Пет неща, които добрите слушатели правят

Истинското слушане ще ви помогне да узнаете как да помагате в посрещането на духовните и материални нужди на другите, по начина, по който Спасителят би го правил.

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Може би, обаче, по-важно от говоренето е слушането. … Ако слушаме с любов, няма да се налага да се чудим какво да кажем. То ще ни бъде дадено – от Духа“¹.

Слушането е умение, което можем да усвоим. Слушането изразява любовта ни към другите, помага ни да изграждаме силни взаимоотношения и кани Духът да ни благославя с дара на проникновението, за да ни помага да разбираме нуждите на другите². Ето пет начина, по които да слушаме по-добре.

1.Давайте им време

Много хора имат нужда от време да помислят, преди да говорят. Дайте им време да помислят както преди, така и след като кажат нещо (вж. Послание на Яков 1:19). Само защото са спрели да говорят не означава, че са казали всичко, което са искали да кажат. Не се страхувайте от тишината (вж. Йов 2:11–3:1 и Алма 18:14–16).

2.Внимавайте

Ние мислим по-бързо, отколкото другите говорят. Устоявайте на изкушението да правите заключения или да мислите предварително за това какво ще кажете, когато приключат (вж. Притчи 18:13). Вместо това, слушайте с намерението да разберете. Вашият отговор ще е по-добър, защото ще е основан на по-задълбочено разбиране.

3.Уточнявайте

Не се страхувайте да задавате въпроси, които уточняват нещо, което не сте разбрали (вж. Марк 9:32). Уточняването намалява неразбирателството и показва вашия интерес към казаното.

4.Размишлявайте

Перифразирайте какво сте чули и как сте разбрали другите. Това им помага да разберат дали са били разбрани и им дава възможността да уточнят.

5.Намирайте обща основа

Вие може да не сте съгласни с всичко казано, но се съгласявайте с това, което представя вашите собствени мисли. Любезността може да помогне да намалим безпокойството и склонността към защита на позицията в събеседника (вж. Матей 5:25).

Президент Ръсел М. Нелсън учи, че ние би трябвало да се „научим да слушаме и да слушаме, за да се учим един друг“³. Когато слушате с намерението да научите нещо за другите, вие ще сте в по-добра позиция да разберете техните нужди и да почувствате подтици за това как можете да се грижите за тези около вас, както Спасителят би го правил.

Слушането е проява на обич

Една история от старейшина Холанд обяснява силата на слушането:

„Моят приятел Трой Ръсел изкарал бавно от гаража си своя пикап. … Той усетил задната му гума да минава през нещо. … Той излязъл да открие, че скъпоценният му деветгодишен син, Остин, лежи по лице на паважа. … Остин си бил отишъл.

Неспособен да спи, неспособен да намери покой, Трой бил безутешен. … Но в това време на агонизиране се появил Джон Манинг. …

Нямам никаква представа по какъв график Джон и неговият по-млад колега са правили посещения в дома на семейство Ръсел. … Това, което знам, е че миналата пролет брат Манинг протегнал ръка и измъкнал Трой Ръсел от трагедията пред този гараж, все едно че взел на ръце самия малък Остин. Като брат в Евангелието, какъвто трябва да бъде, Джон просто поел свещеническата грижа за Трой Ръсел. Той започнал, като казал: „Трой, Остин би желал да си стъпиш на краката, включително и на баскетболното игрище, затова ще съм тук всяка сутрин в 5:15. Да си готов“. …

Трой ми каза по-късно: „Не исках да ходя, защото винаги съм водил Остин с мен сутрин. … Но Джон настояваше и аз отидох. От този първи ден нататък ние говорихме – или по-точно аз говорих, а Джон слушаше. … В началото беше трудно, но с времето осъзнах, че съм намерил своята опора (в лицето на Джон Манинг), който… ме обичаше и ме изслушваше, докато слънцето накрая отново изгря в живота ми“⁴.