1 И стана така, че в самия край на осемнадесетата година войските на разбойниците се бяха подготвили за битка и започнаха да слизат и да налитат от хълмовете, планините и пустошта, от своите укрепления и тайниците си, и започнаха да завладяват земите, както тези в земята на юг, тъй и онези в земята на север, и започнаха да завладяват всички земи, ^аизоставени от нефитите, и градовете, които бяха напуснати и опустошени.

2 Но ето, нямаше нито диви зверове, нито дивеч в онези земи, които бяха напуснати от нефитите и нямаше дивеч за разбойниците никъде другаде, освен в пустошта.

3 И разбойниците не можеха да преживяват другаде, освен в пустошта, поради нуждата от храна; защото нефитите бяха напуснали земите си, които запустяха и бяха събрали стадата си и чердите си, и всички свои имущества, и бяха всички заедно.

4 И тъй за разбойниците нямаше никаква възможност да плячкосват и да се снабдяват с храна, освен ако не възлезеха на открита битка срещу нефитите; а нефитите бяха всички наедно и бяха многобройни, и бяха се снабдили със запаси и коне, и добитък, и стада от всякакъв вид, за да могат да преживеят в продължение на седем години, през което време те се надяваха да унищожат от лицето на земята всички разбойници; и тъй свърши осемнадесетата година.

5 И стана така, че през деветнадесетата година Гедеанхий намери за необходимо да възлезе да се сражава срещу нефитите, защото нямаше друг начин те да преживяват, освен като плячкосват, грабят и убиват.

6 И те не смееха да се пръснат по лицето на земята, за да могат да отглеждат зърно, защото нефитите щяха да ги връхлетят и да ги избият; ето защо, Гедеанхий даде заповед на войските си, че през тази година те трябва да възлязат да се сражават срещу нефитите.

7 И стана така, че те възлязоха да се сражават; и това стана в шестия месец; и ето, беше велик и ужасен денят, когато те възлязоха да се сражават; и те бяха стъкмени по разбойнически; и те имаха агнешки кожи около слабините си и бяха намазани с кръв, и главите им бяха остригани, и носеха шлемове; и внушителен, и страшен беше видът на войските на Гедеанхий поради тяхното въоръжение и поради кръвта, с която се бяха намазали.

8 И стана така, че когато войските на нефитите видяха войските на Гедеанхий, всички те паднаха на земята и издигнаха глас към Господа, техния Бог, молейки се Той да ги пощади и да ги избави от ръцете на техните врагове.

9 И стана така, че когато войските на Гедеанхий видяха това, те започнаха да викат гръмогласно от радост, защото сметнаха, че нефитите бяха изпопадали от страх поради ужаса си от техните войски.

10 Но в това те бяха разочаровани, защото нефитите не се бояха от тях; но те се ^абояха от своя Бог и Го умоляваха да ги закриля; затова, когато войските на Гедеанхий се нахвърлиха върху тях, те бяха готови да ги посрещнат, да, в силата Господна те ги приеха.

11 И битката започна в шестия месец; и голяма, и ужасна беше битката им, да, наистина голямо и ужасно беше клането им; и такова голямо клане никога не бе виждано от целия народ на Лехий, откакто той напусна Йерусалим.

12 И въпреки ^азаплахите и клетвите на Гедеанхий, ето, нефитите ги надвиха дотолкова, че те отстъпиха пред тях.

13 И стана така, че ^аГедгедоний заповяда на войските си да ги преследват чак до пределите на пустошта и да не щадят никой, който падне в ръцете им из пътя; и тъй те ги преследваха и избиваха чак до пределите на пустошта, докато не изпълниха заповедта на Гедгедоний.

14 И стана така, че Гедеанхий, който се съпротивляваше и се сражаваше смело, беше преследван в бягството си; и тъй като беше уморен от дългата битка, той бе настигнат и убит. И това беше краят на Гедеанхий, разбойника.

15 И стана така, че войските на нефитите се върнаха обратно в своето защитено място. И стана така, че деветнадесетата година измина и разбойниците не се върнаха повече да се сражават, нито дойдоха отново през двадесетата година.

16 И на двадесет и първата година те не възлязоха да се сражават, а възлязоха от всички страни да наложат обсада около народа на Нефи; защото смятаха, че ако отрежат народа на Нефи от земите му и го оградят отвсякъде, и ако му отнемат всякакви външни предимства, то ще могат да го накарат да се предаде според волята си.

17 Сега, те си назначиха един друг водач, чието име беше Замнария; ето защо, Замнария беше този, който нареди да се наложи тази обсада.

18 Но ето, това беше в полза на нефитите; защото беше невъзможно за разбойниците да наложат обсадата за достатъчно дълго време, тъй че да има някакво въздействие върху нефитите, поради многото запаси, натрупани от тях в хранилищата,

19 и поради оскъдицата на запаси сред разбойниците; защото ето, те нямаха нищо друго за прехраната си освен месо, което си доставяха от пустошта.

20 И стана така, че ^адивечът стана оскъден в пустошта, тъй че разбойниците бяха на път да погинат от глад.

21 И нефитите излизаха непрестанно през деня и през нощта и нападаха войските им, като ги колеха с хиляди и с десетки хиляди.

22 И тъй стана желателно за людете на Замнария да се откажат от замисъла си поради голямото унищожение, което ги сполетяваше ден и нощ.

23 И стана така, че Замнария даде заповед на людете си да вдигнат обсадата и да тръгнат за най-отдалечената част на страната на север.

24 И сега, Гедгедоний, бидейки осведомен за тяхното намерение и познавайки тяхната слабост поради нуждата от храна и голямото клане, извършено между тях, изпрати войските си по тъмно и пресече пътя на тяхното отстъпление, и разположи своите войски на пътя на отстъплението им.

25 И те направиха това през нощта, и тръгнаха на поход по-напред от разбойниците, тъй че на следващия ден, когато разбойниците започнаха похода си, те бяха пресрещнати от войските на нефитите и отпред, и в гръб.

26 И разбойниците на юг също бяха отрязани от местата им за отстъпление. И всичко това бе направено по заповед на Гедгедоний.

27 И много хиляди се предадоха в плен на нефитите, а останалата им част беше избита.

28 И техният водач Замнария бе хванат и обесен на едно дърво, да, точно на върха му, чак докато не умря. И след като го обесиха и той умря, те повалиха дървото на земята и извикаха с висок глас, казвайки:

29 Дано Господ запази Своя народ в праведност и в святост на сърцето, за да може той да стори да бъдат отсечени доземи всички, които поискат да ги избият чрез сила и тайни заговори, също както този човек бе отсечен доземи.

30 И те възликуваха и извикаха отново в един глас, казвайки: Дано ^аБогът на Авраам и Богът на Исаак, и Богът на Яков закриля този народ в праведност, додето той ^бпризовава името на своя Бог за закрила.

31 И стана така, че те всички като един избухнаха в песни и ^аславене на своя Бог за великото нещо, което Той бе направил за тях, като ги бе запазил да не паднат в ръцете на своите врагове.

32 Да, и те викаха: ^аОсанна на Всевишния Бог. И викаха: Благословено да бъде името на Господа, Бога ^бВсемогъщий, Всевишния Бог.

33 И сърцата им се изпълниха с радост и много сълзи бликнаха заради великата добрина Божия в избавлението им от ръцете на техните врагове; и те знаеха, че тъкмо заради покаянието си и смирението си са били избавени от едно вечно унищожение.