Често задавани въпроси

В районите членовете на кворумите на старейшините и групите на висшите свещеници сега ще бъдат обединени в един кворум с едно президентство. Този кворум с увеличен брой и по-голямо единство ще бъде наричан „кворум на старейшините“ и в районите вече няма да има групи на висшите свещеници.

Кворумът на старейшините включва всички старейшини и потенциални старейшини в района, както и висшите свещеници, които в момента не служат в епископството, президентството на кола, висшия съвет или като действащи патриарси.

С помощта на своите съветници, президентът на кол ще освободи настоящите ръководители на групите на висшите свещеници и президентствата на кворумите на старейшините. Тогава президентът на кол ще призове нов президент на кворума на старейшините във всеки район, а президентът на кол, упълномощен съветник от президентството на кол или упълномощен висш съветник ще призове новите съветници, препоръчани да служат в президентството на кворума на старейшините. Новото президентство на кворума на старейшините може да включва старейшини и висши свещеници, на различна възраст и с различен опит, които да служат заедно в едно президентство на кворум. В президентството на кворума могат да служат както старейшини, така и висши свещеници².

²Вж. Учение и Завети 107:9–12. В стих 11 изразът „висшият свещеник“ се отнася за председателстващия висш свещеник.

Президентът на кворума на старейшините пряко отговаря пред президента на кол, който предоставя обучение и насоки от президентството на кол и чрез висшия съвет. Епископът, като председателстващ висш свещеник в района, също се среща редовно с президента на кворума на старейшините. Епископът се съветва с него и му дава уместни насоки как най-добре да служи и да благославя членовете на района, работейки в хармония с всички организации в него. (Вж. Handbook 2, 7.3.1.)

Не. По отношение на своя свещенически сан, старейшините остават старейшини, а висшите свещеници остават висши свещеници. Въпреки това, старейшините ще продължат да бъдат ръкополагани като висши свещеници, когато биват призовани в президентство на кол, висш съвет или епископство, както и в други случаи според преценката на президента на кол чрез обмисляне с молитва и вдъхновение.

Да. В духа на Учение и завети 107:89, когато в даден район има необичайно голям брой активни носители на свещеничеството на Мелхиседек, ръководителите могат да организират повече от един кворум. В такива случаи във всеки кворум трябва да има разумен баланс по отношение на възраст, опит, свещенически сан и сила.

Президентствата на кол продължават да служат като президентства на кворума на висшите свещеници. Членовете на този кворум са само тези висши свещеници, които служат в президентството на кол, в епископствата, във висшия съвет и като действащи патриарси. Чиновниците на кол и район, а също и изпълнителните секретари не са членове на кворума на висшите свещеници.

Членовете на кворума на висшите свещеници в кол като цяло се събират заедно с кворума на старейшините, освен ако не им бъде възложено друго.

В своята председателстваща роля, членовете на президентството на кол се срещат с членове на кворума на висшите свещеници в кола според нуждите, за да ги обучават и да помагат на членовете на кворума в призованията им. Описаните в Handbook 2, раздел 18.3 събрания в кол продължат да се провеждат със следните промени:

• Събранията на изпълнителния комитет на свещеничеството в кола се наричат „събрания на висшия съвет“.
• Вече не се провеждат ежегодни събрания на всички ръкоположени висши свещеници в кола. Въпреки това всяко президентство на кол провежда ежегодни събрания на кворума на висшите свещеници в кола.

Наличието на един кворум на свещеничеството на Мелхиседек в даден район сплотява носителите на свещеничеството, за да постигат всички аспекти на делото по спасението, включително храмовата работа и работата по семейна история, които досега се координираха от ръководителите на групите на висшите свещеници. Това позволява на всички членове на кворума на всяка възраст и с различен опит да имат полза от гледната точка и опита на другите, намиращи се в различен етап от живота си. Това предоставя и допълнителни възможности за опитните носители на свещеничеството да наставляват другите, включително потенциалните старейшини, новите членове, пълнолетните младежи и връщащите се към активност.

Тези промени помагат за координиране на работата на кворумите на старейшините и Обществото за взаимопомощ. Това също опростява координацията между кворумите, епископствата и съветите на район. Епископите също така могат да възлагат повече отговорности на президентите на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ, а така епископите и съветниците им могат да се съсредоточават върху своите основни задължения, по-конкретно да председателстват над носителите на свещеничеството на Аарон и младите жени.

