1 И стана така, че те се поклониха на Господа и дойдоха с мене; и ние изработихме дървени греди с изкусна изработка. И Господ ми показваше от време на време по какъв начин трябва да изработвам дървените греди за кораба.

2 Сега аз, Нефи, не изработвах гредите по начина, който бях научил от човеците, нито пък построих кораба по начина на човеците; но го построих по начина, който Господ ми беше показал; ето защо, той не беше по начина на човеците.

3 И аз, Нефи, често ходех в планината и се ^амолех често на Господа; ето защо, Господ ми ^бпоказа велики неща.

4 И стана така, че след като бях завършил кораба според словото Господне, братята ми видяха, че той беше хубав и изработката му беше извънредно добра; затова те се ^асмириха отново пред Господа.

5 И стана така, че гласът Господен дойде към баща ми, че ние трябва да се вдигнем и да слезем в кораба.

6 И стана така, че на другия ден, след като бяхме приготвили всички неща, много плодове и ^амесо от пустошта, и мед в изобилие, и запаси според както Господ ни беше заповядал, ние слязохме в кораба с всичкия си товар и семената ни, и всичко това, което бяхме донесли с нас, всеки според своята възраст. И така ние всички слязохме в кораба – с жените си и децата си.

7 И сега, на баща ми му се бяха родили двама синове в пустошта; по-големият се казваше ^аЯков, а по-малкият – ^бЙосиф.

8 И стана така, че след като всички бяхме слезли в кораба и бяхме взели със себе си нашите запаси и нещата, за които ни бе заповядано, ние се впуснахме в ^аморето и бяхме понесени от вятъра към ^бобетованата земя.

9 И след като бяхме носени от вятъра в продължение на много дни, ето, братята ми и синовете на Исмаил, а също и жените им започнаха да се веселят, дотолкова, че започнаха да танцуват и пеят и да говорят с голяма грубост, да, че даже забравиха чрез коя сила бяха доведени дотук; да, те се издигнаха в извънредна грубост.

10 И аз, Нефи, започнах да се страхувам извънредно много да не би Господ да ни се разгневи и ни порази поради беззаконието ни, така че да бъдем погълнати от дълбините на морето; ето защо, аз, Нефи, започнах да им говоря с голяма сериозност; но ето, те ми се ^аразгневиха, казвайки: Ние не искаме по-малкият ни брат да бъде ^буправител над нас.

11 И стана така, че Ламан и Лемуил ме хванаха и ме вързаха с върви, и се отнесоха към мен с голяма жестокост; при все това Господ го ^апозволи, че да им покаже силата Си в изпълнението на словото Си, което беше изрекъл относно нечестивите.

12 И стана така, че след като те ме бяха вързали дотолкова, че не можех да мръдна, ^акомпасът, който бе приготвен от Господа, спря да работи.

13 Ето защо, те не знаеха повече накъде да направляват кораба, дотолкова, че когато се надигна голяма буря, да, голям и ужасен ураган, ние бяхме ^аносени назад по водите в продължение на три дена; и те започнаха да се страхуват извънредно да не би да бъдат удавени в морето; при все това те не ме развързаха.

14 И на четвъртия ден, откакто бяхме носени назад, бурята започна да става извънредно силна.

15 И стана така, че ние бяхме почти погълнати от дълбините на морето. И след като бяхме носени назад по водите в продължение на четири дена, братята ми започнаха да ^аразбират, че възмездията Божии са върху тях и че те трябва да погинат, освен ако не се покаят за беззаконията си; ето защо, те дойдоха при мене и развързаха връзките, които бяха около китките ми, и ето, те бяха извънредно подути; а също и глезените ми бяха много подути и големи бяха болките ми.

16 При все това аз обърнах очите си към моя Бог и Го ^аславих през целия ден, и аз не роптаех срещу Господа поради злощастията си.

17 Сега баща ми, Лехий, им беше казал много неща, също и на синовете на ^аИсмаил, но ето, те изричаха много заплахи срещу всеки, който говореше за мене; а родителите ми, бидейки налегнати от годините и като изживяха голяма скръб заради децата си, бяха повалени, да, тъкмо върху болничните им ложета.

18 Поради своята мъка и много скръб и поради беззаконието на братята ми, те бяха на път дори да бъдат изведени от това време, за да посрещнат своя Бог; да, сивите им коси бяха на път да бъдат положени дълбоко в пръстта; да, те бяха близо до това да бъдат хвърлени със скръб в един воден гроб.

19 А Яков и Йосиф, бидейки малки и имайки нужда от много храна, бяха измъчвани поради страданията на майка си; и нито ^ажена ми със сълзите и молитвите си, нито децата ми не можаха да смекчат сърцата на братята ми, че да ме отвържат.

20 И нямаше нищо, освен силата Божия, която ги заплаши с унищожение, което можеше да смекчи сърцата на братята ми; ето защо, когато видяха, че скоро ще бъдат погълнати от дълбините на морето, те дотолкова се покаяха за нещата, които бяха сторили, че ме отвързаха.

21 И стана така, че след като ме бяха отвързали, ето, аз взех компаса и той заработи според моите желания. И стана така, че аз се помолих на Господа; и след като се бях помолил, ветровете стихнаха и бурята спря, и настана голямо спокойствие.

22 И стана така, че аз, Нефи, поведох кораба така, че да заплуваме отново към обетованата земя.

23 И стана така, че след като бяхме плували в продължение на много дни, ние пристигнахме в ^аобетованата земя; и слязохме на земята и разпънахме шатрите си; и ние я нарекохме Обетованата земя.

24 И стана така, че започнахме да обработваме земята и започнахме да засяваме семена; да, посадихме в земята всичките си семена, които бяхме донесли от земята на Йерусалим. И стана така, че те пораснаха изключително бързо; ето защо, ние бяхме благословени в изобилие.

25 И стана така, че като пътувахме в пустошта, ние открихме в земята на обета зверове от всякакъв вид в горите, и крави, и волове, и магарета, и коне, и кози, и диви кози, и всякакъв вид диви животни, които бяха от полза за човека. И ние намерихме всякакъв вид руда – и златна, и сребърна, и медна.