Силна любов към чедата на нашия Отец
Любовта е основното качество и мотив за духовните цели, които са ни възложени от нашия възлюбен пророк.
Скъпи мои братя и сестри, сега е уникално и повратно време в историята. Благословени сме да живеем в последната диспенсация преди Второто пришествие на Спасителя. В началото на тази диспенсация през 1829 г., годината преди Църквата да бъде официално организирана, се получава едно обичано откровение, гласящо, че едно „чудно дело“ предстои да започне. Това откровение определя, че онези, които желаят да служат на Бог, стават подходящи за такава служба чрез „вяра, надежда, милосърдие и любов, с очи, отправени единствено към славата Божия“1. Милосърдието, което е „чистата любов Христова“2, включва вечната любов на Бог към всички Негови чеда3.
Моята цел тази сутрин е да подчертая важната роля на този вид любов при мисионерската работа, храмовата работа и работата по семейната история и съсредоточените върху дома, подкрепяни от Църквата семейни религиозни дейности. Обичта към Спасителя и обичта към ближните ни мъже и жени4 е основното качество и основният мотив за служение и за духовните цели5, които сме насърчени от нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън, да следваме при промените, обявени през 2018 г.
Мисионерски усилия за събирането на разпръснатия Израил
В ранна възраст научих за връзката между мисионерската работа и любовта. Когато бях на 11 години, получих патриархална благословия от патриарх, който бе и мой дядо6. Ето откъс от благословията: „Благославям те със силна любов към твоите ближни, защото ще бъдеш призован да отнесеш Евангелието на света, … да спечелиш души за Христос“7.
Дори в тази ранна възраст аз разбрах, че споделянето на Евангелието се основава на силна любов към всички чеда на нашия Небесен Отец.
Като висши ръководители, на които бе възложено да работим по Проповядвайте Моето Евангелие преди 15 години, ние стигнахме до заключение, че качеството любов е важно за мисионерската работа днес, както и винаги е било. Глава 6 за Христовите качества, включващи милосърдие и любов, винаги е била от най-популярните глави сред мисионерите.
Като посланици на Спасителя, повечето мисионери изпитват този вид любов и когато това е така, усилията им са благославяни. Когато членовете разберат този вид любов, която е важна при оказването на помощ на Господ за Неговата цел, Господното дело ще бъде осъществено.
Имах привилегията да изиграя малка роля в един чуден пример за този вид любов. Когато служих като президент на област Тихоокеански острови, ми се обади президент Р. Уейн Шут. Като млад той бе отслужил мисия в Самоа. По-късно се върнал в Самоа като президент на мисия8. Когато ми се обади, той бе президент на храма Апиа Самоа. Един от неговите млади мисионери, докато бил президент на мисия, бил старейшина О. Винсънт Халек, който сега е президент на Тихоокеанската област. Президент Шут изпитваше силна любов и уважение към Винс и цялото семейство Халек. Повечето от семейството бяха членове на Църквата, но бащата на Винс, Ото Халек, патриархът на семейството (с немски и самоански произход), не беше член. Президент Шут знаеше, че ще бъда на колова конференция и други събрания в Американска Самоа и ме попита дали бих могъл да отседна в дома на Ото Халек, за да споделя Евангелието с него.
Със съпругата ми Мери отседнахме при Ото и неговата съпруга Дороти в техния красив дом. На закуска споделих евангелско послание и поканих Ото да се срещне с мисионерите. Той любезно, но категорично отказа на моята покана. Каза, че се радва, че много членове на семейството му са светии от последните дни. Но след това ясно подчерта, че някои от самоанските му предци по майчина линия са били ранни християнски свещеници в Самоа и той изпитва голяма преданост към тяхната традиционна християнска вяра9. Въпреки това, ние си тръгнахме като добри приятели.
По-късно, когато президент Гордън Б. Хинкли се подготвяше да освети храма Сува Фиджи, личният му секретар, брат Дон Х. Стахели10, ми се обади в Нова Зеландия, за да планираме нещата. Президент Хинкли искаше да лети от Фиджи до Американска Самоа, за да се срещне със светиите. Беше предложено да отседне в хотел, използван при предишно посещение. Попитах дали мога да направя промяна в плана. Брат Стахели каза: „Вие сте областният президент, няма проблем“.
