работен ден, с потенциала да получи прекрасна, пълновременна позиция, след като завърши. Той с години полагаше много усилия в работата си, стана висококвалифициран и беше добре уважаван от своите колеги и отговорници. В края на следването му, сякаш под влиянието на небесата (или поне така си мислеше синът ни), бе освободено постоянното работно място и той беше главният кандидат, като всичко сочеше, че наистина ще получи работата.

Но не него взеха на работа. Никой от нас не можа да го проумее. Беше се подготвил добре, интервюто беше успешно, той беше най-квалифицираният кандидат и се беше молил с голяма надежда и очаквания! Беше смазан и покрусен, и случилото остави всички ни в недоумение. Защо Бог го беше изоставил в праведното му желание?

Чак години по-късно отговорът беше съвсем ясен. Ако беше получил мечтаната си работа след завършване, щеше да изпусне критична за курса на живота му възможност, която сега явно доказва, че е за негова вечна полза и благословия. Бог е знаел края от началото (както винаги го знае) и в този случай отговорът на многото праведни молитви беше отрицателен, за постигането на далеч по-благоприятен резултат.

А понякога отговорът на молитва, който с такава праведност, отчаяние и искреност търсим, не идва в този живот.

Сестра Патрисия Паркинсън се родила с нормално зрение, но на седемгодишна възраст започнала да ослепява. На девет години Пат посещавала училището на Юта за глухи и слепи в Огдън, Юта, на около 145 км разстояние от дома, което наложило да остане в пансиона на училището, а това предизвикало носталгия, която всяко деветгодишно дете би изпитало.

На 11-годишна възраст тя била напълно сляпа. Пат се върнала вкъщи за постоянно на 15-годишна възраст, за да посещава местната гимназия. Започнала следването си и получила бакалавърска степен по комуникативни нарушения и психология; след като геройски се преборила със скептични университетски служители по приемане на документите, тя била приета за магистърска степен със специалност езикова и речева патология. Сега Пат работи с 53 деца от начално училище и отговаря за четирима техници по речева патология в окръга на училището. Тя притежава свой дом и автомобил, който приятели и близки карат, когато Пат се нуждае от превоз.

На 10-годишна възраст Пат имала записан час за поредната медицинска процедура за влошаващото ѝ се зрение. Родителите ѝ винаги я информирали какво предстои по време на медицинските прегледи, но поради някаква причина този път не я били осведомили за тази конкретна процедура. Когато в последствие ѝ казали, че е записана за процедура, Пат, както се изразява майка ѝ „била съкрушена“. Тя изтичала до съседната стая, но по-късно се върнала и заявила на родителите си с нотка възмущение: „Нека да ви кажа нещо. Аз го знам, Бог го знае, а и вие трябва да го знаете. Ще бъда сляпа до края на живота си!“

Преди няколко години Пат отишла до Калифорния, за да посети живеещи там роднини. Докато била навън с тригодишния си племенник, той ѝ казал: „Лельо Пат, защо просто не помолиш Небесния Отец да ти даде нови очи? Защото, ако Го помолиш, Той ще ти даде каквото си пожелаеш. Просто трябва да Го помолиш“.

Пат признава, че въпросът я озадачил, но отвърнала: „Ами, понякога Небесният Отец не действа така. Понякога Той желае да научим нещо и затова не ни дава всичко, което искаме. Понякога трябва да чакаме. Небесният Отец и Спасителят знаят най-добре какво е добро за нас и от какво се нуждаем. И затова, Те няма да ни дават всичко, което искаме и когато го искаме“.

Познавам Пат от много години и наскоро ѝ казах, че се възхищавам на факта, че винаги е позитивна и щастлива. Тя отвърна: „Не си ме виждал вкъщи, нали? Аз си знам как е. Имала съм сериозни моменти на депресия и съм проливала доста сълзи“. Но след това добави: „От момента, в който започнах да ослепявам, се чувствах странно, но знаех, че Небесният Отец и Спасителят са с мен и семейството ми. Подходихме към проблема възможно най-добре, и по мое мнение, се справихме доста добре. Като цяло съм достатъчно успял човек и в повечето случаи – позитивна. Виждам участието Му във всичко. На хората, които ме питат дали съм гневна поради слепотата си, аз отвръщам: „На кого да се гневя? Небесният Отец ме подкрепя в това; не съм сама. Той е винаги с мен“.

В този случай желанието на Пат да получи зрение няма да бъде изпълнено в този живот. Но мотото ѝ, което научава от баща си, е следното: „И това ще премине“¹⁰.

Президент Хенри Б. Айринг заявява: „В този момент Отец знае за вас, за вашите чувства, както и за духовните и материални нужди на всички около вас“¹¹. Тази голяма и даваща утеха истина може да бъде открита в трите дадени от мен примера.

Братя и сестри, понякога молитвите ни не получават мигновено очаквания от нас отговор. Понякога те не получават отговора, на който се надяваме, и при все това, с течение на времето разбираме, че Бог е подготвил по-големи благословии за нас, отколкото сме очаквали. А понякога праведните ни молби към Бог няма да получат отговор в този живот¹². Както казва старейшина Нийл А. Максуел: „Вярата включва също доверие в избрания от Господ момент“¹³.

Ние имаме уверението, че по Негов собствен начин и в уреченото от Него време, Небесният Отец ще ни благослови и разреши всички наши притеснения, несправедливости и разочарования.

Цитирам цар Вениамин: „И нещо повече, аз бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие. О, помнете, помнете, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ги е казал“¹⁴.

Знам, че Бог чува нашите молитви¹⁵. Знам, че като всезнаещ и любящ Отец Той отговаря на молитвите ни до съвършенство, според Своята безкрайна мъдрост и по начини, които в крайна сметка ще бъдат за наше добро и благословия. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.