Очиствани чрез покаяние

Покаянието започва с нашия Спасител и е радост, а не товар. По време на коледното послание миналия декември, президент Нелсън учи: „Истинското покаяние не е еднократно събитие. То е една безкрайна привилегия. То има основно значение за нашия напредък и това да имаме душевен мир, утеха и радост“³.

Можем да открием едни от най-великите учения за покаянието в проповедта на Алма в Книгата на Мормон към членове на Църквата, които той по-късно описва като хора в състояние на „толкова голямо неверие“, „издигнали (се) в гордост“ и „отдали сърцата си на богатствата и на празните светски неща“ (Алма 7:6). Всеки член на тази възстановена църква има да научи много от вдъхновените учения на Алма.

Започваме с вяра в Исус Христос, защото „Той е Този, Който идва да отнеме греховете на света“ (Алма 5:48). Трябва да се покайваме, защото, както Алма учи, „освен ако не се покаете, не можете по никакъв начин да наследите царството небесно“ (Алма 5:51). Покаянието е изключително важна част от Божия план. Тъй като по време на своя земен живот всички ще съгрешаваме и ще бъдем отделени от Божието присъствие, човечеството не може „да бъде спасен(о)“ без покаяние (Алма 5:31, вж. също Еламан 12:22).

На това сме били учени от началото. Господ заповядва на Адам: „Учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му“ (Моисей 6:57). Трябва да се покайваме за всички грехове – за всяко наше действие или бездействие, които са в разрез с Божиите заповеди. Това се отнася за всички. Вчера вечерта президент Нелсън ни отправи предизвикателство: „Братя, всеки един от нас трябва да се покае“⁴.

За да бъдем очиствани чрез покаяние, трябва да изоставяме греховете си и да ги изповядваме пред Господ и пред Неговия съдия на земята, когато е необходимо (вж. Учение и завети 58:43). Алма учи, че трябва също да „принесе(м) праведни дела“ (Алма 5:35). Всичко това е част от често отправяната в Писанията покана да дойдем при Христос.

Трябва да вземаме от причастието всяка неделя. По времето на този обред сключваме завети и получаваме благословии, които ни помагат да преодоляваме всички действия и желания, отдалечаващи ни от съвършенството, което Спасителят ни кани да постигнем (вж. Матей 5:48, 3 Нефи 12:48). Когато „(се отречем) от всякакво безбожие и заобича(ме) Бога с цялата си мощ, ум и сила“, тогава ще можем да бъдем „съвършени в Христа“ и „осветени“ чрез проливането на кръвта Му, за да „стане(м) свети и неопетнени“ (Мороний 10:32–33). Какво обещание! Какво чудо! Каква благословия!

Една от целите на Божия план за живота ни тук на земята е да бъдем изпитани, за да се види „дали ще върш(им) всички неща, които Господ, (нашият) Бог ще (ни) заповяда“ (Авраам 3:25). Аспект на този план е нашата отговорност пред Бог и Неговите избрани служители и тази отговорност предполага както земно, така и божествено отсъждане.

В Господната църква, земното отсъждане за членовете и бъдещите такива се осъществява от ръководители, които търсят божествено напътствие. Тяхна е отговорността да отсъждат относно хората, които се стремят към Христа, за да получат силата на Неговото Единение по заветната пътека към вечен живот. Съдиите тук на земята определят дали човек е готов да бъде кръстен. Този човек достоен ли е да получи препоръка и да посети храма? Човекът, чието име е било премахнато от архивите на Църквата, покаял ли се е напълно чрез Единението на Исус Христос, за да бъде приет отново чрез кръщение?

Когато призованият от Бог земен съдия одобри човек за предприемане на по-нататъшни стъпки на развитие, като получаване на храмова препоръка, той не определя този човек за съвършен и не прощава никакви грехове. Старейшина Спенсър У. Кимбъл учи, че след като земният съдия е „преустановил налагането на наказателни мерки“, членът „трябва също да търси и получи от Бога на небесата пълно покаяние, като само Той може да опрощава“⁵. И ако има греховни действия и желания, за които не се е покаял до Последния съд, непокаялият се човек ще остане нечист. Основната отговорност за действията ни, включително пълният очистващ ефект от покаянието, е между всеки един от нас и Бог.

Съдът, който най-често се описва в Писанията, е Последният съд след Възкресението (вж. 2 Нефи 9:15). В много стихове се казва, че „ние всички ще застанем пред Божието съдилище“ (Римляните 14:10, вж. също 2 Нефи 9:15, Мосия 27:31), за „да бъде(м) съдени според делата, извършени в смъртното тяло“ (Алма 5:15, вж. също Откровението 20:12, Алма 41:3, 3 Нефи 26:4). Всички хора ще бъдат съдени „според делата им“ (3 Нефи 27:15) и „според желанието на сърцата им“ (Учение и завети 137:9, вж. също Алма 41:6).

Целта на този Последен съд е да се определи дали сме постигнали това, което Алма описва като „голяма промяна в сърцата си“ (вж. Алма 5:14, 26), превръщайки се в нови създания, които нямат „повече склонност да върш(ат) зло, а да върш(ат) добро непрестанно“ (Мосия 5:2). Съдията при този Последен съд е нашият Спасител, Исус Христос (вж. Йоан 5:22, 2 Нефи 9:41). След Неговото отсъждане, всички ще изповядат, че „Неговите възмездия са справедливи“ (Мосия 16:1, вж. също Мосия 27:31, Алма 12:15), защото Неговото всезнание (вж. 2 Нефи 9:15, 20) Му дава съвършено познание за всички наши дела и желания, както за праведните и за тези, за които сме се покаяли, така и онези, за които не сме се покаяли или не сме променили.