Веднага се обадих на президент Шут и му казах, че вероятно има втори шанс за духовно благославяне на нашия приятел Ото Халек. Този път мисионерът щеше да бъде президент Гордън Б. Хинкли. Попитах дали би било уместно, ако цялата ни група отседне при семейство Халек11. Президент и сестра Хинкли, тяхната дъщеря Джейн и старейшина Джефри Р. Холанд и съпругата му също бяха част от групата. Заедно със семейството, президент Шут уреди всичко12.
Когато пристигнахме от Фиджи след освещаването на храма, бяхме топло приветствани13. Същата вечер говорихме на хиляди самоански членове и после се отправихме към дома на семейство Халек. Когато на следващата сутрин се събрахме за закуска, президент Хинкли и Ото Халек вече бяха станали добри приятели. Стана ми интересно, че водеха почти същия разговор като този, който бях провел с Ото преди година. Когато Ото изрази своето възхищение от нашата църква, но и потвърди отново отдадеността си на своята църква, президент Хинкли сложи ръка на рамото на Ото и каза: „Ото, това не е достатъчно, ти трябва да бъдеш член на Църквата. Това е Църквата на Господ“. Буквално можеше да се види как защитната броня пада от Ото и как той приема казаното от президент Хинкли.
Това бе началото на допълнителни мисионерски уроци и духовно смирение, които позволиха на Ото Халек да бъде кръстен и потвърден след малко повече от година. Една година след това семейство Халек бяха запечатани в храма като вечно семейство14.
Това, което ме трогна при цялото това невероятно преживяване, бе изключителната любов, проявена от президент Уейн Шут към неговия бивш мисионер, старейшина Винс Халек и неговото желание да види цялото семейство Халек свързано като вечно семейство15.
Що се отнася до събирането на Израил, ние трябва да съгласуваме сърцата си с този вид любов и да преминем отвъд чувството на задължение16 или вина, като започнем да обичаме и участваме в божественото партньорство да споделяме със света посланието на Спасителя, Неговото служение и мисия17.
Като членове можем да показваме своята любов към Спасителя и нашите братя и сестри по целия свят чрез отправяне на прости покани. Новият график на неделните събрания предоставя на членовете изключителна възможност успешно и с любов да канят приятели и познати да дойдат, да видят и да почувстват какво се случва в Църквата18. Духовно събрание за причастие, надявам се толкова свещено, колкото описа старейшина Джефри Р. Холанд вчера, ще бъде последвано от 50-минутно събрание, съсредоточено върху Новия завет и Спасителя или подходящи речи от конференцията, които също са съсредоточени върху Спасителя и Неговите учения.
Някои сестри от Обществото за взаимопомощ се чудят защо им е възложено да участват в „събирането“ заедно с членовете на кворума на свещеничеството. Има причини за това и президент Нелсън изложи много от тях по време на последната обща конференция. Накрая той каза: „Просто не можем да съберем Израил без вас“19. Днес сме благословени с това, че приблизително 30 процента от нашите пълновременни мисионери са сестри. Това предоставя допълнителна мотивация за сестрите от Обществото за взаимопомощ с любов да споделят Евангелието. Необходима е любяща, състрадателна и духовна отдаденост от всички нас – мъже, жени, младежи и деца – при споделянето на Евангелието на Исус Христос. Ако проявяваме любов, доброта и смирение, мнозина ще приемат нашата покана. Онези, които изберат да не я приемат, ще продължат да бъдат наши приятели.
Храмово служение и работа по семейната история за събирането на Израил
Любовта е също в центъра на нашето храмово служение и работата ни по семейната история за събирането на Израил от другата страна на завесата. Когато научаваме за изпитанията и трудностите, които са имали нашите предци, започваме все повече да ги обичаме и ценим. Нашето храмово служение и работата ни по семейната история са значително укрепени от новите промени, както в графика за неделните събрания, така и от преминаването на младежите в класове и кворуми. Тези промени спомагат за по-ранно и по-силно обръщане на внимание на това да учим за нашите предци и събирането на Израил от другата страна на завесата. Значително са подобрени както храмовото служение, така и работата по семейната история.
