1 Сега стана така, че на тридесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, след като Мороний получи и прочете Еламановото ^апослание, той се зарадва извънредно много на благополучието, да, на извънредния успех на Еламан във възвръщането на тези земи, които бяха изгубени.

2 Да, и той го стори знайно на всичкия си народ по цялата земя около мястото, където беше той, за да могат и те да се радват.

3 И стана така, че той веднага изпрати ^апослание до ^бПахоран с молба той да накара да бъдат събрани мъже, за да се подкрепи Еламан или войските на Еламан дотолкова, че той с лекота да може да задържи онази част от страната, в чието възвръщане той тъй чудно беше преуспял.

4 И стана така, че когато Мороний изпрати това послание в земята Зарахемла, той започна отново да съставя план да си върне останалата част от онези владения и градове, които ламанитите им бяха отнели.

5 И стана така, че докато Мороний правеше тъй приготовления да отиде да се сражава срещу ламанитите, ето, людете в Нефия, които се бяха събрали наедно от град Мороний и град Лехий, и град Мориантон, бяха нападнати от ламанитите.

6 Да, и всички тези, които бяха принудени да избягат от земята Манти и от земята наоколо, бяха дошли и се бяха присъединили към ламанитите в тази част на страната.

7 И бидейки тъй извънредно многобройни, да, и като получаваха подкрепления от ден на ден по заповед на Аморон, те дойдоха срещу народа на Нефия и започнаха да ги избиват с извънредно голямо клане.

8 И техните войски бяха толкова многобройни, че останалата част от народа на Нефия беше принудена да избяга от тях; и те дойдоха и се присъединиха към войската на Мороний.

9 И сега, тъй като Мороний беше предположил, че ще бъдат изпратени мъже в град Нефия в помощ на народа за защитата на града и като знаеше, че е по-лесно да се предпази града от падане в ръцете на ламанитите, отколкото да се възвърне от тях, той предположи, че те лесно ще задържат града.

10 Ето защо, той задържа всичката си сила в защита на онези места, които беше възвърнал.

11 И сега, когато Мороний видя, че град Нефия е загубен, той се наскърби извънредно много и започна да се съмнява дали поради нечестието на людете няма да паднат в ръцете на своите братя.

12 Сега, тъй беше и с всичките му върховни военачалници. Те също се съмняваха и недоумяваха дали нечестието на людете е причината за успеха, който имаха ламанитите над тях.

13 И стана така, че Мороний се разгневи на управата поради тяхното ^аравнодушие към свободата на страната им.