1 И ето, сега стана така, че онези ламанити се разгневиха още повече, защото бяха убили свои братя; ето защо, те се заклеха в отмъщение на нефитите; и по това време те повече не се опитваха да избиват народа на ^аАнти-Нефи-Лехий.

2 Но събраха войските си и навлязоха в пределите на земята Зарахемла, нападнаха жителите на земята Амония и ги ^аунищожиха.

3 И след това те имаха многобройни битки с нефитите, в които бяха прогонени и сразени.

4 И между ламанитите, които бяха убити, се намираше почти цялото ^апотомство на Амулон и братята му, които бяха свещеници на Ной, и те бяха убити от ръцете на нефитите.

5 И останалата част, след като избяга в пустошта на изток и заграби силата и властта над ламанитите, нареди мнозина от ламанитите да ^апогинат от огън заради вярата си.

6 Защото мнозина от ^атях, след като претърпяха големи загуби и толкова много страдания, започнаха да бъдат подтиквани да си спомнят за ^бсловата, които Аарон и братята му им бяха проповядвали в страната им; ето защо, те започнаха да не вярват в ^впреданията на бащите си, а да вярват в Господа и във великата Му сила, дадена на нефитите; и тъй мнозина от тях бяха обърнати в пустошта.

7 И стана така, че онези управители, които бяха остатък от чедата на ^аАмулон, накараха те да бъдат предадени на ^бсмърт, да, всички онези, които вярваха в тези неща.

8 Сега, това мъченичество стори щото много от братята им да бъдат подтикнати към гняв; и настана раздор в пустошта; и ламанитите започнаха да ^апреследват потомството на Амулон и братята му, и започнаха да ги избиват; но те избягаха в източната пустош.

9 И ето, и до ден днешен те са преследвани от ламанитите. Тъй се сбъднаха словата на Авинадий, които той изрече относно потомството на свещениците, които сториха той да изстрада смърт от огън.

10 Защото той им каза: Това, което ще ми ^асторите, ще бъде символ за идното.

11 И сега, Авинадий беше първият, който изстрада ^асмърт от огън заради вярата си в Бога; сега, това той имаше предвид, че мнозина ще изстрадат смърт от огън, тъй както той изстрада.

12 И той каза на свещениците на Ной, че потомството им ще накара мнозина да бъдат предадени на смърт по същия начин като него и че то ще бъде разпръснато и избито, тъкмо както една овца без пастир бива гонена и убита от диви зверове; и сега ето, тези слова бяха потвърдени, защото то беше гонено от ламанитите и беше преследвано, и беше поразено.

13 И стана така, че когато ламанитите видяха, че не могат да надвият нефитите, те се върнаха обратно в земята си; и много от тях дойдоха да живеят в земята Исмаил и земята Нефи, и се присъединиха към Божия народ, които бяха народа на ^аАнти-Нефи-Лехий.

14 И те също ^азаровиха оръжията си за война, според както техните братя бяха направили, и започнаха да стават праведен народ; и те ходеха в пътищата Господни и съблюдаваха да спазват Неговите заповеди и повеления.

15 Да, те спазваха закона на Моисей; защото беше нужно те все още да спазват закона на Моисей, тъй като не беше се изпълнил изцяло. Но въпреки ^азакона на Моисей, те очакваха пришествието на Христа, като считаха закона на Моисей за ^бсимвол за Неговото идване и вярваха, че трябва да спазват тези ^ввъншни действия до времето, когато Той ще им се открие.

16 Сега, те не смятаха, че ^аспасението идва чрез ^бзакона на Моисей; но законът на Моисей служеше да укрепва вярата им в Христа; тъй те запазваха ^внадежда чрез вярата във вечното спасение, уповавайки се на духа на пророчеството, който говореше относно тези бъдни неща.

17 И сега, Амон и Аарон, и Омнер, и Химний, и техните братя се радваха извънредно на успеха, който имаха сред ламанитите, виждайки, че Господ им беше въздал според ^амолитвите им и също че им беше потвърдил словото Си във всяка подробност.