Развиване на нужното съчувствие при служение

Съчувствието означава да разбираме чувствата, мислите и положението на друг човек и да се съобразяваме с тяхната гледна точка, а не с нашата¹.

Проявяването на съчувствие е важно при усилията ни да служим на другите и да изпълняваме целта си като служещи братя и сестри. Това ни позволява да се поставяме на тяхно място.

Има един разказ за един срамежлив мъж светия от последните дни, който често седял сам на последния ред в залата за причастие. Когато един член на кворума на старейшините внезапно починал, епископът дал свещенически благословии, за да утеши членовете на семейството на старейшината. Сестрите от Обществото за взаимопомощ донесли храна. Доброжелателни приятели и съседи говорили със семейството и казали: „Кажете, ако има нещо, с което да можем да помогнем“.

Но когато този срамежлив мъж посетил семейството по-късно същия ден, той позвънил на вратата и когато вдовицата отговорила, той просто казал: „Дойдох да почистя обувките ви“. След два часа всички обувки на семейството били почистени и излъскани, готови за погребението. На следващата неделя семейството на починалия старейшина седнало до срамежливия мъж на последния ред.

Това бил човек, който успял да помогне за нещо необходимо. Както те, така и той били благословени от този воден от съчувствие старейшина.

Някои изглежда са благословени с дара да изпитват съчувствие. Но за онези, на които им е трудно, има хубави новини. През изминалите 30 години нарастващ брой учени са изследвали съчувствието. Макар и много от тях да подхождат към темата по различни начини, повечето са съгласни, че съчувствието е нещо, което може да бъде научено².

Можем да се молим за дара на съчувствието. За да имаме подобрение, полезно е да имаме по-добро разбиране за това как действа съчувствието. Дадените по-долу предложения са принципно приети като основни елементи на съчувствието³. Макар и те често да се случват несъзнателно за нас, ако ги осъзнаваме, това ни дава шанс да виждаме възможности за подобрение.

Съчувствието изисква известно разбиране за положението на друг човек. Колкото по-добре разбираме техните обстоятелства, толкова по-лесно става да разбираме какво мислят те за това и какво можем да направим, за да помогнем.

Активното изслушване, задаване на въпроси и съветване с тях и други хора често са важни действия с цел разбиране на тяхната ситуация. Научете повече за тези понятия в предишни статии от поредицата „Принципи на служението“:

• „Пет неща, които добрите слушатели правят“, Лиахона, юни 2018 г.

• „Да се съветваме относно техните нужди“, Лиахона, септ. 2018 г.

• „Как да получаваме помощ, за да помагаме на другите“, Лиахона, окт. 2018 г.

Докато се стремим да получим поглед върху ситуацията, ние трябва да отделим време, за да вникнем в конкретния проблем, вместо да правим предположение въз основа на подобно преживяване на друг човек. В противен случай може да не се справим и да ги оставим да се чувстват неразбрани.

В усилията ни да спазваме нашия завет да скърбим с онези, които скърбят и да утешаваме онези, които се нуждаят от утеха, можем да се молим Светият Дух да ни помогне да разберем какво чувства даден човек и как можем да му помогнем⁴.

След като разберем нечии обстоятелства, всеки от нас, независимо дали това за нас е естествено или не, може да премине през упражнението да си представи какво бихме мислили или изпитвали в тази ситуация. Разбирането на тези мисли и емоции, както и напътствието на Светия Дух, могат да ни насочат как да реагираме на тяхната ситуация.

Като разберем нечии обстоятелства и си представим как се чувстват, важно е да не ги съдим неуместно (вж. Матей 7:1). Ако чувстваме критичност към начина, по който даденият човек е попаднал в ситуацията, това може да ни подтикне към омаловажаване на болката, която тази ситуация причинява.

Начинът, по който реагираме, е важен, защото така се проявява нашето съчувствие. Има безброй начини, по които да изразим нашето разбиране, както на глас, така и негласно. Важно е да помним, че целта ни не е непременно да поправим проблема. Често целта е просто да вдъхновим и укрепим, като им покажем, че не са сами. Това може да означава да кажем: „Радвам се, че ми каза“ или „Ужасно съжалявам. Това сигурно ти причинява болка“.

При всички случаи, нашата реакция трябва да бъде искрена. И когато е уместно, ако показваме своята уязвимост чрез позволяване на другите да видят нашите собствени слабости и безпокойства, това може да създаде ценно усещане за връзка.

Докато обмисляте обстоятелствата на хората, на които служите, представяйте си, че сте в тяхната ситуация и какво бихте счели за най-полезно, ако бяхте на тяхно място. Молете се да разберете как се чувстват и действайте. Вашата реакция може да е проста, но ще е важна.