Спасителят показа чрез пример какво означава да служим така, както е служил Той поради любов към Отца и към всеки отделен човек (вж. Йоан 15:9–10). Той обичал, учил, утешавал и благославял хората около себе си, молил се за тях и канил всички да Го следват (вж. Марк 8:34). Като част от служението, членовете на Църквата с молитва се стремят да служат като Него – да „утешават онези, които се нуждаят от утешение“, „да бд(ят) винаги над Църквата и да бъд(ат) с членовете, и да ги подсилва(т)“, „да посещава(т) домовете на всички членове“ и да помагат на всеки да се превръща в истински последовател на Исус Христос (Мосия 18:9; У. и З. 20:51, 53; вж. също Йоан 13:35).

Като служат, чрез комуникация и вдъхновение членовете определят колко често и какъв контакт да осъществяват с тези, за които се грижат. Поне веднъж на тримесечие те се съветват със своите ръководители и им дават отчети по отношение на своята служба, нуждите и силните страни на тези, на които са поканени да служат. Ръководителите правят отчети за тези свързани със служението интервюта всяко тримесечие; те вече не отчитат броя на посещенията или осъществените контакти с отделни членове и семейства. Освен това, поради връзката на свещеничеството с всеки член, служещите братя и сестри изграждат мрежа за комуникация, която ръководителите могат да използват при опасност или спешни случаи.

Носителите на свещеничеството се наричат „служещи братя“, а сестрите от Обществото за взаимопомощ – „служещи сестри“. Като цяло, те просто ще бъдат наричани с имената им – „брат Джоунс“ и „сестра Смит“. Те не се наричат „служители“.

Служението е подобно на домашното обучение и обучението при посещение по това, че на братя от свещеничеството, или „служещи братя“, ще бъде възлагано да служат и да се грижат за всяко семейство или отделни членове на домакинство (вж. У. и З. 20:47, 59). За всяка пълнолетна сестра ще бъдат определяни членове на Обществото за взаимопомощ (служещи сестри), които да ѝ служат и да се грижат за нея, като се набляга по-пълно на служението, както бе споделено от президентството на Обществото за взаимопомощ в началото на януари 2018 г. (вж. “Keep in Touch with Her Anytime, Anywhere, Any Way,” Ensign или Liahona, Jan. 2018, 7).

Освен това, някои изисквания на домашното обучение и обучението при посещение са били променени, за да се помага на членовете да служат, съсредоточавайки се повече върху посрещането на нуждите. Вече не трябва контактите винаги да бъдат официални посещения. Те могат да се осъществяват в домовете, в Църквата или на всяко място, където е безопасно, удобно и възможно за членовете. Както учи старейшина Джефри Р. Холанд: „(Това), ко(е)то е най-важ(но), е как сте благославяли и сте се грижили за хората, за които отговаряте, което няма нищо общо с конкретен календар или местоположение. Това, което има значение, е да обичате хората и да изпълнявате заповедта да „бди(те) винаги над църквата“³.

Накратко, служението е водено от Духа, гъвкаво и според нуждите на всеки член.

³Джефри Р. Холанд, „Пратеници към членовете на Църквата“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 62.

Докато членовете служат, те търсят вдъхновение, за да знаят как най-добре да общуват с другите и да се грижат за техните нужди. Уговорените посещения и редовните телефонни обаждания биха ли били достатъчни за самотна възрастна сестра, която се нуждае от връзка с хората? Покана към слабоактивен член да участва в обществен проект би ли била най-добрият начин за контакт? Оказването на подкрепа към младеж по време на футболен мач би ли помогнало както на него, така и на родителите му? Изпращане на изпълнен с надежда стих от Писанията като текстово съобщение би ли облекчило нечий товар? Бележка, картичка или имейл биха ли били подходящ израз на загриженост? Какво Спасителят би желал да правят неговите служители? Намирането на вдъхновени отговори на подобни въпроси и използването на всички възможни средства за контакт с тези, за които ни е възложено да се грижим, е в основата на вдъхновеното служение. За да служат подобно на Христос, служещите братя и сестри не могат да разчитат на обикновени посещения и предварително определени послания; те търсят вдъхновение и се съветват с членовете на семействата, за да се грижат най-добре за тези, на които им е възложено, използвайки времето и ресурсите, с които разполагат.

