Книгата на Енос

1 Ето, стана така, че аз, ^аЕнос, като знам, че баща ми ^ббеше праведен човек, защото той ме ^впоучаваше на своя език и съобразно ^гучението и увещанието Господни, и благословено да бъде името на моя Бог за това –

2 аз ще ви кажа за ^аборбата, която имах пред Бога, преди да получа ^бопрощение на греховете си.

3 Ето, аз тръгнах на лов за животни из горите; и словата, които бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за ^арадостта на светиите, ^бпроникнаха дълбоко в сърцето ми.

4 И душата ми ^азажадува; и аз ^бколеничих пред моя Създател и Го призовах в усърдна ^вмолитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата.

5 И тогава дойде ^аглас към мене, казвайки: Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен.

6 И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната.

7 И аз казах: Господи, как става това?

8 И Той ми каза: Поради ^авярата ти в Христа, Когото ти никога не си виждал, нито чувал. И много години ще минат, преди Той да се яви в плътта; затова иди си, твоята вяра те ^бизцели.

9 Сега стана така, че когато чух тези слова, аз започнах да изпитвам ^ажелание за благосъстоянието на братята ми, нефитите; затова ^бизлях цялата си душа пред Бога за тях.

10 И докато аз се борих в духа по този начин, ето, гласът Господен дойде в ^асъзнанието ми отново, казвайки: Ще посетя братята ти според усърдието им в спазването на заповедите Ми. Аз съм им ^бдал тази земя и тя е свята земя; и няма да я ^впрокълна, освен ако това не стане по причина на беззаконие; ето защо, Аз ще посетя братята ти според както съм казал; и техните прегрешения ще стоваря Аз със скръб върху собствените им глави.

11 И след като аз, Енос, чух тези слова, вярата ми в Господа започна да става непоколебима; и аз Му се помолих с дълготърпеливи усилия и за братята ми, ламанитите.

12 И стана така, че след като се бях ^амолил и употребил всичките си усилия и усърдие, Господ ми каза: Аз ще ти въздам според ^бжеланието ти, поради твоята вяра.

13 И сега, ето, това беше желанието, което аз желаех от Него – че ако бъде тъй, че моят народ, нефитите, изпадне в прегрешение и по някакъв начин бъде ^аунищожен, а ламанитите не бъдат унищожени, Господ Бог да ^бзапази летопис на народа ми, нефитите; и даже ако може да бъде тъй, щото чрез силата на Неговата свята ръка този летопис да може да бъде ^впредаден един ден на ламанитите, за да могат те да бъдат ^гдоведени до спасение –

14 защото понастоящем усилията ни те да бъдат възстановени към истинската вяра бяха ^анапразни. И те се кълняха в яростта си, че ако им е възможно, ще ^бунищожат нашите летописи и нас, и също всичките предания на бащите ни.

15 Затова като знаех, че Господ Бог може да ^азапази нашите летописи, аз Го умолявах непрестанно, защото Той ми беше казал: Каквото и да поискаш във вяра, вярвайки, че ще получиш в името на Христа, ще го получиш.

16 И аз имах вяра и призовавах Бога да благоволи да ^азапази ^блетописите; и Той сключи завет с мене да ги ^визкара наяве за ламанитите в определеното от Него време.

17 И аз, Енос, знаех, че това ще бъде така според завета, който Той беше сключил; затова душата ми се успокои.

18 И Господ ми каза: Бащите ти също поискаха това нещо от Мене; и ще им бъде сторено според вярата им; понеже вярата им беше като твоята.

19 И сега стана така, че аз, Енос, тръгнах сред народа на Нефи, пророкувайки за идните неща и свидетелствайки за тези неща, които бях чул и видял.

20 И аз свидетелствам, че народът на Нефи се опитваше усърдно да възстанови ламанитите към истинската вяра в Бога. Но нашите ^аусилия бяха напразни; тяхната омраза беше непоклатима и те бяха водени от злата си природа, така че те станаха диви и свирепи, и ^бкръвожадни люде, пълни с ^видолопоклонничество и нечистота, хранещи се с хищни животни и живеещи в шатри, и странстващи в пустошта с къси кожени препаски около бедрата и обръснати глави; и цялата им сръчност беше в боравенето с ^глък, крив меч и брадва. И много от тях не ядяха нищо друго освен сурово месо; и те непрестанно се опитваха да ни унищожат.

21 И стана така, че народът на Нефи обработваше земята и ^аотглеждаше всякакъв вид зърно и плодове, и стада, и черди, и всякакъв вид различен добитък, и кози, и диви кози, а също и много коне.

22 И имаше извънредно много ^апророци сред нас. И людете бяха ^бкоравовратни и трудно разбираха.

23 И нямаше нищо друго, освен извънредна ^астрогост, ^бпроповеди и пророчества за войни, и раздори, и унищожения, и непрестанно им ^внапомняхме за смъртта, за продължителността на вечността, за възмездията и силата Божии, и всички тези неща, като ги подтикваме ^гнепрестанно, за да ги държим в страх от Господа. Аз казвам, че нищо, освен това, както и откровената реч, не можеше да ги предпази от бързо падение до унищожение. И по този начин пиша аз за тях.

24 И видях войни между нефити и ламанити в хода на дните си.

25 И стана така, че аз започнах да остарявам и сто и седемдесет и девет години се бяха изминали от времето, когато баща ни, Лехий, ^анапусна Йерусалим.

26 И аз видях, че скоро ще трябва да сляза в гроба си, и бях подтикван от силата Божия, че трябва да проповядвам и пророкувам на тези люде, и да провъзгласявам словото според истината, която е в Христа. И аз съм го провъзгласявал във всичките си дни, и съм му се радвал повече, отколкото на словото на света.

27 И аз скоро ще отида на мястото на моя ^апокой, което е при Изкупителя ми; защото знам, че в Него ще намеря покой. И ще се наслаждавам на деня, когато моята ^бсмъртност ще се облече в ^вбезсмъртие и аз ще застана пред Него; тогава ще видя лицето Му с удоволствие, и Той ще ми каже: Ела при Мене ти, който си благословен, има място, приготвено за теб в ^гобиталищата на Отца Ми. Амин.