Интернет е мощно средство и домът сега е основният ни център за семейна история. Нашите млади членове са изключително умели при проучването на семейната история и са духовно мотивирани да извършват кръщения за своите предци, които те вече обичат и ценят. Откакто бе въведена промяната, позволяваща на много 11-годишни да извършват кръщения за мъртвите, президенти на храмове по целия свят отчитат силно увеличена посещаемост. Един президент на храм ни уведомява, че „има значително увеличаване на броя на идващите в храма за кръщения, … а включването на 11-годишните води повече семейства. … Макар и (малки), те изглежда чувстват благоговение и какви са целите на обреда, който извършват. Прекрасно е да ги наблюдава човек!“20
Знам, че нашите ръководители на Неделното училище за деца и на младежите поставят и ще продължат да поставят на важно място семейната история и храмовото служение. Сестрите от Обществото за взаимопомощ и братята от свещеничеството могат с любов да изпълняват личната си отговорност за храмово служение и работа по семейната история и да помагат и вдъхновяват децата и младежите да събират Израил от другата страна на завесата. Особено важно е това да се случва у дома и на Господния ден. Обещавам, че извършването с обич на обреди за предци ще укрепва и защитава нашите младежи и семейства в един свят, който става все по-нечестив. Също така лично свидетелствам, че президент Ръсел М. Нелсън е получил изключително важни откровения относно храмовете и храмовото служение.
Подготвяне на вечни семейства и отделни хора да живеят с Бог
Новото наблягане на съсредоточеното върху дома изучаване на Евангелието и живот според неговите принципи, а също и материалите, осигурени от Църквата, са голяма възможност за любящото подготвяне на вечни семейства и отделни хора, които да срещнат Бога и да живеят с Него21.
Когато мъж и жена бъдат запечатани в храма, те встъпват в светия ред на брака в новия и вечен завет, който е ред в свещеничеството22. Заедно те получават свещенически благословии и власт да ръководят делата на своето семейство. Жените и мъжете имат специални роли, както е описано в „Семейството: прокламация към света“23, но техните настойничества са равностойни и с еднаква важност24. Те имат равна сила да получават откровения за своето семейство. Когато работят заедно в любов и праведност, техните решения са благословени от небесата.
Онези, които се стремят да узнаят волята Господна като отделни хора и за своите семейства, трябва да се стремят към праведност, кротост, доброта и любов. Смирението и любовта са отличителен белег за онези, които се стремят да узнаят Господната воля, особено за своите семейства.
Нашето усъвършенстване, подготовката ни за благословиите на заветите и подготовката да срещнем Бог, са лични отговорности. Трябва да бъдем по-самостоятелни и активно ангажирани в превръщането на домовете ни в убежище от бурите, които ни заобикалят25 и „убежище на вярата“26. Родителите имат отговорност да учат с любов децата си. Домовете, изпълнени с любов, са радост, наслада и буквално рай на земята27.
Любимият химн на майка ми бе „Щом любов цари“28. Винаги, когато чуеше първия ред: „Всичко е красиво, знам, с обич у дома“, тя видимо се трогваше и сълзи напираха в очите ѝ. Като бяхме деца, ние знаехме, че живеем в такъв дом; това бе едно от най-важните неща за нея29.
Освен че насърчи поддържането на любяща атмосфера у дома, президент Нелсън наблегна на ограничаването на употребата на медии, които нарушават основните ни цели30. Една корекция, от която ще има полза почти всяко семейство, е Интернет, социалните медии и телевизията да бъдат слуги, а не разсейващ фактор или дори господари. Войната за душите на всички, но особено на децата, често се води в домовете ни. Като родители ние трябва да се грижим медийното съдържание да бъде благотворно, съобразено с възрастта и в съгласие с любящата атмосфера, която се опитваме да създадем.
Преподаването в домовете ни трябва да бъде ясно и въвличащо31, но също така духовно и изпълнено с радост и любов.
Обещавам, че когато наблягаме на своята любов към Спасителя и Неговото Единение, когато Го направим централна фигура в нашите усилия да събираме Израил от двете страни на завесата, когато служим на другите и лично се подготвяме да срещнем Бог, влиянието на противника ще намалява и радостта, възхитата и мирът на Евангелието ще благославят дома ни с Христова любов32. Свидетелствам за тези доктринални обещания и свидетелствам за Исус Христос и Неговата единителна жертва за нас, в името на Исус Христос, амин.