Служещите братя и сестри имат възможността да правят това, което води до най-добри резултати. Не всички хора, за които са поканени да се грижат, се нуждаят от еднакво внимание. Работейки заедно с епископството и съвета на района, членовете на президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ споделят приоритетите със служещите братя и сестри, за да могат да знаят кой може най-много да се нуждае от тях. С най-висок приоритет обикновено са новите членове, слабоактивните членове, които биха били възприемчиви, а също и такива като самотни родители, вдовици и вдовци. Ръководителите могат да възлагат на ръководители на младежите да отговарят за семейства, в които млади мъже или млади жени имат трудности, а за новопокръстените незабавно се определят служещи братя и сестри. В такова служение могат да бъдат включвани всички членове на кворума на старейшините (висши свещеници и старейшини).

Там, където е подходящо, на семейна двойка може да бъде възложено да служи на семейство или на отделен член. Освен това, млади жени от клас Лавров венец и Мая могат да имат значителен принос като колежки на сестри от Обществото за взаимопомощ, също както свещениците и учителите служат заедно с носители на свещеничеството на Мелхиседек (вж. въпрос 22 по-долу).

Служещите братя и сесри се стремят да правят това, което най-пълно отговаря на личните нужди. Те могат да използват всяка форма на комуникация според подтиците на Духа и нуждите на хората, на които служат. Посрещането на тези нужди започва чрез молитва и размисъл, а също и с разговор за запознаване с определените им семейства и отделни членове. По време на този разговор и последващите контакти те се вслушват в тези, за които се грижат, за да могат да разбират как да им служат най-добре, колко често и как да осъществяват контакт с тях, какви послания да споделят и какво да е съдържанието им според нуждите. Тези, които служат, се грижат общуването с всички членове на семейството да се осъществява по подходящ начин.

Служещите братя и сестри се стремят да помагат да отделните членове и семействата да се подготвят за следващите обреди, да спазват сключените завети и да могат да разчитат на собствените си сили. Това може да включва споделяне на духовни послания, подготвени конкретно за даден член или семейство, въпреки че в основата на служението не стои споделянето на послания. Списанията Лиахона вече няма да включват конкретни послания, които да бъдат използвани по време на служението.

Увеличената сила поради промените в кворумите на свещеничеството и полученото в резултат единство с Обществото за взаимопомощ естествено водят до желаните последици, сред които са по-добрите възможности за служба на другите. Служението се превръща в координирани усилия да изпълняваме свещеническия дълг да „посещава(ме) домовете на всички членове“, „да бди(м) винаги над Църквата и да бъде(м) с членовете, и да ги подсилва(ме)“, а също и целта на Обществото за взаимопомощ да „увеличава(ме) вярата… в Небесния Отец, Исус Христос и Неговото Единение, (да) укрепва(ме) отделни хора, семейства и домове чрез обреди и завети и (да) работи(м) в единство, за да помага(ме) на нуждаещите се“ (У. и З. 20:47, 53; Handbook 2, 9.1.1).

Работейки заедно и под ръководството на епископа, президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ имат възможности да бъдат вдъхновявани, организирани и координирани в стремежа си да бдят над всеки отделен член и всяко семейство и да се грижат за тях. Коордирането включва това да работим заедно по следните начини:

• Президентствата на кворума на старейшините препоръчват членове, които да служат на отделните членове и семействата в района. Президентствата на Обществото за взаимопомощ препоръчват сестри, които да служи на сестрите от Обществото за взаимопомощ. Там, където има специални нужди, президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ могат да обсъждат конкретни назначения, преди те да бъдат финализирани.
• Президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ препоръчват служещи братя и сестри за одобрение от епископа.
• В зависимост от нуждите, служещите братя и сестри могат да обсъждат специални обстоятелства на отделните членове и когато е необходимо, да се свързват със своите ръководители на кворум или на Обществото за взаимопомощ за допълнителна помощ и източници.
• Президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ се срещат всяко тримесечие, за да обсъждат нуждите на отделните членове и семействата, научени по време на свързаните със служението интервюта.
• След тези срещи президентите на кворума на старейшините и президентките на Обществото за взаимопомощ се срещат с епископа веднъж на тримесечие, за да обсъждат нуждите на отделните членове и семействата.
• Според нуждите, ръководителите на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ се съветват със съвета на района по отношение на силните страни и нуждите, определени по време на свързаните със служението интервюта, разработват и прилагат планове за служба и благославяне на членовете на района.