В Писанията са описани стъпките на Последния съд. Алма учи, че справедливостта на нашия Бог изисква във Възкресението „всички неща да бъдат възстановени в съответния си ред“ (Алма 41:2). Това означава, че „ако делата им са били добри през този живот и желанията на сърцата им са били добри, в последния ден ще бъдат възстановени към онова, което е добро“ (Алма 41:3). По същия начин, „ако делата (или желанията) им са зли, те ще им бъдат възстановени за зло“ (Алма 41:4–5, вж. също Еламан 14:31). По същия начин пророкът Яков учи, че по време на Последния съд „онези, които са праведни, ще бъдат все още праведни и тези, които са нечисти, ще бъдат все още нечисти“ (2 Нефи 9:16, вж. също Мормон 9:14, 1 Нефи 15:33). Тези събития ще се случат преди това, което Мороний нарича „приятния съд на Великия Йехова, Вечния Съдия на живи и на мъртви“ (Мороний 10:34, вж. също 3 Нефи 27:16).

За да сме сигурни, че ще бъдем чисти в присъствието Божие, трябва да се покайваме преди Последния съд (вж. Мормон 3:22). Както Алма учи своя съгрешил син, не можем да скрием от Бог своите грехове, „и ако не се покае(м), те ще останат свидетелство против нас в последния ден“ (Алма 39:8, курсив добавен). Единението на Исус Христос ни дава единственият път, по който можем да постигнем необходимото очистване чрез покаяние, а този живот е времето да осъществим това. Въпреки че сме учени, че в някои случаи в света на духовете ще можем да се покайваме (вж. Учение и завети 138:31, 33, 58), не трябва да разчитаме на това. Старейшина Мелвин Дж. Балард учи: „Много по-лесно е да преодоляваме и служим на Господ, когато тялото и духът са едно. Това е времето, когато хората са по-чувствителни и по-откликващи. … Този живот е времето да се покайваме“⁶.

Когато се покайваме, получаваме Господното обещание, че нашите грехове, включително действията и желанията ни, ще бъдат очистени и нашият милостив съдия при Последния съд „няма да (ги) помн(и) вече“ (Учение и завети 58:42, вж. също Исайя 1:18, Йеремия 31:34, Евреите 8:12, Алма 41:6, Еламан 14:18–19). Очистени чрез покаяние, ние може да станем достойни да получим вечен живот, който се описва от цар Вениамин като това „да живе(ем)… с Бога в състояние на нескончаемо щастие“ (Мосия 2:41, вж. също Учение и завети 14:7).

Като друг аспект от Божия „план на възстановяването“ (Алма 41:2), Възкресението ще възстанови „всички неща… на своята съответна и съвършена снага“ (Алма 40:23). Това включва усъвършенстването на всички наши физически слабости и несъвършенства, получени в земния живот по рождение или в резултат на някаква травма или болест.

Това възстановяване усъвършенства ли ни по отношение на всички наши нечисти и непреодолени желания и пристрастявания? Това няма как да се случи. Знаем от съвременни откровения, че ще бъдем съдени за нашите желания както и за нашите действия (вж. Алма 41:5, Учение и завети 137:9) и че дори нашите мисли ще ни осъдят (вж. Алма 12:14). Амулик учи, че не трябва да „отлага(ме) деня на (нашето) покаяние“ до края на живота ни (Алма 34:33), защото същият дух, който притежава телата ни в този живот – дали Господният дух или този на дявола – ще бъде този, който „има власт да притежава тялото (ни) в онзи вечен свят“ (Алма 34:34). Нашият Спасител има силата да ни очиства от злото и е готов да го прави. Сега е времето да търсим Неговата помощ и да се покайваме за нашите нечестиви и непристойни желания и мисли, за да бъдем очистени и подготвени да застанем пред Бог по време на Последния съд.

Всеобхватният Божий план и Неговите заповеди са израз на Неговата обич към всеки един от нас, която е „най-желателна от всички неща… и най-радостната за душата“ (1 Нефи 11:22–23). Пророкът Исайя уверява нечестивите, че когато „се обърн(ат) към Господа и Той ще се смили… (и) ще прощава щедро“ (Исайя 55:7). Алма учи: „Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях“ (Алма 5:33, вж. също 2 Нефи 26:25–33). Възкресеният Господ казва на нефитите: „Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема“ (3 Нефи 9:14). От тези и много други учения от Писанията знаем, че нашият любящ Спасител с разтворени обятия приема всички мъже и жени при любящите условия, определени от Него, които им позволяват да се радват на най-великите Божии благословии, предназначени за Неговите чеда⁷.

Благодарение на Божия план и Единението на Исус Христос, свидетелствам със „съвършена светла надежда“, че Бог ни обича и че можем да бъдем очиствани чрез покаяние. Обещано ни е, че „ако бърза(ме) напред, угощавайки се със словото Христово и устои(м) до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:20). Моля се да вършим това в името на Исус Христос, амин.