Угощавайки се със словото Христово

Когато бях млад си мислех, че угощаването е просто да имаш пред себе си голяма порция с ориз, суши и соев сос. Сега знам, че истинското угощаване е повече от наслаждаване на вкусно ястие. Това е радост, подхранване, празнуване, споделяне, изразяване на любов към роднини и приятели, изразяване на благодарност към Бог и изграждане на взаимоотношения, докато се наслаждаваме на изобилната, невероятно вкусна храна. Вярвам, че когато се угощаваме със словата на Христос, трябва да мислим за същия вид преживяване. Да се угощаваме с Писанията не означава само да ги четем. Това е истинска радост и изграждане на взаимоотношения със Спасителя.

В Книгата на Мормон това е казано ясно. Спомнете си за съня на Лехий, където той вижда дърво, „чийто плод (е) желателен, за да направи човека щастлив“. Този плод представлява любовта Божия и когато Лехий опитва от плода, „той беше… сладък, повече от всичко друго, което беше вкусвал дотогава“. Това „изпъл(ва) (неговата) душа с извънредно велика радост“ и той желае да го сподели със семейството си (1 Нефи 8:10–12).

Когато се угощаваме, вероятно ще открием, че количеството или видът храна може да не са особено важни, ако сърцата ни са изпълнени с благодарност. Семейството на Лехий се храни със сурово месо в пустошта, но Нефи описва това трудно изпитание, казвайки: „Толкова големи бяха благословиите Господни“, че „жените ни… бяха силни“ и способни да раждат деца „без роптания“ (1 Нефи 17:1–2).

Угощаването понякога включва опитване и търсене на нещо ново. Алма описва посаждането на едно добро семе в сърцата ни. Когато го „изпитваме“, ще открием, че то „започва да (ни) става приятно“ (вж. Алма 32:28–33).

Благословиите от угощаването със словата на Христос са силни и променят живота. Има три благословии, които по-специално бих искал да ви поканя да приложите в живота си.

Първо, словата на Христос може да ни помагат да увеличаваме нашата духовна способност да получаваме откровение (вж. Ръсел Нелсън, „Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 96) и да ни напътстват безопасно в нашия живот. Мормон учи, че словата на Христос имат „голяма склонност да вод(ят) людете да правят това, което е право“ и че те са по-въздействащи от „меча“ (Алма 31:5). Когато съм търсил мъдрост от Бог за собствените си проблеми, когато и да съм опитвал „добродетелта на словото Божие“ (Алма 31:5), аз съм се чувствал вдъхновен и способен да вземам мъдри решения, да преодолявам изкушения и да благославям живота си с нараснала вяра в Христос и любов към хората около мен. Нашият пророк Ръсел М. Нелсън ни учи: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“ („Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, с. 96). Необходимото откровение ще идва, когато опитваме „добродетелта на словото“ и това слово ще бъде по-въздействащо от всичко друго, което можем да опитаме или да си представим.

Второ, при вътрешни борби и липса на самочувствие, „приятното Божие слово“ (Яков 2:8) в Писанията ще ни помага да разбираме наистина кои сме и ще ни дава сила отвъд нашата собствена. Да осъзная, че съм чедо на Бог беше един от най‑чудесните моменти, които някога съм преживявал. В младежките си години не знаех нищо за ученията на Спасителя. Когато прочетох Новия завет за първи път, словата на Христос наистина изцелиха наранената ми душа. Осъзнах, че не бях сам и че съм „чедо на Бог“. Когато разпознах истинската си същност пред Бог, осъзнах безкрайния си потенциал чрез Единението на Христос.

По подобен начин Енос споделя собственото си преживяване за познанието, което произлиза от размишляването върху словата на Христос. Докато Енос позволява на бащините думи относно „вечния живот и за радостта на светиите, (да проникват) дълбоко в сърцето (му)“, неговата душа „зажадува; и (той) коленичи пред (неговия) Създател… в усърдна молитва“ (Енос 1:3–4). В тази молитва той опознава Спасителя и научава, че сме много ценни и обичани, че може да ни бъде простено за грешките и че наистина сме Божи чеда.

Трето, можем да подобряваме живота на другите чрез словата на Христос. Точно както за Енос има време и място, където словата на Христос докосват неговото сърце, Господ ще направи необходимото, за да докосне сърцата на хората, с които искаме да споделим Евангелието. Мнозина от нас може да са почувствали обезсърчение, когато сме канили някого да чуе Евангелието без да настъпи желаният резултат. Каквото и да се случва, Господ ни кани да отворим уста и да споделяме посланието за Евангелието с хората.

Преди две години Господ повлия на скъпата ми майка, което ѝ помогна да реши да се кръсти. Очаквах нейното кръщение в продължение на почти 35 години. За да може да вземе това решение, много членове на Църквата вярно ѝ служиха така, както Христос би го направил. Една неделя тя почувства, че трябва да отиде на Църква. Тя последва този подтик. Докато седеше на първия ред и чакаше службата за причастие да започне, едно четиригодишно момче застана пред нея и я погледна. Тя го поздрави с усмивка. Малкото момче бързо си тръгна оттам и се върна на собственото си място, което беше от другата страна на реда, където седеше майка ми. Това малко момче взе нещо от стола си, върна се и подаде на майка ми книга с химни и пак се върна на мястото си. Майка ми забеляза, че книга с химни има на всеки стол в сградата. Тя можеше лесно да вземе една от стола до нея. Въпреки това тя бе много впечатлена от невинната постъпка на доброта, която детето бе научило в своя дом и в Църквата. Това бе прекрасен момент за нея. Тя получи силното впечатление, че Бог я кани да дойде и да следва Спасителя. Почувства, че трябва да бъде кръстена. Това малко момче не търсеше признание за постъпката си, а просто направи най-доброто, за да живее според словото на Бог и да обича своя ближен. Неговата доброта предизвика важна промяна в сърцето на майка ми.

Словата на Христос ще докосват сърцата и ще увеличават разбирането на хората, които все още не са Го видели. На път за Емаус двама ученици вървят с Исус. Те са тъжни и не са разбирали как Спасителят е възтържествувал над смъртта. В скръбта си те не разпознават, че живият Христос върви с тях. Въпреки че Исус „им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания“, те Го разпознават като възкресения Спасител чак когато сядат и разчупват хляба с Него. Тогава „очите“ им се отварят. Когато ние – или наши приятели, съмишленици и съседи – се угощаваме и разчуваме хляб с Него, нашите очи ще се отварят. Когато учениците от Емаус споделят за времето, когато са били с възкръсналия Спасител, те казват, че сърцата им горят, докато Той им тълкува Писанията (вж. Лука 24:27–32). Това ще се случва с всички нас.

В заключение давам свидетелство, че угощаването със словата на Христос може да се случва по всяко време и във всяка ситуация, ако подготвяме сърцата си, за да ги приемем. Угощаването със словата на Христос ще ни дава поддържащи живота откровения, ще препотвърждава нашата истинска същност и ценност пред Бог като Негови чеда и ще води нашите приятели към Христос и вечен живот. Позволете ми да приключа, като повторя следната покана на Нефи: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:20). В името на Исус Христос, амин