За да се опрости координацията, районите се съсредоточават върху събранията на съвета на района и вече не провеждат събрания на изпълнителния комитет на свещеничеството. Точките, които допреди са били част от дневния ред на събранията на изпълнителния комитет на свещеничеството, според нуждите се обсъждат по време на разширени събрания на епископството, съвета на района или тримесечните срещи на епископа, президента на кворума на старейшините и президентката на Обществото за взаимопомощ.

Ръководителите се срещат със служещите братя и сестри, препоръчително заедно по двойки, за да споделят какво им е възложено и да ги съветват по отношение на силните страни, нуждите и трудностите на тези, на които ще служат. Тези разговори могат да се провеждат по време на свързани със служението интервюта (вж. въпрос 20 по-долу) или когато е необходимо.

Предвид броя на членовете, разстоянията, безопасността и други фактори, може да не е възможно или практично да се посещава всеки дом всеки месец, но е важно да се правят лични посещения, когато е възможно. За да служат подобно на Спасителя, служещите братя и сестри обмислят всички възможности за грижа и връзка с тези, на които им е възложено да служат.

Не. Като опознават хората, за които им е възложено да се грижат, служещите братя и сестри научават техните нужди и Светият Дух може да ги подтиква да преподават дадени принципи от Евангелието. Родители също могат да молят послания на определена тема да бъдат споделяни със семействата им. Но най-добрите „послания“ са грижата и състраданието.

Ръководителите вече не съставят отчети кои семейства и отделни членове са били посетени през даден месец. Вместо това, служещите братя и сестри имат възможността да се съветват с ръководителите на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ по отношение на обстоятелствата, в които се намират тези, на които служат и бъдещите им усилия във връзка със служението. Такова съветване се провежда поне веднъж на тримесечие по време на свързани със служението интервюта или в друг момент, когато е необходимо обсъждане.

Свързаните със служението интервюта се провеждат: (1) за съветване по отношение на силните страни, нуждите и трудностите на семействата и отделните членове, на които се служи, (2) за да се определя с кои нужди може да помага кворумът, Обществото за взаимопомощ или съветът на района, (3) за получаване на обучение и насърчение от ръководителите по отношение на усилията по служението.

Поне веднъж на тримесечие служещите братя и сестри се срещат с ръководител на кворума на старейшините или Обществото за взаимопомощ за свързано със служението интервю, за предпочитане лично и по двойки. Семейна двойка, която служи заедно, може да се среща с ръководители на кворума на старейшините и/или Обществото за взаимопомощ. Между интервютата служещите братя и сестри обсъждат друга информация съобразно нуждите – лично или чрез телефонни разговори, текстови съобщения, имейли или по друг начин. Те споделят поверителна информация само с президента на кворума на старейшините, президентката на Обществото за взаимопомощ или направо с епископа.

Президентствата на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ водят отчети за интервютата, които провеждат със служещите братя и сестри. Ръководителите отбелязват през кой месец са проведени интервютата и кой е участвал в тях. Те отчитат интервю с дадена двойка, когато през тримесечието е проведено интервю с поне един член от нея.

До 1 август 2018 г. приложението LDS инструменти, а също и Ресурси за ръководители и чиновници на LDS.org, ще бъдат актуализирани, за да е възможно това отчитане. Промени в тримесечния отчет също ще бъдат на разположение към средата на 2018 г. Повече подробности за ръководители и чиновници ще бъдат осигурени в предстоящо съобщение от Централата на Църквата.

Ръководителите могат да решат да възлагат на млади жени от клас Лавров венец и Мая да бъдат колежки на сестри от Обществото за взаимопомощ, както на свещениците и учителите сега се възлага да бъдат колеги на носители на свещеничеството на Мелхиседек. Младежите споделят своите уникални дарби и израстват духовно, като служат редом с пълнолетните членове в делото по спасение и като се съветват по отношение на тази служба по време на свързани със служението интервюта. Освен това, участието на младежите в служението увеличава обхвата на грижата за другите, тъй като така нараства броя на включените в служението членове. Така също могат да се опростяват и укрепват тези усилия в рамките на семействата, като майки и дъщери или бащи и синове служат заедно.

Не. На младите мъже и жени служат тези, на които е възложено да служат на семействата им, като те също получават грижи от своите ръководители на свещеничество на Аарон и Младите жени.